Помолих се в храм "Св. Богородица". Храмът, в който е служил поп Кръстьо - един изключително ерудиран български духовник, ВЕРЕН съратник на Левски, станал жертва на "сензационната Епопея" на Вазов, благодарение на която (и на провокирания от нея брутален обществен натиск и непрязън) поп Кръстьо умира низвергнат от необразованото и нечетящо (още от тогава) българско общество. Забравен, отритнат и презрян от всички.
След църквата посетих и музея на Левски.
Прекрасен музей, независимо от факта, че (по същество) това НЕ Е музей на Левски, а музей на Априлското въстание и Руско-турската освободителна война и "личните вещи на Апостола" вътре са не повече от... две (кама и сабя). Нейсе, има и восъчна фигура (която няма нищо общо със запазените до днес оригинални фотоси на Апостола). Под восъчната фигура на Апостола имаше бутафорно театро от кама, (ПЛАСТМАСОВ) револвер и Библия... Протестантска!
Та, значи в музея на националния ни герой, който се посещава "и от наши и от чужди", до (неточната) восъчна фигура на Апостола стоят бутафорна кама, револвер играчка и протестанска Библия!
До восъчната фигура на един православен монах, който никога не е ХВЪРЛЯЛ расото, а го е свалил за да продължи службата си към Бог, отдавайки се на поробения си народ, стои протестанска Библия!
До восъчната фигура на "ангелогласния" Левски, който във всеки български град, който е посещавал "първом" се е отбивал в църквата за да се помоли, да попее на клира и да се види със своите съратници "черноризци" стои протестантска Библия!...
Ест., "на изпроводяк" отбелязах тези си неприятни наблюдения в книгата за впечатления.
Не, че вярвам да съживят емоция у някой от служителите на музея, защото труповете не изпитват емоции. Но и не вярвам, че когато нещо ни провокира трябва да взимаме пример от тапетите в стаята и да си "трайкаме", само защото нямало кой да ни чуе...
Ботев и Левски също никой не ги е чувал, докато са мръзнели в румънската мелница през оная гладна зима, но близо век и половина по-късно все още се оказва, че те все пак са били прави. А и написаното слово остава...