Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.03.2020 14:53 - Съвременните пророчества за последните времена
Автор: drlubenova Категория: Други   
Прочетен: 1937 Коментари: 0 Гласове:
0



 image

дата: 20.03.2020

 

С особено вълнение подхождаме към темата за съвременните пророчества за последните времена, защото тя е твърде малко позната у нас в България. Ние, българите, непрекъснато живеем с надежда, че животът ще се развие по-добре и още по-добре за следващите поколения, но тази наша надежда противоречи на предсказанията на богоносните отци на православната Църква. В две поредни беседи ще ви запознаем с предсказания, открити от Светия Дух по благодат на девет от Божиите избраници. За непросветените ще кажем, че това са канонизирани светии на Православната Църква, или прославили себе си чрез чудеса приживе и след смъртта си Божии угодници. Това са православни християни, достигнали святост тук, на земята, чрез пост, молитва, духовни и телесни трудове, чрез аскеза, чрез непрекъснато служене на Бога и ближните, чрез добротворство. Постигайки съвършенство на земята, Бог ги е надарил с дар на прозорливост, с дар да пророчествуват, за да може чрез тях Той да стигне до нас – да ни предупреди, да ни бъде полезен, за да се спасим. Приемете тези пророчества като предупреждение.

Последните времена, за които ще стане дума, са тези времена, които предшестват идването на антихриста, и времената на неговото възцаряване – т.е. времената преди Второто Пришествие на Иисус Христос, когато Той ще дойде да съди живи и мъртви на Страшния Си съд.

Пророчествата са съвременни, защото са последните, които са ни преподадени в периода от около средата на миналия XX век почти до наши дни. Божиите угодници, които пророчестват, са се представили в Господа в периода от 1949 до 1999 г. Това са преди всичко руски светци и Божии угодници (знайно е, че Руската православна църква е богата на духоносни прозорливи наставници) и един Божий угодник от Света гора на Атонския полуостров в Гърция. Ще ви представим пророчествата им поотделно в определена последователност, с което целим да се докоснете до всяко едно от тях, да ги съпоставите, а също и да придобиете представа за всеки един от носителите им. Днес ще ви запознаем с двама от тях.

image

Първият Божий угодник е преподобни Лаврентий Черниговски, канонизиран руски светец. Придобил обилно Всесветия Дух Божий, Старецът (в смисъл духовният наставник) Лаврентий често беседваше със своите духовни чада за последните времена, предупреждаваше, че трябва да бъдат бдителни и внимателни, тъй като антихристът е близо.

Преподобният казвал, че ще има такава световна война, че никъде никой няма да остане, само в дълбоките долове ще останат хора. И ще се бият и ще останат 2 или 3 държави и ще решат: „Да изберем един цар на цялата вселена“. – И ще изберат.

„Ето сега гласуваме… – казвал св. Лаврентий, – но все още не само за един в целия свят. А ако гласуват само за един – това вече е той самият, антихристът, и не трябва да се гласува.“

Просветеният от Светия Дух Старец казвал такива думи за бъдещия антихрист: „Ще дойде време, когато ще ходят да събират подписи за един цар на земята. И строго ще записват хората. Ще влязат в нечий дом, а там ще са мъжът, жената, децата. И жената ще започне да уговаря съпруга си: „Нека се подпишем, имаме деца, ако не се подпишем, нищо няма да можем да купим за тях“. А мъжът ще каже: „Ти както искаш, а аз съм готов да умра, но за антихриста няма да се подпиша“. Такава трогателна е картината на бъдещето“.

„Ще дойде време – казвал преподобният отец Лаврентий, – когато и недействащите (затворените) храмове ще ги възстановят не само външно, но и вътре. Ще позлатяват куполите както на храмовете, така и на камбанариите. А когато завършат всичко, ще настъпи времето, когато ще възцари антихристът. Молете се Господ да продължи още за нас времето – за укрепване, защото страшно време ни очаква. И виждате ли как коварно всичко се подготвя? Всички храмове ще бъдат в най-голямо благолепие, както никога, а да се влиза тогава в тези храмове не бива.

Антихристът ще се короняса за цар в Йерусалимския великолепен храм с участието на духовенството и Патриарха.

Ще има свободно влизане и излизане в Йерусалим за всеки човек. Но тогава се старайте да не пътувате, защото всичко ще бъде направено, за да ви прелъсти.

Антихристът ще произлезе от блудна дева-еврейка, от дванадесето коляно на блудодеянието. Още като момче ще бъде много способен и умен, а още повече оттогава, когато на около 12 години, разхождайки се с майка си в градината, ще се срещне със сатаната, които, излизайки от самата бездна, ще влезе в него.

Момчето ще потрепери от страх, а сатаната ще каже: „Не се страхувай, аз ще ти помагам“. И в това момче ще съзрее в човешки образ антихристът.

При коронясването му, когато ще четат „Символа на вярата“, той няма да го позволи да прочетат правилно там, където са думите „Иисуса Христа, Сина Божий“; той ще се отрече от това и ще признае само себе си. Тогава Патриархът ще възкликне: „Това е антихристът!“ и за това ще бъде умъртвен Патриархът.

При коронясването антихристът ще бъде с ръкавици, и когато ги смъкне, за да се прекръсти, Патриархът ще забележи, че на пръстите си има не човешки, а животински нокти, и това ще послужи за по-голямо убеждение, че това е антихристът.

Ще слязат от Небето пророците Енох и Илия, които също ще говорят на всички, че е дошъл антихристът: „Това е антихристът, не му вярвайте“. И той ще умъртви пророците, но те ще възкръснат и ще се възнесат на Небето.

Монахиня Евлампия, в дома на която светецът Лаврентий Черниговски живял по време на закриване на монастира, е съхранила в паметта си следното: „Това беше през 1939 година. Отецът цяла нощ разговаря с някого. С кого, не можах да разбера. Не посмях да отида и да погледна. Сутринта той каза: „Майко, имахме гости и ти си свидетелка на това“. Аз попитах: „Кой?“ А Старецът радостно отговори: „Божият пророк Илия и праведният Енох. Те беседваха с мен за последните съдбини на света, за Русия, за Православния Цар и за антихриста. Казаха ми още, че ще дойде да беседва с мен светият апостол Йоан Богослов“.

През 1949 година (10 години по-късно) през нощта светият Старец Лаврентий бил удостоен с посещението на Евангелист Йоан Богослов. Това било на 26 септември по стар стил. Те беседвали около 7 часа. Светият Евангелист допълнил казаното от пророк Илия и праведния Енох и разказал за явяването на Кръста Господен, за Възкресението на мъртвите и за Страшния Съд Христов.

Антихристът ще бъде обучен на всички сатанински хитрости и ще прави лъжливи знамения. Ще го чува и вижда целият свят едновременно. Светият Божий угодник Лаврентий (а за това свидетелстват Архиепископ Симон, Архиепископ Теодосий, епископ Яков и архимандрит Теофан) казвал: „Блажен и триблажен е този човек, който не пожелае и не види богомерзкото лице на антихриста. Който го види и чуе богохулната му реч, обещанията му за всички земни блага, той ще се прелъсти и ще тръгне да му се поклони. И заедно с него ще загине и ще гори във вечния огън“.

Те попитали Стареца: „А какво ще стане с всичко това?“ Светият Старец отвърнал със сълзи: „На святото място ще стои мерзостта на запустението и ще ни показва скверните прелъстители на света, и те ще лъжат хората, отстъпили от Бога, и ще творят лъжливи чудеса. И след тях ще се яви антихристът и целият свят ще го види в един миг“. Отците попитали светеца: „На кое свято място (ще стои мерзостта на запустението)? В църквата ли?“ Преподобният отговорил: „Не в църквата, а във всеки дом. В ъгълчето, където стоят и висят сега светите икони, ще стоят съблазнителни прибори за прелъстяване на хората. Много хора ще кажат: „Нужно ни е да гледаме и слушаме новини“. И ето по новините ще се покаже антихристът. (Досещаме се, че светецът е имал предвид обсебващата човека съвременна телевизионна техника.)

Той, антихристът, ще „щампова“ своите хора с печати. Ще ненавижда християните. Ще започнат последните гонения на душата християнска, която ще се откаже от печата на сатаната. Отначало ще започнат гонения на Йерусалимската земя, а след това по целия свят ще се пролее последната кръв за Името на нашия Изкупител Иисус Христос. От вас, чада мои, много ще доживеят до това страшно време. Печатите ще бъдат такива, че веднага ще се вижда – приел ли човек, или не.

Нищо няма да може да купи, нито да продаде християнинът. Но не унивайте: Господ няма да остави своите чада… Не трябва да се страхувате! Църкви ще има, но православният християнин не трябва да ходи в тях, тъй като там няма да се принася Безкръвната Жертва на Иисус Христос, а там ще бъде цялото „сатанинско“ сборище.

И ето заради това беззаконие земята ще престане да ражда, поради бездъждието всичко ще се напука, ще се получат такива процепи, че човек ще може да падне в тях.

Християните или ще ги умъртвяват, или ще ги заточват в пустинни места. Но Господ ще им помага и ще храни Своите последователи.Истинските християни ще ги заточват далеч, а старите и немощните нека се хващат ако щат дори за колелетата и да тичат след тях.

Евреите също ще ги събират на едно място. Някои евреи, които истинно са живели по Закона на Мойсей, няма да приемат печата на антихриста. Те ще изчакват, ще се вглеждат в делата му. Те знаят, че предците им не са признали Христа за Месия, и Бог така ще им даде, че очите им ще се отворят и те няма да приемат печата на сатаната, а ще признаят Христа и ще царуват с Христос.

А целият слаб народ ще тръгне след сатаната, и когато земята не даде реколта, хората ще отидат при него с молба да им даде хляб, а той ще отговори: „Земята няма да роди жито. Аз нищо не мога да направя“.

Вода също няма да има, всички реки и езера ще изсъхнат. „Това бедствие ще продължи три и половина години, но заради Своите избрани Господ ще съкрати тези дни. През тези дни още ще има силни борци, стълбове на Православието, които ще бъдат под силното въздействие на Иисусовата молитва. И Господ ще ги покрива със Своята Всемогъща благодат, и те няма да виждат тези лъжливи знамения, които ще бъдат приготвени за всички хора.

Още веднъж повтарям, че не бива да се ходи в тези храмове, благодат в тях няма да има“.

Една сестра, слушайки тази беседа, попитала: „Какво ще правим? Не ти се иска да доживееш до това време!“ „А ти си млада, може да дочакаш“ – казал Старецът. „Колко е страшно!“ – въздъхнала тя. – „А ти избирай едно от двете: или земното, или небесното“.

„Ще има война – продължаваше Отецът, – и откъдето мине, там хора вече няма да има. А преди това на слабите хора Господ ще изпрати неголеми болести, и те ще умрат.

И войната – трета световна – вече ще бъде не за покаяние, а за изтребване“.

Сестрата казва: „Добре е, че ще има война, така убитите ще бъдат причислени към мъчениците“.

А Отецът възрази: „Не, ако се умият с кръв вярващите, те ще се причислят към броя на мъчениците, но ако са невярващи, ще отидат в ада“.

„Тогава може и да загинеш“ – каза сестрата.

А отецът отговори: „Слабите Господ ще ги прибере, други ще се очистят чрез болести. Ще има такива, които на войната ще измият греховете си със своята кръв и се причислят към броя на мъчениците. А най-силните Господ ще ги остави за срещата с Него. И докато не се попълни от спасяващите се числото на свидетелите Божии, разорено от отпадането на част от ангелите, Господ няма да дойде да съди. Но в последното време Господ ще причисли и живите, записани в Книгата на Живота, към броя на Ангелите, които не достигат заради „отпадналите“.

„Ремонтите на храмовете ще продължават до самото пришествие на антихриста, и навсякъде ще има небивало благолепие – казваше Старецът. – А вие за ремонта на нашата църква бъдете умерени за външния й вид. Повече се молете, ходете в църквата, докато има възможност, особено на Литургия, на която се принася Безкръвната Жертва за греховете на целия свят. По-често се изповядвайте и се причастявайте с Тялото и Кръвта Христови и Господ ще ви укрепи.

Господ е милостив. Той ще спаси тези евреи, които се откажат да приемат печата на антихриста и възкликнат, че това е лъжа, а не е „месия“.

Отецът беседваше с иеродякон Георги за последното време, горчиво плачеше и казваше: „Много от духовенството ще загине при антихриста“. Отец Георги каза: „Как няма да загина, нали съм дякон?“ Отецът отговори: „Не зная“. Тогава дяконът започна да плаче и, падайки в краката на Отеца, започна да моли – да се помоли за него Старецът, за да избегне ада. Старецът се помоли и каза: „Добре. Така ще стане: ще се разболее главата ти, ще умреш и ще влезеш в Небесното Царство“.

Поверително казаното от Стареца се изпълни. Този дякон от Киево-Печорската Лавра беше добродетелен монах. Изведнъж се разболя от глава и скоро след това умря.

Отецът често се съкрушаваше със сълзи: „Пълна е бездната с хорски души… И на земята ще изтеглят бездна. Всички бесове ще изпълзят и ще бъдат в хората, които нито ще се прекръстват, нито ще се молят, а само ще убиват хора. Бесовете ще се стараят, колкото може повече хора да прелъстят с този грях“. Друг път Старецът още разказваше:

„В последното време бесове в ада няма да има. Всички ще бъдат на земята и в хората. Ще има страшно бедствие на земята, и даже вода няма да има. След това ще има световна война. Ще има такива силни бомби, че желязото ще гори, а камъните ще се разтопяват. Огън и дим с пепел ще има до небето. И земята ще изгори. Хора ще останат много малко, и тогава ще започнат да викат: „Долу войната“ и „Да поставим един цар“.

Ще изберат царя, който ще бъде роден от блудната дева от дванадесето коляно, и ще бъде красив той за нечестивците, а благочестивите ще го видят страшно ужасен.

Още преди това Отецът казваше: „Антихристът ще седне на престола в Йерусалим. Сега денница (т.е. сатаната) е свързан в ада, Господ ще го развърже и той ще се всели в царя-антихрист“. Свещениците отец Никифор, отец Григорий и протойерей Василий (Гапзин) възразили на Отец Лаврентий, че той по друг начин е говорил преди за това. Той им отговорил: „Отци и братя, вие едно не знаете и не разбирате, че аз говоря не само за Русия, но и за целия свят. Моите думи са верни и ми ги е открил Светият Дух по благодат“.

Втория, който ще представим, е схиигумен Кукша Одески (1875-1964). През 1994 г. е причислен към лика на светиите. От него е останало следното пророчество:

Скоро ще има икуменически Събор под названието „свят“. Но това ще бъде този самият осми Събор, който ще бъде сборище на безбожните. На него всич ки вери ще се съединят в една. След това ще премахнат поста, ще премахнат монашеството, ще разрешат на монасите и епископите да се женят, а на свещениците да встъпват във втори брак. Но тези нововъведения не бива да се приемат.

Новостилният календар ще бъде въведен във Вселенската Църква. Бъде те бдителни. Старайте се да посещавате Божиите храмове, докато още са наши. Скоро там не бива да се ходи, всичко ще се измени. Само избраните ще видят това. Хората ще ги заставят да ходят в църквата, но ние в никакъв случай не сме длъжни да ходим там.

Моля ви, стойте в Православната вяра до края на вашите дни и се спася вайте!

Следващата неделя ще посветим беседата на останалите седем Божии угодници и техните пророчества.

В заключение ще кажем следните думи: С всеки изминат ден времето до страшните дни се скъсява. Без да страхуваме, нека реално оценим предстоящите събития и се постараем с всички сили да живеем достойно по-християнски. Вече не е достатъчно само редовно да ходим на църква и да се ползваме от светите тайнства – Изповед и Причащение. Необходимо е да разкрием целия си потенциал, който ни е дарувал Бог (на един повече, на друг – по-малко), за да Му послужим по най-добрия начин. Необходимо е да придобием мирен дух като очистим сърцето и съвестта си от страсти и грехове – така не само себе си ще спасим, но и хиляди около нас ще се спасят (по думите на св. Серафим Саровски). Не се ли избавим от гнева, от злобата, от омразата и отмъщението за нанесените ни вреди, ние няма да се очистим, няма да постигнем оная духовна радост, която още тук, на земята, можем да изпитаме и която горе, на Небето, ще бъде постоянното ни състояние. Нека устремим всичките си усилия за от късване в мислите си или на дело от блудството, допускано под различни предлози – за удоволствие, поради самота, поради слабост, заради физиологична нужда, за да не се разболеем, подражавайки на светските хора и прочие оправдания; да устремим усилията си за пълен отказ от всичко, съблазняващо ни, за придобиване на мълчание чрез прекратяване на бърборенето, за непрекъснато вътрешно мълвене на Иисусовата молитва, която изисква повече съзерцателност, усамотяване и вслушване в себе си, а не разсейване чрез празни разговори и любопитство. Нека изоставим интригантството и клюките, одумките зад гърба, граничещи с лицемерие и двуличие, оправдаването на себе си чрез оклеветяване на ближните. Нали Господ всичко вижда, нищо не пропуска Окото Му и за всичко ще отговаряме! Нека „обърнем гръб“ на злобата и предателството, егоизма и бягството от проблемите! И да живеем не с надежда за по-добър земен живот, а с надежда за небесен живот! Амин.

 

II част, 12.09.2004 г.

В името на Отца и Сина и Светия Дух. Амин!

Братя и сестри,

Днес ще продължим запознанството ви със съсъдите на Светия Дух, Божиите избраници и техните пророчества. Ще ви представим предсказанията на шест Божии угодници, а също и мнението на един от духовниците на Троице-Сергиевата Лавра, останал анонимен и за който нямаме сведение дали е още сред живите на земята.

Старецът иеросхимонах Серафим Вирицки, на чието духовно завещание „Разговор на Бога с душата“ посветихме отделна беседа, е роден през 1866 г. и починал 1949 г. Той е забележителен подвижник, прославил се с много духовни дарове: прозорливост, чудотворство, изцеляване на болести. През 1998 г. е причислен към лика на светиите.

Старецът казваше, че ще настане време, когато във всеки вярващ ще се вкопчат по четиридесет души, за да ги измъкне.

„Господ хиляда години ще чака, за да се спаси поне един човек и да допълни числото на падналите ангели.“

„В най-тежките времена лесно ще се спасява този, който според мярката на силите си започне да се подвизава в Иисусовата молитва, възхождайки от честото призоваване на името на Сина Божий към непрестанна молитва.“

„Ще дойде време, когато не гонения, а парите и прелестите на този свят ще отвърнат хората от Бога и ще погинат къде-къде повече души, отколкото по време на откритото богоборчество. От една страна, ще издигат кръстове и ще позлатяват куполи, а от друга – ще настане царството на лъжата и злото. Истинската Църква винаги ще бъде гонена, а да се спаси човек ще може само чрез скърби и болести, гоненията ще приемат най-изострен, непредсказуем характер. Страшно ще бъде да се доживее до тези времена.“

Старецът говореше за огромната роля на младите в бъдещото възраждане на Църквата. Той казваше, че ще настъпят времена (а те вече настъпват!), когато развращаването и упадъкът на нравите на младите хора ще достигнат крайни предели. Почти няма да останат непокварени. Те ще смятат, че всичко им е позволено за задоволяване на прищевките и похотите им, тъй като ще виждат своята безнаказаност. Ще се събират в компании и банди, ще крадат, ще развратничат. Но ще дойде време, когато Божият глас ще бъде чут, когато младежта разбере, че е невъзможно да живее така по-нататък – и ще се насочат (младите) към вярата по различни пътища, ще се усили стремежът към подвижничество. Тези, които дотогава са били грешници, пияници, ще напълнят храмовете, ще почувстват голяма жажда за духовен живот, мнозина от тях ще станат монаси, ще се отворят монастирите, църквите ще бъдат пълни с вярващи. Ще тръгнат тогава младите на поклонничество по светите места – славно време ще бъде! Това, че сега грешат – толкова по-горещо ще се каят. Както свещта преди да угасне пламва ярко, озарявайки всичко с последната си светлина, така – и животът на Църквата. И това време е близко.

image

 

Схимонахиня Нила – нейният жизнен път завършва неотдавна, през 1999 г. Тя е известна на много православни хора от всички краища на Русия. Благодатните дарове на Господа към Старицата (т.е. духовната наставница) са: прозорливост, пророчество, мъдър съвет, изцеление на болести, утешение, които са засвидетелствани от идващите при нея за помощ и съвет. Тя е виждала с духовните си очи човешката душа, имала е прозрение за целия живот на човека – както настоящ, така и минал, и бъдещ. Затова е била така действена помощта й към хората, които си отивали от килията на старицата утешени, ободрени, окрилени.

Неведнъж майчица Нила казваше, че Господ може да отложи изпълнението на пророчествата. Много зависи от нас, вярващите, от нашето молитвено настроение, покаяние, от нашия подвиг за очистване на себе си. Тя предсказваше, че ще настъпят времена, когато ще започнат да прогонват християните в затвори, резервати, да ги давят в морето.

„Започнат ли гоненията на вярващите, бързайте да заминете с първия поток от заминаващи на заточение, хващайте се за колелетата на влаковите композиции, но не оставайте. Тези, които първи заминат, ще се спасят. Вие всичко ще видите с очите си, вашето поколение ще посрещне идването на антихриста. Дечица мои, колко ми е жално за вас – плачеше тя при тези думи и задължително добавяше, – но слава Богу за всичко!

Един свещеник попитал старицата:

–    Майко, аз съм слаб, страхувам се от този ден на пришествието на антихриста.

–    Не се страхувай, ще го дочакаш, но няма да изпиташ теготи.

Майка Нила неведнъж говореше за бъдещите изпитания, че по време на възцаряване на антихриста ще се извършват такива мъчения над хората, каквито от началото на вековете не са измисляни. Но Старицата откриваше това, което виждаше с духовния си взор, не за да изплаши, а преди всичко за да укрепи във вярата и надеждата на помощта Божия. Тя постоянно казваше, че Господ няма да остави верните Му – ще ги нахрани в глад, ще ги утеши във скърбите, ще ги скрие и огради от нападанията и ще им помогне достойно да понесат всякакви страдания, гонения и мъки. Тя си спомняше тогава думите на псалмопевеца Давид: „В усилно време няма да бъдат посрамени и в гладни дни ще бъдат сити“. (Пс. 36; 19)

Всичко мога в укрепващия ме Господ. И не се страхувайте от нищо, деца, не трябва да се страхувате от това, което ще бъде или може да бъде, или даже трябва да се случи по пророчеството на хората Божии. Господ е по-силен от всички и от всичко. Той ще даде помощ в изпитанията, ще даде сила да се търпи и ще ни смири, когато е нужно. Само да сме послушни на Неговата свята воля. Молете усърдната Застъпница и Тя няма да ви остави (има предвид Майката Божия).

Веднъж лицето на майката изведнъж стана страшно, сякаш тя виждаше нещо ужасно с духовните си очи. Тя няколко пъти с гняв удари тоягата о пода с думите:

–    Я, виж, какво са намислили!На младенците да слагат печата антихристов! Ангел ще поразява тези, които дръзнат да правят това!

Тя казваше още: „Занемариха земята, а тя е кърмилница. Трябва всички да се трудят на земята: ще се наложи хората да отговарят за това, че земята е изоставена. Ако имате парцел, всяка педя земя е необходимо да се обработи, да се засее, и земята ще помогне да издържите гладното време. Садете картофи, плодове на всички парцели земя, развъждайте кокошки. Стане ли трудно – картофи и краставици ще ядете.

Запасите няма да ви спасят, защото гладът ще започне не отведнъж. С всяка година ще става все по-трудно, реколтата ще пада, все по-малко земя ще обработват. Всички трябва да се постараят да бъдат по-близко до земята, в големите градове животът ще бъде много труден! Такъв глад ще настане, че хората ще се вмъкват в домовете, за да намерят нещо за ядене. Ще чупят стъклата на прозорците, ще разбиват врати, ще убиват хора за ядене. Мнозина ще имат оръжие и човешкият живот нищо няма да струва.

По време на пришествието на антихриста ще настъпи такъв глад, че няма да има житни растения. Хората ще трябва да се запасяват с липов цвят, коприва и други билки, трябва да ги сушат, а след това да ги запарят – тази отвара ще бъде достатъчна за храна“.

Сега чуйте твърдения из Беседата с един от духовниците на Троице-Сергиевската Лавра през 1991 г., които нямат ясно изразен пророчески характер, но са израз на реална преценка, разсъдъчност и мъдрост:

–    Отче, какво мислите за нашите времена? Къде отиваме и как трябва да свърши това?

–    Приближава възцаряването на антихристовото царство… и всички признаци за това са вече налице: държавен хаос, протести, недостиг на продоволствие при небивала реколта, отравяне на природата; в страната (има предвид Русия) се стремят към власт нови сили. След това, ако Господ допусне новата власт, ще минат около 3 и половина години, докато тя започне да показва истинското си лице, а дотогава ще бъде еуфория на свободата, помощ на църковните власти и съдействие за духовно възраждане на Русия… По-нататък могат да настъпят нови велики изпитания за Църквата и за народа, каквито още не е виждала нашата история.

–    Отче, но нали вече е имало предсказания за пришествието на антихриста преди агресията на поляците през 1610-1612 г., преди войната с Наполеон през 1812 г. и пророчеството на светия праведен отец наш Йоан Кронщадски за трагедията през 1917 г., а възцаряването на антихриста така и не станало? Може би и този път всичко ще се размине?

–    Тогава той и не би могъл да се възцари, тъй като силна е била православната вяра у народа! А сега народът е глух, сляп и немощен, откъснат на три поколения от светоотеческото духовно наследство…“

image

Старецът Паисий, грък по народност, е благодатен монах от Света гора в Атон, духовен наставник е на множество свои сънародници, търсен и посещаван от много хора от други страни; известен с голямата си прозорливост, четял човешката душа; за него нямало граници между минало, настояще и бъдеще. Представил се в Господа през 1994 г.

Някой с приятели посетил Стареца и те го попитали, ние сега във времената на антихриста ли сме? Макар че обикновено Старецът не говореше много на тази тема с мирските братя, обаче на тази група, обръщайки се конкретно към един от посетителите, каза:

–    В твоето поколение ще станат всички събития, за които пишат Писанията за антихриста.

Други го попитали:

–    Отче, кога ще станат всички тези събития?

–    Те се задържат заради теб и заради мен затова, за да придобием добро духовно устройство. Бог ни търпи, защото ако се случи всичко това сега, ние с теб ще пропаднем. В учението на Христос никъде не се споменава конкретно време, обаче Свещеното Писание казва, че идването на тези събития ще бъде предизвестено от знаменията на времената. Да бъдем постоянно готови, а когато това време наближи – ще видим. Тогава ще бъдем по-уверени. Свети Андрей Кесарийски казва: „На трезвеещите това ще открие времето и опитът“.

В беседа, състояла се през 1992 г., Старецът казва:

„Сега, в това тежко време, всички се явяваме на изпит… И аз виждам различни неща… Ние не желаем да знаем, че ще има Второ Пришествие, защото това ни огорчава: виждаш ли, какво става? Преди, като чуят хората, да допуснем, за приближаването на някаква комета, и всички силно се вълнуват. Казват: а, може би, ще умрем? Хайде да се подготвим: да се покаем, да вършим добри дела. И хората започват да се подготвят… И ако е имало слухове за война – започвали да се готвят… А сега – само да не чуват нищо за Второто Пришествие, само да не знаят, че преди него ще дойде антихристът. И всичко това е заради това да се отдават на развлечения. Затова не искат да чуват това, което ги разстройва…“

По-нататък Старецът Паисий конкретизира настоящето: „Настъпват тежки времена, чакат ни големи изпитания. Християните ще понесат голямо гонение. Между впрочем, е очевидно, че хората даже не разбират, че ние вече преживяваме знаменията на последните времена, че печатът на антихриста става реалност. Сякаш нищо не се случва. Затова Свещеното Писание казва, че ще се прелъстят и избраните (Мат. 24:24). Тези, в които няма да има добро разположение, няма да получат просвещение от Бога и ще се прелъстят в годините на апостасията (на отстъплението, на отпадането – от гръц.). Защото този, в който няма Божествена благодат, няма духовна яснота, както я няма и дяволът.

Тихичко много неща започнаха да излизат на повърхността. И аз, нещастният, започнах да викам още преди няколко години. Положението е ужасно, безумно е! Безумието мина всякакви граници. Настъпи апостасията и сега остана само да дойде „синът на погибелта“ (2 Ефес. 2:3). Светът ще се превърне в лудница. Ще цари истинска бъркотия, сред която всяка държава ще започне да прави това, което й се поиска… Постоянно ще слушаме нещо ново. Ще виждаме как стават най-невероятни, най-безумни събития. Добре е, че тези събития ще се сменят много бързо.

Икуменизмът, общият пазар, една голяма държава, една религия, ушита по тяхната мярка. Такива са плановете на тези дяволи. Ционистите вече готвят някого за месия… Те искат да управляват света. За да постигнат целта си, използват магьосничество и сатанизъм. На поклонението на сатаната те гледат като на сила, която ще помогне в осъществяването на техните планове. Ще рече,

искат да управляват света с помощта на сатанинската сила. Бога не го слагат в сметките. Но ще ги благослови ли тогава Бог? От всичко това Бог ще яви много хубаво. Предишните сатанински теории господстваха 70 години, а сега няма да издържат и седем.

–    Отче, чувайки за антихриста, усещам страх в себе си – казал му някой си.

–    От какво се боиш? – отвърнал Старецът. – Той по-страшен ли ще бъде от дявола? Той е човек. Ето, света Марина наби дявола, а света Юстина колко бесове порази! Но (трябва да се помни) най-главното: ние сме дошли в този свят не заради това да се устроим най-удобно.

„Сега е по-късно, отколкото мислим. Апокалипсисът вече се извършва! -утвърждава известният духовен писател на съвременността, йеромонах Серафим (Роуз) (1934-1982), достойният ученик на богоносния архипастир и велик чудотворец на XX век – светителя Йоан (Максимович). Към точно такова мнение се придържат и всички богомъдри старци в Русия и на Света гора, Атон.

Майка Макария (починала 1988 г.) казва: „Който е Божий, няма да види антихриста. На мнозина ще бъде открито къде да отпътуват, къде да заминат. Господ знае как да скрие Своите, никой няма да ги намери“.

Блажена Матрона Дмитриевна Миронова (1881-1952), чиято икона можем да видим тук, в нашия храм, пророчествува:

„След това ще дойдат предишните и ще бъде по-лошо, отколкото е било! Колко ми е жал за всички вас. Ще доживеете до последните времена. Животът ще бъде все по-лош. Тежък. Ще дойде време, когато пред вас ще сложат кръст и хляб и ще кажат: „Избирайте! Ние ще изберем кръста“.

–    Майко – питат я, – а тогава как ще може да се живее?

Тя казва: „А ние ще се помолим, ще вземем земичка, ще свием топчета, ще се помолим Богу, ще ги изядем и ще бъдем сити“.

Още казвала: „Без война всички ще умрете, ще има много жертви, всички ще лежат мъртви на земята. И още ще ви кажа: вечер ще сте всички на земята, а като станете сутрин – всички ще отидете в земята. Без война война се води“.

Най-накрая ще ви предадем 1-то видение на Стареца Антоний от началото на 70-те години на XX век.

След като е бил в лагери, Старецът Антоний е служил в енориите на Руската православна Църква към Московския Партриархат и се е сподобил с две откровения от Господа за последните времена.

Той разказва:

„Някъде в началото на 70-те години, по време на служене на Божествена Литургия, аз се сподобих с първото видение. Това стана така. В това време започна масовото увлечение на хората по Запада, и съответно, се изтриваха чертите, присъщи на славяните – невзискателност (непретенциозност), гостоприемство, липса на стремеж към печалбарство. Именно печалбарството, натрупването стоят в основата на новия възглед за света – парите и вещите се поставят по-високо от нравствеността, духовността. И което най-страшно се случи, това, че начинът на живот на хората, наричащи себе си православни, много често строго съблюдаващи църковната обредност, стана такъв като на обкръжаващите ги езичници! Същата нескромност в бита, същият стремеж към кариера, към високо положение в обществото. За децата от вярващите семейства вече не предизвиква душевни мъки приемането на пионерското звание, встъпването в комсомола, в партията (припомняме, че този разказ на Стареца Антоний се води в началото на 70-те години на миналия век). И дори имат оправдание под ръка: „А как да минем без това, не живеем в пустиня, а сред хора. Е, щом е грях… – започнеш ли да разглеждаш нещата, виждаш, че всичко е грях -ще отидем да се покаем“. Такова лековато отношение предизвикваше големи опасения за самата възможност за спасение. Аз отново четях Евангелието, четях особено за последните времена, Апокалипсиса, не ми даваше покой въпросът за пустинята, в която хората трябва да бягат.

И ето – виждам огромно количество вървящи и пътуващи хора. Някои, струва ми се, и не пътуват, едни – пируват, други – блудстват, трети правят пакости на ближните, но все едно, като река ги увлича напред. Всички те са много различни, тук има и миряни, и духовенство, и военни, и политици, всякакви. Голяма част от хората просто се стремят напред, а някои вървят спокойно. На пътя им се изпречва страшна пропаст, пропаст в ада. Струва ти се, че всички ще паднат в нея, но не. По-голямата част от хората, действително, летят надолу, аз виждам как ги дърпат натам някого колите, друг – софрите, трети – парите, четвърти – скъпите тоалети. А някои спокойно преминават през тази пропаст, даже можем да кажем, над нея. Някой и друг не падат, но се спускат в пропастта – светещи мъже им помагат да я преминат, подкрепят ги. В пропастта падат не само богатите, но и хора, явно не разполагащи с големи средства. Но всички те имат един кумир – похотта на света.

Беше страшно. От пропастта се донасяше не стон, а вой на падналите там и воня, смрад. Това не е просто миризма, не. Както благоуханието не можеш да опишеш – благоуханието не от цветя или билки, а благоуханието на благодатта, което се дарява от Господ на мощите, на чудотворните икони или още как. Адската смрад – не е просто лоша миризма, като миризмата на сяра, това е усещане на ужас и безвъзвратност, с една дума – ад.

Ето ти и пустинята. И там съблазнява отшелниците човекоубиецът, стараейки се да възбуди страстта на лесната печалба, похотта, унинието. Мнозина падаха, мнозина. В същото време колко князе и силни на деня в този свят се спасиха, и не просто се спасиха, а се прославиха от Църквата като светии – защото имаха всичко, но сърцето им принадлежеше не на тлението на света, а на горното, духовното.

Но нашето време с това е и страшно, че изкушенията дебнат човека навсякъде, на всяка крачка, и най-често са такива, че е трудно да ги отгатнеш. Колко хора идват при мен, струва ми се всички ги вълнува един въпрос – как да се спасят, как да постъпят в една или друга ситуация. Но нима можеш за всяка постъпка, не само в течение на един ден, но дори и на един месец, да вземеш благословение?! Значи трябва да познаваш пътищата на съблазънта, основните й насоки. А те са неизменни от сътворението на света, защото дяволът не е творец. Друго нещо е, че за многото хилядолетия той е събрал опит и сега неговите предложения към човечеството да слезе при него в ада са станали по-изтънчени, всъщност, целият съвременен свят – това е абсолютно негово предложение. Предложение е, защото той не може да застави, да накара насила, не е по неговите сили, но да опакова греха в съблазнителна за човека обвивка, това – да; изглежда слугите на тъмата винаги са готови със своето „Какво обичате?“

Има още една особеност днес, това е скорото идване на антихриста. Мнозина духовни хора казват, че той вече се е родил. За това е трудно да се съди, врагът е лукав, лукав е даже и с тези, които му служат. Много от тях са се смятали за антихристи, те са били такива по същността на своя мироглед и постъпки, но не са били този, за когото говори Църквата. Може и да се е родил, може и да не е, въпросът не е в това. Когато Светителя Игнатий (Брянчанинов) го попитали за идването на антихриста, то той отговорил, че няма точна дата, идването на антихриста го определят хората със своята злоба. И ето сега е времето на окончателната подготовка за неговото идване. Тук вече има и концентрация на световна власт, нали той ще бъде управник не на една страна, а на света, и е необходимо „озверяване“ на човечеството. Но дори и това е твърде малко, за да постави цялото човечество на колене, необходимо му е да създаде такава система на живота, най-малкото нарушение на която би повлякло след себе си катастрофални за хората последствия – глад, студ, разруха. И тази система се създава. Как ще стане това, аз видях по-късно, след няколко години“.

Братя и сестри, тук ще приключим днешната беседа. В следващи беседи в няколко части ще ви запознаем с ІІ-то видение на Стареца Антоний, което поразява със своята актуалност за днешните времена.

Отивайки си днес от храма, искаме да ви призовем, всеки от вас нека намери онази пустиня, в която да се спаси – тя е не само в монастира или в отшелничество – а и там врагът на спасението може да ви порази – тя е и в този средноголям български град, в който можем в усамотение да бъдем далеч от шума и суетата, духовно далеч от всичко светско и от всички светски живеещи хора. Работете над себе си, побеждавайте всичко зло в себе си, разрушавайте козните на лукавия, живейте по Божиите заповеди! Бог да бъде с вас, но и вие с Него! Амин.

 

ВТОРОТО ВИДЕНИЕ НА СТАРЕЦА АНТОНИЙ ЗА ПОСЛЕДНИТЕ ВРЕМЕНА. ПОУЧЕНИЯ –

I част, 26.09.2004 г.

В името на Отца и Сина и Светия Дух. Амин!

Братя и сестри,

Днес отново ще обърнем взор към духовните поучения на Стареца Антоний, служил в енориите на Руската православна Църква към Московския Патриархат. Тези поучения поясняват, допълват и обобщават неговото второ видение, изпратено му от Бога за последните времена, което по време можем да отнесем към края на 70-те или началото на 80-те години на миналия XX век. Словото на Стареца Антоний е във формата на разказ и е обърнато към свещеник Александър Краснов, с когото Старецът води диалог. В три последователни беседи ще ви запознаем с второто откровение, с което се е сподобил Старецът Антоний от Господа, за времената, предшестващи идването на антихриста, и времето на неговото възцаряване. Чуйте първата от трите части на разказа му:

„Трудно беше да възприемем това в тези години на привидно съветско благоденствие, тогава не съм и мислил, че ще доживея до годините на изпълнение на много от това, което видях.

И така, както казах, второто видение не беше продължение на първото, не. И по време то беше значително по-късно и по съдържание – също твърде различно. Първото видение бе, своего рода, назидание, вразумяване или нещо такова. Аз търсех отговор и го получих. Второто видение, може да се каже, бе от съвсем друг род или свойство. Аз нищо не търсех, не молех, беше ми дадено свише да видя това, за което питаха хората, идващи при мен. Ако първото видение можеше да го преразкажеш с по-голяма или по-малка точност, то второто, по принцип, не е възможно да го преразкажеш. Аз, отче Александър (обръща се към свещеника, с когото разговаря), въобще за пръв път ще се опитам да ти изложа това поне в някаква последователност, казано с езика на светската наука – да го систематизирам. Но именно да го изложа в някакъв ред, а съвсем не така, както ми бе дадено да го видя: защото на мен ми бе дадено едно, за по-голяма полза, а за теб и твоите посетители, струва ми се, е по-добре в друга последователност. Досега всичко, което ми се даде да видя, аз използвах само като отговор на недоумяващите въпроси на вярващите.

Ще кажа още няколко думи не от видението, а за мирозданието, за да може по-добре да се разбере последващото. Господ сътворява всичко живо в единна, много строга система. Цялата вселена е абсолютно свързана с всяко действие на най-мизерната й част, а за разумното същество, човека, даже с действие, което не се отнася към видимия свят – с мисълта. Действията на неразумните твари не могат да нанесат вреда на вселената – те са ограничени от вътрешни спирачки, от инстинктите, а също и от саморегулиращите свойства на самата природа. Друго нещо е човекът. Той е създаден по образ и подобие Божие. И колкото и да спорим какво е образ, а какво – подобие, кое можеш в него да промениш и кое – не, какво той, човекът, има по рождение, и какво е призван да придобие през целия си живот, в дадения случай е важно друго – неговите действия, както в материалния свят, така и с невидими свойства, се отразяват на обкръжаващата среда, на средата на неговото обитаване, на цялата вселена. Не Бог изтри от лицето на земята Содом и Гомор, а отказалите се от промисъла на Твореца хора. Това го казвам, защото всички беди, които трябва да се случат с човечеството и природата, не са следствие от гнева Божий, защото ние изповядваме, че Той е Всеблаг и Всемилосърден, а се явява следствие на всеразрушителните действия на самото човечество, подложило се даже не на влиянието на врага, влияние няма и не може да има, влиянието – това е принуждение, а е подкупено от уловките на дявола. Е, а сега ще разкажа за самото видение, за това, което всички ги очаква, уви, не в толкова далечното бъдеще, някои неща стават и в днешно време. И така, какво видях за бъдещето.

Преди всичко, всевъзможни технически катастрофи – създадената от човека система за съществуване, сатанинска по същество, защото абсолютно противоречи на Божиите закони, ще започне да се руши. Ще падат самолети, ще потъват кораби, ще се взривяват атомни станции, химически заводи. И всичко това ще бъде на фона на страшни природни явления, които ще стават по цялата земя, но особено силно – в Америка. Това ще са урагани с невиждана сила, земетресения, жестоки суши и, обратно, потопообразни дъждове. Ще бъде изтрит от лицето на земята съвременният Содом – Ню Йорк. Няма да остане без възмездие и Гомор – Лос Анджелис.

Мисля, че ще бъде трудно да се намери такова място на земята, където човек би се чувствал спокойно, в пълна безопасност. Спокойствието на човека ще бъде само в упованието на Бога, земята вече няма да му дава защита. С най-страшни последствия разстроената природа ще заплашва градовете, защото те напълно са се откъснали от нея. Едно разрушаване на Вавилонската кула – т.е. на съвременния дом, и стотици погребани без покаяние и причастие, стотици погинали души. Тези домове, стоящи върху колони, а по същество – стрели, пронизали земята, все едно се стремят натам, към ада, те и ще донесат на хората адска смърт под развалините. И този, който остане жив, ще завижда на мигновено загиналите, защото неговата участ ще бъде още по-ужасна – смърт от глад и задушаване.

Градовете сами по себе си ще представляват ужасно зрелище. Даже тези, които ще избегнат пълното разрушаване, лишени от вода и електричество, от топлина и доставяне на храна, ще напомнят огромни каменни гробове, толкова много хора ще умират. Бандитски банди безкрайно ще извършват своите злодеяния, даже през деня ще бъде опасно да се придвижваш в града, за през нощта хората ще се събират на големи групи, за да се помъчат заедно да доживеят до сутринта. Изгревът на слънцето, уви, ще възвести не радостта на новия ден, а мъката от необходимостта да се преживее този ден.

Не трябва да се мисли, че на село ще цари спокойствие и благоденствие. Отровени, обезобразени, изпепелени от суша или залети от проливни дъждове, полята няма да дадат нужната реколта. Ще има невиждан по-рано мор на животните и хората, без да са в състояние да ги заровят, ще ги оставят да се разлагат, отравяйки въздуха със страшно злосмрадие. Селяните ще страдат от нападенията на граждани, които в търсене на храна ще се разотидат по селата, готови да убият човек за късче хляб! Да, за това късче, което сега не влиза в гърлото им без подправки и сосове, ще се лее кръв. Людоедството ще стане обикновено явление; приемайки печата на антихриста човечеството ще изтрие всички граници на нравствеността. За селяните нощта също ще е период на особен страх, защото това време ще бъде с най-жестоки разбойничества. А ще бъде нужно не само да преживееш, но и да съхраниш имуществото за работа, иначе също те грози гладна смърт. Самите хора, както и в града, също ще бъдат обект на лов. Отстрани ще ти се струва, че са се върнали допотопните времена. Но не. В онова време над света е тегнело Словото Божие: „Растете и се умножавайте“. А сега самият живот на човечеството и неговата същност е насочен към отхвърляне и на благодатта, и на промисъла Божий. Но и това не е още краят.

В началото на разказа аз направих заключение за това, което предшества всичко, и не случайно. Много често, а по-точно е да се каже, често пъти, заради малкото не виждаме голямото. Отнесено към даденото повествование, заради малкия грях не виждаме, не искаме да видим погазването на основните Господни заповеди. Господ е сътворил този свят и, като Творец, е сътворил света в хармония със Себе Си. Помните Словото Му за току-що сътвореното: „Това е добро“. Това Бог го е казал, Вседостатъчният и Всеблагият, Всемогъщият и Всесъвършеният, Всемилостивият Промислител намерил творението за добро, т.е. светът се е намирал в хармония с Доброто, с Любовта, защото Бог е любов. Човекът, единствената твар, способна да влияе на съществуването на света, венецът на творението, също е сътворен по образ и подобие на Доброто и Любовта. И заповедите, дадени му от Твореца, не са нещо друго, а назидание за спокоен и щастлив живот в света, за хармония с него. Всичко останало, противоречащо на заповедите, е губително както за света, така и за всичко истинско в него, зависещо от него. Всичко започва от малкото: от по-свободната рокля, от колективното обучение на момчета и момичета, и не под ръководството на духовно лице, а на светски преподавател. Скоро и това название ще се изтрие, ще остане едно – учител! Но учител на какво? Въобще колко такива учители има – нравствено разложени личности, разведени, разгулни (развратени), неврастеници. Други пък, макар и по-голямата част, дори колкото и да съхраняват човешкото си лице, не знаят и не искат да знаят правилата за живеене в създадения от Бога свят. На какво учат те? Учат на света не като на творение Божие, а на правила за живот в света като в област на властта на поднебесните духове (т.е. на демоните)! Ето го това малко, от което произтича страшно голямо.

Моралното разложение. Колко пъти сатаната се е мъчил да го направи всеобщо, всеобхватно, но винаги се е натъквал на страшното изобличение на Църквата. А за духовете на тъмата най-страшно е изобличението. Както крадецът се прокрадва в тъмницата и се бои от светлината, така и дяволските призраци са най-действени, най-съблазнителни, когато отсъства светлината на истината. Света го застила тъмата на доволството на десетките т.нар. „развити“ страни, които врагът е избрал като опора в делото по оглупяване на целия свят. Главното ударно оръжие в това дело е лозунгът на свободата! Колко кръвчица е пролята във всички революции и преврати, социални и псевдорелигиозни акции, политически и мистически разпри на олтара на беса на „свободата“! Това е той, въстанал и съборен, твар, опитваща се да си присвои мястото на Твореца, той – главният свободолюб. И неговата свобода, това не е подарената на човека от Бога способност да бъдеш съвършен във всеки род добродетели. Не, неговата „свобода“ – това са най-тежките връзки, целта на които е да лишат човека от възможност за избор между добро и зло, запазвайки за него само шестването в ада. Ето такава свобода и ще бъде постигната. Така е при протестантите, те, когато му е било времето, също са се борили за свобода и против диктата на католиците, а, идвайки на власт, същите баптисти устроиха такъв терор и вакханалия, че и Европа изтръпна! А нашите къде отиват?! Макар че само можем да говорим, че сме Православна държава.

Първата свобода, която е нужна на беса, без която всички други ще се разпаднат – това е свободата на вероизповеданието, така наречената веротърпимост. Същността на това движение е да се отвори широк път преди всичко за младежта, водещ към сатаната. Забележете, отче, път с едностранно движение. Попробвай да си против това движение – веднага ще те поставят на място. Православната Църква, ето какво не им дава на всички спокойно да спят! Католиците – а те на всичко са готови – вече всички те приемат бесовската цивилизация, „прогреса“. Поддържайки ционизма, те фактически казват „да“ на идването на антихриста.

И видях аз какви напъни прави световното зло, за да опорочи Светата Църква, непорочното Тяло Христово! Преди всичко ще я позорят във всички вестници, радио и телевизия. Юдеи със славянски фамилии по всякакъв начин ще излагат духовенството, православните на публично посмешище, ще издевателстват над обредите, над поста, над начина на живот, над всичко това, което винаги се е явявало основа на жизненоспособността на народа. В самата Църква, в средата на духовенството, ще изпращат хиляди и хиляди окатоличени разрушители на Православието. При привидното им благочестие, духът им ще е друг, чужд, и народът ще напусне храмовете им. Те ще стоят възстановени и построени, но – празни. Тук-таме ще свети огънчето на истинска святост и привързаност към духа на отеческата вяра. Но който търси, той намира. Никой няма да може да се оправдае, казвайки: „Господи, търсих и не намерих!“ Сред тъмата на безверието и безбожието по цялата земя горят огънчетата на истината. И ще бъде праведното духовенство гонено и притеснявано, ще се излага на всякакви хули, няма да се спират слугите на дявола и пред убийства, ако бъде допуснато от Бог праведникът да приеме мъченически венец. Много ще бъдат те, праведните мъченици от последното време!

А тези, които имат чужд дух, ще дочакат властелина, антихриста. Но и те още ще имат възможност да се спасят, т.е. да разпознаят кой е той; но властта и парите ще затворят очите на болшинството. Страшно време! А нали всичко започва от малкото – престана духовенството да носи прилични на сана дрехи, вече и бръснатите бради по католически и протестантски маниер не са нещо странно.

Втората „свобода“, която по всякакъв начин отглеждат, това е свободата на моралната развратеност. Уви, хората я приеха и тя стана неотменима част на съвременния живот. Блудството не е блудство, а сексуална свобода (вижте как врагът крие своите действия зад красиви, на пръв поглед, думи: не блудство, а секс, не кражба, а експроприация, и така във всичко). Развращаването ще започне от най-ранна възраст във вид на възпитаване културата на половете и техните взаимоотношения. На децата – а това вече тук-там се прави – ще показват голи тела, съвъкупление, разпалвайки похотта, представяйки всичко това за нормално състояние. Книгите и телевизорът ще бъдат наситени с голи хора, с ужасни сцени на блудство. Разголеността даже в днешните дрехи – това е само началото. Целта е много, много по-омерзителна – тя е култовото място на Астарта и Ваал, където се съвъкуплявали опиянените от алкохол и наркотици стотици и стотици езичници. Ето натам, на поклонение на бесовете, тласкат човечеството поборниците на свободата. Който от каквото е победен, на това е и роб. От това робство в обвивка на свободата и се увличат хората. Но и естественото блудство за слугите на тъмнината вече е недостатъчно. Като проява на истинско свободолюбие, на разкрепостеност на мисленето, ще се изявява содомският грях (т.е. хомосексуалността, извращенията) и скотоложството (т.е. съвъкуплението с животни). Пропагандата на тази мерзост ще бъде невероятно силна, едва ли не по-силна от половото развращаване. Случаите на еднополови бракове ще ги предадат на такова огласяване, както на изобретяването на антибиотиците! Отвсякъде ще се появяват содомити-артисти, преди всичко, политици, стопански деятели. Содомският грях ще стане етикетът на близкото бъдеще. Още сега се устройват дивите им оргии във вид на ежегодни карнавали в Америка, всичко това ще бъде и при нас в не по-малко отвратителен облик. Всички, които ще се противят на това засилване на бесовщината, ще ги обявят като посегатели на чуждата свобода, пълни невежи и антидържавни хора, тъй като всички държави ще поставят начело на своята дейност не защитата на нравствеността, а защитата на бесовските свободи.

Именно, на бесовските, нали и сега не можеш да срещнеш православна статия, освен в църковните издания. А към телевизията допускат архиереи само на големите празници. Какви само глупости не пишат и не говорят, но няма противопоставяне на възгледи, на гледни точки от мирогледен характер. Хубава е свободата, когато е и възможно само да ругаеш светостта! Всичко останало е табу.

А това нали също започна от малкото и, ох, колко отдавна. Това започна от предаването на църковно-енорийските училища под ръководствата на земствата (т.е. на местните самоуправления в дореволюционна Русия), под ръководството на светската власт. И тръгнаха натам безбожниците в качеството на учители да готвят кадри за революциите на 17-та година.

Младежта, попадайки под властта на сатаната чрез извършването на грехопадения, опиянена от алкохол и наркотици, няма да може да устои пред последния призив към ада на изконния човекоубиец и ще свършва живота си със самоубийство. Количеството на самоубилите се неизмеримо ще нарастне. Така ще нарастне, че такъв край няма да предизвика учудване у обкръжаващите – ще бъде като разбиращо се от само себе си следствие на ставащото. Още повече, че количеството на болните от страшни болести, свързани с похотта или неумереността, с отравянето на света, ще бъде толкова голямо, а страданията им така страшни, че самоубийствата обществото ще ги приеме даже в качеството на някакъв акт на милосърдие. Ще се стигне дотам, че ще подтикват към това хората; обяснението на всичко това е лесно – всичко е насочено към погубване душите на заблудените.

Друг страшен дяволски капан ще бъде подбуждането на хората към печалби, към увеличаване на личния доход. Самата тази страст – сребролюбието – е пагубна, пагубна е като всичко неумерено! А неумереността води до разрушаване на природата, в която и да било сфера да са заработени тези пари, все едно – това ще се отрази на обкръжаващия свят. Втората част на този капан е в използването на тези пари, на средствата. Още веднъж повтарям, че създадената схема на живота е невероятно крехка, чудовищно крехка. И ето, използването на парите от хората също е подложено на тази крехкост.

Какво представляват днешните пари? Блъф, призрак, илюзия, като онези дяволски „чудеса“. Цялата произвеждана техника се явява нещо значимо само при множество „ако“: ако има гориво, ако има резервни части, ако не е висок радиационният фон (защото иначе електрониката излиза от строя), може да изброяваме и изброяваме. Освен това, съвременния автомобил без специална работилница не е възможно да го обслужиш! Значи, ако премахнеш само едно „ако“ и всичко това ще стане купчина ненужен метал. Примерът е пред нас: какво е най-ценно за селянина – конят и кравата.

Още повече, че голяма част от парите се пази или в банките, или в ценни книжа. Ще фалират те, тези банки, ще фалират, за да поставят хората на колене. И ще фалират по едно и също време, репетициите за това вече са били успешни. А предприятията ще спрат вследствие на природни катастрофи и войни. И какво ще му остане на човек? Маса ненужни безполезни вещи, за придобиването на които са били изразходени години от живота, а ценноста на които е твърде относителна даже в благополучния свят, а в света на катастрофите е прах и нищо.

Помня как жените все ме питаха: кристалните съдове и килимите вкъщи грях ли са, или не? Целият Съюз (има предвид Съветския съюз) гребеше това за домовете си, за запас. А по-нататък какво? А сега си представи, изключени са електричеството, газта и отоплението, за какво човек ще отдаде и кристалните вещи, и килимите? За трион, брадва и кюмбе (т.е. малка желязна печка)! А кой има тези вещи?! Може би, един от сто-двеста.

Щом засегнах вещите. Колко рационално е бил устроен светът преди безумствата на XIX и XX векове. Дрехите са ги правели доброкачествени, надеждни. Изразходени са били сили и труд за тях, така те са стигали и до внуците, ето как хората са ценили своето време! И затова времето им е стигало за всичко – и на полето са били, и в храма са ходели, и на масата на празник с роднините са седели. А сега какво е? Обувки – за един сезон, дреха – за два, най-много за три сезона! А за молитва време няма, за храма – казват, вкъщи ще се помоля, за децата – уви, растат безпризорни, нали родителите печелят пари. Затова пък живеем не по-лошо от другите. А живеем ли?! Живее само свободният, а пленникът, робът – съществува. Бог отдаде Своя Единороден Син, за да ни отърве от робството, от плена на греха и страстите, а ние, като евреите, излезли от Египетския плен, роптаем и се стремим назад, в плен. Нека и децата да загиват, и близките ни да са унижени, но чорбата да е навреме! Но тази чорба е като кашкавал в миши капан. Когато вратичката на капана се затръшне, но още има кашкавал, нима мишката знае, че е хваната? А нейният час вече е настъпил, но има кашкавал и тя усърдно го гризе и е толкова щастлива заради падналия кой знае откъде вкусен обяд! Но поставилият капана вече е чул, че капанът е проработил и жертвата е хваната. Той може веднага да дойде и да убие жертвата, а може да й даде (време) да смели обяда. Веднага ще й се види тясно, а след това – ще свикне. Гладна е? Нали не я убиват! А краят е известен. Мисля, че и мишката се досеща.

Да, страшни времена. Вземи, последната война, заради какво е била разпалена? Казват: Хитлер, войнствеността на немския народ, преразпределянето на Европа и на света. Комунистите тук добавят империализма и борбата за колонии. Да, още много може да се добави, но същността не е в това, същността е във възможността за централизация на властта, на властта над света. Всяко дърво се познава по плода; каквото и да ти казва продавачът на фиданката на пазара, ще разбереш и оцениш всичко тогава, когато получиш плод, когато го дочакаш А какви са плодовете на войната – милиони православни убити и осакатени както в нашата Рус, така и на Балканите. Главният преден пост на Православието на Югозапад – Сърбия, се оказва в ръцете на хърватите, на католиците – Йосиф Броз Тито е хърват и затова Хърватия става най-развиващата се република. Православните области на Югославия не са просто в забвение, а Косово се заселва с мюмюлмани така, както сега Русия и Москва.

Друго нещо е Израел. Всичко било така организирано от пропагандата, че главното потърпевшо лице във войната да са евреите, а съвсем не славяните или, да кажем, французите. Ще се върна на Балканите – при Тито воюваха сърбите, хърватите бяха с немците, а спечелиха, в крайна сметка, хърватите. Така и с евреите.Първо, кой беше унищожен от немците? По-голямата част, това са полукръвни евреи, или кръстени, или толерантни към друга вяра, съвсем не ортодоксални, а още повече, нито един от главатарите на ционизма не е попаднал в стаите на Хитлер за разпит и изтезание – те успяха да заминат, защото знаеха същността на ставащото от по-рано. Но гоненията, при особеното освещаване на всичко ставащо, позволиха да се създаде държавата Израел. Отделиха им земици… Отвоюваха тази земя от арабите. Пак арабите са терористи, а евреите – не са.

Трето нещо е Европа. Какво би могло да я застави да се обедини, ако не глобалната война. И ето, вече може да се смята, че това е една страна, от Турция до Норвегия. Всичко ще бъде единно – правителството, парите, законите. Всичко е съгласувано с Америка, за да няма търкания при общото обединяване.

Кой от резултатите е най-важен за сатанистите? Не ни е дадено да знаем. Мисля и видях, че това са стъпала на една стълба, на стълбата, водеща в царството на антихриста. Ще дойде той, а тук всичко е готово, пълна централизация, преброен е и целият народ, всеки си има номер и карта, а в нея е всичко, чак до възгледите и мирогледа. И ще може да се контролира с помощта на тази карта преместването на човека и на земята, и под земята, и под водата. Всичко това ще стане.

Разбира се, той (има предвид антихриста – бел.) ще поиска да му се поклонят доброволно, както светът прие Христос. Но това е тази доброволност, която проявява добитъкът, воден на заколение. Върви сам, а встрани – пастири с камшици. Но човечеството вече е в мишия капан, макар и да остава количество кашкавал, ето защо е казал Спасителят, че едва ли една вярваща душа ще се намери. Ние приехме условията на този свят, вече ги приехме, хората не просто се съгласиха, а сами строят своята система на зависимост от него, а щом си приел правилата на играта – ще я играеш до края, в дадения случай, до Страшния съд.

Такива страшни неща ти разказах, че повече няма накъде. Най-страшното, обаче, е това, че да чуеш, не означава да видиш, да видиш всичко е значително по-ужасно и омерзително. Не подобава и всичко да се говори, за да не би картините на бъдещето да разпалят униние в настоящето.

Приключвайки с 1-та част на откровението, тази вечер можем да обобщим следното:

Щом човечеството вече е влязло в мишия капан, но спокойно си гризе храната-примамка и дори няма представа какво става в глобален план, на нас, християните, не ни остава нищо друго, освен да приемем с открито сърце новите си отговорности, да се натоварим с тях, да благовестим за Христос Спасителя, и да предупреждаваме за идващия антихрист и последващия Страшен Съд, да казваме открито, че живеем в последните времена, по думите на Светите Отци, и че срокът за развръзка на събитията се съкращава с всеки изминат ден. Това – по отношение на външната ни активност спрямо обкръжаващите ни. Неимоверно по-големи отговорности обаче трябва да приемем по отношение на самите себе си. Който не води духовна борба в себе си, а се залъгва, че води такава, да започне да побеждава злото в себе си. Какъв е критерият, за да оценим злото в себе си? Колкото по-добър се чувства човек в собствените си очи, толкова е по-заслепен и, всъщност, е по-лош в Божиите очи. Чувстваш ли се грешен, но не показно пред хората, а пред себе си непрекъснато се виниш и покайваш същевременно – значи започнал си да се очистваш, да ставаш по-добър човек, тръгнал си по пътя на духовното израстване. Дружиш ли с хора, чужди на Христовия дух, приятели ли са ти – вероятността да паднеш и да се промениш в лоша посока под тяхно влияние е по-голяма, отколкото ти да им повлияеш положително. Поддаваш ли се на днешните кумири – властолюбие, пари, „връзки“ – т.е. познанства с властимеющи и материално владеещи „силни на деня“ – ти си продал духовната си свобода и си я заменил с робски зависимости.

За идеал на младите и н



Тагове:   молитва,   църква,   вяра,


Гласувай:
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: drlubenova
Категория: Други
Прочетен: 2044874
Постинги: 4536
Коментари: 237
Гласове: 2782
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031