Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.08.2019 16:18 - Исус от Назарет и ордена на есеите
Автор: anthroposophie Категория: История   
Прочетен: 895 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 23.08.2019 16:23

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Откъс от книгата “За живота в Поврата на времената и спиритуалните му основи”  на Юдит фон Хале
 
“Един друг орден (на есеите) също се е подготвял за Мистерията на Голгота в онези времена. Не е много ясно откъде идва името му. Би могло да е променената форма на арамейската дума асайим "лекари". Това съответства на изказването на Рудолф Щайнер, че есеите били част от общността на терапевтите. Но има една друга дума, която се пише по същия начин -  афрайим "къпещите се". Характерно за есеите е било ритуалното къпане и в Кумран има открити през последните години множество вкопани в скалите басейни за ритуално къпане на есеите. 

Условията за приемане в ордена са били сложни, имало е тригодишен изпитателен срок, през който кандидатът да прецени дали иска да остане. Ако е останел, тогава той е свързвал живота си необратимо с ордена. Този срок се е състоял от две части - съответно от една година и две години. В първата година човекът е трябвало да се пречисти от външните удоволствия, да се въздържа от нечисти мисли и да следва точно указанията за медитация. Също е бил задължен да помага на другите. През следващите две години кандидатът се е подлагал на интензивни церемонии на измиване - вътрешно и външно. По тази причина винаги есеите са живеели в близост до извор на течаща вода. Къпането е било израз на вътрешен процес на пречистване на етерното тяло, а астралното се е пречиствало чрез медитативни очистващи ритуали. Тези процедури наистина са имали ефект върху духовните членове. 

Есеите водели скромен живот, обработвали ниви, вършели много физическа работа. Колективно се отдавали на молитви, хранели се в пълно мълчание. Въпреки че били религиозни, садукеите и фарисеите не ги обичали, понеже още преди раждането на Исус есеите видели, че духът вече го няма в храма и затова отказвали да даряват жертва. Щайнер е узнал една тайна на есеите, споделена в цикъла за евангелието на Матей (CC 123). Те живеели аскетично и имали виждане за прераждането, затова били наричани "еврейски будисти". Духовният им водач Йешу бен Пандира още сто години преди раждането на Исус знаел за тайната на кръвната линия от 42 поколения и разпознал по духовен път, че щяла да се инкарнира индивидуалността на Заратустра. Затова и есеите са правили упражнения за пречистване от 42 степени, с които да могат да се издигнат и свържат с този дух. 

Членовете на ордена не живеели в безбрачие, някои имали жени и деца, които обаче били в oбщини, отделени от мъжете. Няколко пъти в годината членовете  прекарвали известно време заедно със семействата си. 

Исус от Назарет е бил сред есеите и ще разкажа какво съм разбрала от моите духовни изследвания и преживявания. 

От 12тата година, както знаем, в тялото на Исус е живял духът на Заратустра. До 18 годишна възраст той е бил сред семейството си и се е обучавал в дърводелския занаят и на писанията в синагогата. Между 18. и 24. година е посетил различни места в Палестина и навън, стигайки дори до Югоизточна Азия. По този начин духът на Заратустра се е срещнал пак с местата, където навремето е действал. Последното пътуване в този втори цикъл е било до град Пела в източната част на долината на река Йордан. Оттам е минал на север, където е днешният Ливан. Той е следвал стъпките на пророк Илия. 24годишният Исус е минал през сирофиникийската област близо до един град, който тогава се е казвал Зарпата, но не знам дали съществува днес. Той минал по брега на онзи поток, където Илия пил вода и бил хранен от гарваните. Името на потока е Крит и той е бил важен за един съседен езически град. Последното посетено място в чужбина е бил град Сидон - сирийски град на една височина над морето, където хората били в ужасно състояние. Богатите по цяла нощ гуляели и се отдавали на разврат, а бедните се чувствали изоставени от боговете и се скитали безцелно по улиците. Имало много болни хора. Пред вратите на града се намирало бившето им светилище, където болните се трупали с надеждата да оздравеят. Щайнер казва, че не е могъл да намери името на този град. Възоснова на подобни възприятия и описания може да се допусне, че това светилище се е намирало източно от град Сидон. Малко преди третия шестгодишен цикъл Исус отишъл в Кана. На 25 години започнало времето, прекарано от него при есеите, което свършило малко преди кръщението в река Йордан. 

Йишоа или Йешуа останал в общината на есеите в Назарет, която била главната община и където още Йешу бен Пандира бил учител. Тя се намирала на два-три километра от Назарет в югозападна посока към Тавор и била разположена така, че от селището не се виждал градът, който за есеите бил греховно място. Някога имало обичай да се хвърлят престъпници или осъдени от стръмна скала в бездната. Един път седмично есеите се отправяли към планинската пропаст, за да видят има ли някой там, когото да спасят. Ако намерели мъртвец, го погребвали, ако намерели ранен, го лекували. Затова винаги носели със себе си лопати, за да могат да погребват мъртвите.

След посещението си в Кана Исус се отправил към общината на есеите в Назарет. Там бил посрещнат от най-важната личност, живяла някога сред есеите, изключително скромна, набожна и мъдра. Името й е олицетворение на вярата на есеите в божествената помощ - Елияхуди - Eл "бог", ях “Яхве" и йехуди “евреин". Името му означава "Яхве е богът на евреите". Елияхуди разпознал в Исус сбъдването на пророчеството. Но Исус не е бил ученик на есеите, а  прекарвал много време в разговори със стария учител, който бил роднина на Натановия Исус. Бащата на Йоан Кръстител Захари имал по-възрастен брат и Елияхуди бил син на този брат. Той бил около 40 години по-възрастен от Исус. Двамата водили задълбочени духовни разговори - за тайната на кивота, който играл важна роля за есеите, като те са видели по духовен начин, че съдържанието му е вече изчезнало, следователно най-важното вече не е било в храма. По време на тези задълбочени разговори, в които сякаш Елияхуди знаел повече за ролята на събеседника си, отколкото самия него, постепенно при Исус човешкото отпаднало от телесната му обвивка, Заратустра постепенно започнал да освобождава обвивката за друго духовно същество. Разговорите били също за Аврам и Мелхиседек, за пророците, особено за Мойсей, като темите били обхващани интуитивно. 

Накрая ще разкажа за една традиция на есейския орден. По времето на Исус имало осем общини на есеите Те били разпръснати по цялата страна -  в най-южната част на страната Идумея (Едом), Юдея, Самария, най-северната част Матанея, източната част от долината на Йордан Перея до западното крайбрежие на Галилия. Съединени на картата, точките образуват елипса или дори лемниската. Имало обичай ръководителят за една година да отива в друга община. По този начин всеки един от майсторите можел да се свърже с другите общини и да провери резултатите от обучението. Така се гарантирало, че навсякъде нивото ще е еднакво и се предотвратявало разцепването на ордена. В посока на часовниковата стрелка всеки майстор се отправял към следващата община, където прекарвал девет месеца в годината и три месеца в своята си община. Така след седем години пак се връщал в своята община и често тогава бил назначаван нов майстор. Имало сложни правила при евентуална смърт на някой майстор, тогава новият трябвало първо да усвои учението на общината,  в която гостува. Това го пиша, защото Исус също спазил този ритъм на посещение на общините, в последната година прекарал по един лунен месец във всяка от другите общини. Така след всеки месец в него ставала една промяна. Знаем, че ако правим едно и също нещо седем пъти (преминаването през вратите без изображения, ритуалното къпане), то тези дейности в ритъма на седмицата се отпечатват в етерното тяло. Но при него сякаш етерното тяло се отдръпнало пред тези отпечатвания и той имал усещането, че пречистването от луциферичните и ариманични влияния става за сметка на останалите хора. Когато се върнал в общината на Назарет, Исус имал съвсем друга душевна нагласа. Той бил вече станал учител, който надминавал нивото на есеите. В последните дни, преди да си тръгне, Исус държал пред есеите реч за това, че те се пречистват за сметка на останалите хора. Изведнъж както говорел, го осенила интуиция, че хората не могат да се освободят от греховете, ако злото само се прехвърля от едно място на друго, а е необходимо едно божествено същество да направи възможно хората сами да се освободят от злото в себе си. И тогава осъзнал връзката на собствените си прозрения с този Спасител. С разговорите Елияхуди бил подготвил Исус да стигне до края на инкарнацията, с което да подготви влизането на Божествения дух в него. Под влияние на инспириращата го висша духовна същност Елияхуди подготвил ученика си да направи преглед на развитието си в обратен ред. Така докато говорел, Исус започнал да преживява всичко, за което били говорили с Елияхуди, в обратен ред. Но тази панорама не се ограничавала с един живот, а била от момента, в който човекът придобил земно съществуване. Духът на Заратустра имал тази панорама,  без да премине през същинска смърт, а предал тялото по време на кръщението в река Йордан на една Божествена същност. Така духът на Заратустра не преживял същинска смърт, а отишъл в духовния свят, без да умре. Чрез панорамата духовно-душевната същност на Исус от Назарет била подготвена да осъзнае, че трябва да освободи тялото за Христовата същност. Чрез това преживяване започнал процесът на отделянето й и тя се докоснала до Христовия дух. Колкото повече духът на Заратустра се уголемявал, толкова повече Христовият дух се смалявал, за да влезе в тялото. Това се случило непосредствено преди разговора на Исус с майка му, като едновременно с него и й говорил и Христовият дух. Така Божественият дух се излял непосредствено и в сърцето на майката. На това се дължи важната роля, която майката играла през следващите три години.

Когато Исус се отправил към онова място във Витания, където го очаквал Йоан Кръстител, в тялото му вече не бил духът на Заратустра, а то било всъщност една празна обвивка, свързана чрез сребърна нишка с носещата се над нея същност на Заратустра.” 



Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: anthroposophie
Категория: История
Прочетен: 824425
Постинги: 458
Коментари: 15
Гласове: 6144
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031