Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.02.2020 10:42 - За имитаторите в политиката
Автор: dobronameren Категория: История   
Прочетен: 332 Коментари: 0 Гласове:
2



Тия дни, пишейки за събитията и лицата в последните 3 години, попаднах на “тронното слово” на Симеон II, произнесено на 6 април 2001г. в градината пред двореца “Врана”. Не знам дали още си спомняте това време. До парламентарните избори, довели на власт за 4 години партията НДСВ (2001-2005), остават само 2 месеца и 11 дни.
Как се казва – останах поразен от имитацията на царското поведение на Симеон от страна на сегашния ни президент Румен Радев. Ето какво имам предвид. (В кавички са оригиналните думи от “тронното” слово на Царя.)

 

“Драги съотечественици, днес декларирам целта си да основа и поведа едно обществено движение за нов морал в политиката, за нови икономически решения, с нови за България идеи, с нови хора като движещи сили. С това обръщение към вас поставям началото на “Национално движение Симеон II” в името на три принципни цели:
Първо: бърза и качествена промяна в стандарта на живот у нас чрез постигане на функционираща пазарна икономика в съответствие с критериите на Европейския съюз за членство и чрез увеличаване потока от инвестиции в България на сериозния световен капитал. Готов съм да предложа схема от икономически мерки и социално-икономическо партньорство, посредством които не по-късно от 800 дни прочутото българско трудолюбие и предприемчивост ще променят живота ви.
Второ: Скъсване с политическата партизанщина и обединяване на българската нация около изконните ни идеали и ценности, които са съхранили величието й през хилядолетната ни история.
Трето: Въвеждане на правила и институции, насочени към премахване на корупцията, която се е превърнала в главен враг на България, обричайки народа ни на бедност и отблъсквайки жизнено необходимия чуждестранен капитал.
Уверен съм, че голямото начало и кръщението на “Национално движение Симеон
II” ще стане на парламентарните избори чрез упражняването на гражданския ви дълг и право на глас. Гласувайки за движението, вие ще сте истинските му създатели, а избраните депутати – изпълнители в парламента на неговите цели и идеали.”

В своите изявления пред народа президентът Радев декларира същите цели, почти същите цели. Почти, защото започна първо с 3-та царска цел – борба с корупцията, после се сети да добави 2-та – обединяването на нацията около изконните идеали и ценности, съхранили величието й през хилядолетната ни история, и последно стигна до първата, икономическата. Но стигайки само до посочването на модела (пазарна икономика по критериите на ЕС), без да даде дори и само някакво обещание за 800-дневна програма.

Царят каза:
“Не бих искал да пренебрегна редица успехи във външната политика на България или положителните тенденции в икономическото развитие през 1999г. и до есента на миналата година. Но над всичко стои мъката и нарастващия гняв на много хора. Не е нито морално, нито политически оправдано, че по европейски стандарти повечето хора у нас, включително в селата и малките градове, живеят в мизерия, докато някои политици тънат в необяснимо охолство, че десетки хиляди наши дъщери и синове напускат България, прокудени от безперспективност, че почти половината от българските граждани заявяват, че няма за кого и защо да гласуват. Необходими са незабавни промени на политическата система и на нейния морал. Трябва почтеност. Почтеност във всичко!”

Румен Радев повтаря думите му за мъката и нарастващия гняв на много хора и за почтеността във всичко. И дотук. Липсват ангажиращите думи на Царя за успехи на едно правителство във външната политика. И обърнете внимание – Царят говори за ПРОМЕНИ в морала на политическата система. Радев говори за СМЯНА на политическата система,

Царят казва:
”Движението, което предлагам, не е коалиция на съществуващи партии, нито на политически лидери. Прицелът на това движение не ще бъдат отделните партии или личности, тъй като аз не се конфронтирам с никого, а насъщните проблеми на България. Разчитам на безрезервната подкрепа на всеки, който досега е вярвал в мен. Горещо желая да мотивирам за участие в изборите и онези от вас, които днес заявяват, че няма да гласуват за никого или че ще гласуват, но водени не от нов стимул за промяна, а от стереотип и даже страх от миналото. Това мое желание не е самоцел, а израз на дълбокото ми убеждение, че по-доброто бъдеще на България след 17 юни зависи от масовото ви участие в изборите. Във всичко това е дълбокият смисъл на моята обществена роля, както и на движението, което се ражда днес.”

Радев не предлага партия или партии зад които той застава с почтеността си и за които обикновения българин си заслужава да отиде до урните. И царят не предлага коалиция на съществуващи партии. Обаче Царят има оправдание – “тъй като аз не се конфронтирам с никого”. Докато в това отношение Радев е пробит като старо изхвърлено войнишко канче – конфронтацията при него е движещата му сила.

Тези разлики дотук са достатъчни да се предрече бъдещ сигурен неуспех на президента, сравнен с царя. Не че царят успя да оправдае надеждите на българите, но те поне му повярваха в първите 800 дни и чак след тях почнаха да гласуват против него.

 

Сега добавете и следните допълнителни разлики между Симеон II и президента Румен Радев:
Симеон е учил за висша военна длъжност в САЩ, а Радев е учил в поделенията на БНА за пилот на военен изтребител – “шофьор на самолет”, както много сполучливо се изказва Валери Симеонов.
През цялото време до Симеон
II стои неговата единствена жена царица Маргарита Асебо, от която той има пет деца. Радев е зарязал първата си жена (лекарка) от която има две деца, и до него стои втората му жена (късополата бизнес-секлецарка на Слави Трифонов), която също има едно дете от първия си мъж. Любов, ще кажете, неподвластна. Но аз ли да кажа, че българският народ е изключително консервативен по отношение на семейните ценности.
Симеон Втори по мъжка линия е от германския род Сакс-Кобург-Гота. По женска линия е свързан с италианската кралска династия на Савоите и с черногорската династия. Дядо му цар Фердинанд е първият цар на българите в Третото българско царство. Затова Симеон се познава с всички династични лидери на съвременна Европа, Америка и Африка. Кой е дядото на Румен Радев не сме информирани, а баща му е кадрови офицер от БНА, който в това си качество е обиколил всички гарнизони в Южна България. Затова Радев е роден в Димитровград, а родителите му и до днес живеят в Хасково. Кой от двамата би привлякъл в България сериозния световен капитал и кой само руско-евразийски инвестиции? Пък тези, които тук ще кажат, че това НЯМА ЗНАЧЕНИЕ за гласуващите българи, имат много поздрави от онези към чийто свят те са тръгнали да принадлежат.

Как мислите – дали дрехите на Царя не са непомерно големи за дребния Румен от Димитровград, който се опитва да влезе в тях? Видяла жабата, че подковават коня, и тя вдигнала крак.

Но кой съм аз, че да го казвам, нали? А, на бас, че ще позная колко дребна риба е сегашният ни президент Румен Радев.




Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: dobronameren
Категория: История
Прочетен: 1872418
Постинги: 669
Коментари: 2593
Гласове: 1611
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031