Прочетен: 21289 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 31.03.2015 21:02
Всъщност, преди да седнете и да прочетете следващите редове, станете и си вземете раница. Напълнете я с вода, сандвичи с лютеница, четиво, фотоапарат и разни неща, които обичате да си носите по пътувания. Днес думите „уморих се” са забранени, защото пътят ни зове повече от мързела(а и без това няма да се уморим наистина).
Аз често имам възможност да пътувам. Днешната историческа екскурзия си заслужава част от нашето време. Дестинацията е реставрирана наскоро, и се намира край село Белчин, Самоков. Познахте ли я? Може би сте ходили там. Това Цари Мали град
Подробна информация за крепостта ще ви оставя да намерите сами(защото не искам да се превърна в крадец на чужда информация и да попадна в затвора на Гугъл). И без това сега ще пътуваме заедно.
По принцип автобусът ни има безграничен брой места, така че всеки желаещ е добре дошъл! И да кажем също, че безопасността ни на пътя не е нещо, за което да се притесняваме(сега вече ви навих, нали?).
След като се качихме на автобуса, всеки един от нас изпитва онова чувство на очакване, типично за началото на пътуване – добре ви е, блеете си през прозореца или четете книга, докато си похапвате разни дреболии за настроение. С голям интерес наблюдавате пейзажите, които се ширят около вас – ниви, склонове, далечни скалисти върхове, хълмове, гори или зелени равнини. Мислите си: „Колко е красива България”(аз си го мисля). Ако сте творчески човек, вероятно ви идва и вдъхновение, което с чувство на хармония и спокойствие записвате в тефтера си(правя и това). С интерес оглеждате другите хора около вас, като си правите изводи, представяте си историите им и причината, поради която са предприели същото пътуване като вас. А те вероятно са заети да водят дълбоки размисли за любовния си живот или да разгадават големите космически загадки.
Дали общата дестинация на група от хора всъщност ги прави по-близки? Да, но така се случва накрая, когато всички са твърде уморени, за да си показват рогата. Поне в моя случай, тъй като аз пътувам с училищен клуб по история. А всички знаем, че по време на пътуване отношенията ни със съучениците са коренно различни от тези в училище. Това е момент, в който си казваш: „Я, те не били чак толкова лоши”(което най-вероятно е от доброто ви настроение).
И все пак вие се чувствате изключително добре, заради което обичате пътешествия.
Вече са минали часовете път и с нетърпение наближавате дестинацията Цари Мали град. Имате две опции – да вървите по екопътеката, или да се изкачите по лифта, за който има опашка от петдесет човека, а той се движи толкова бавно...
Тъй като първия път чаках един час, за да се придвижа по всеизвестния лифт, сега ще избера пътеката(повярвайте ми, предпочитате нея). Пристигате горе и осъзнавате, че вървенето не ви е отнело толкова време, докато вървите към крепостната порта и наблюдавате раздразнената група от хора, които така упорито си чакат на опашката.
Първо плащате, за да ви допуснат, и със следващата си крачка вече сте стъпили в едно друго време. Отстрани има малък параклис, който можете да посетите, за да погледате известно време лицата, изрисувани по иконите. Пред входа на самата крепост, която е няколко метра след параклиса има места за сядане, от които се вижда голяма част от околността.
Това е крепостта и нейния вход от вътрешната й страна. Двете помещения отстрани са музеи, в които са запазени и изложени автентични предмети. А от крепостната тераса можете да видите цялата крепост и шир извън нея.
Палатка, която се белее в края, съхранява обширен и подробен макет на Цари Мали град.
След като извървите и огледате всичко отвътре, можете спокойно да преминете по дървения мост, който ви се струва опасен само в началото. Аз лично много се смях, докато се опитвах да му стигна края, а всички останали се люлееха и скачаха по него. Този мост се води голяма атракция – децата не слизат от него.
Преминете ли, попадате на поляна, където кон от дребна порода кротко си пасе, все пак наблюдаван от стопанина му. Разбира се, можете и да пояздите. Някои от вас просто няма да устоят(като мен).
След като с вас обиколихме цялата крепост, вече можем да седнем по дървените маси и да си извадим по нещо за ядене(защото в крепостта и около нея няма заведения...някой може много да се учуди), или ако си носите одеяло - може и пикник на зелената трева. Нека не пропуснем да се разходим из планината - струва си.
И тъй като на нас ни е време да се връщаме, моят съвет е – отидете в Цари Мали град и вижте какви емоции ще ви предаде лично.
Ето и два въпроса съм вас, чиито отговори ще ми бъдат интересни:
„Коя е най-хубавата част от едно пътуване?”
„Какво обичате да правите, докато пътувате с кола или автобус(в случай, че не сте шофьора, разбира се)?”
Благодаря, че прочетохте този текст! Чувствайте се свободни да задавате въпроси, изразявате честно мнение, харесвате(или пък не) и споделяте този блог. Ще се радвам, ако стигне до повече хора.
Чао и до нови срещи!
В момента прочитите на този ти постинг са 90.
До час ще станат 20 090.
Всъщност ще задам на алгоритъма си ниска скорост, за да не счупи блога все пак.
Иначе за 10-тина мин. може да се постигнат 20 хил. "прочита".
С Приятелски чувства!
прашинката ж
ПС: Когато "демонстрацията" завърши - ще ти поднеса най-искрените си извинения и в знак на приятелство, ще ти "подаря" едно по-професионално оформление на този така готин твой постинг.
Прочитите не са реални, генерира ги хитроумна програма на приятеля ми
bryunetsnakovalnia10.
Поздрави!
Честито, Плам!
Вече си блогова "звезда".
ха ха ха
Сега остава системата да ги асимилира и отчете, а аз да ти поднеса извиненията си и подаря "подаръка".
На годините на големия ми Син си, Момиче, и се надявам всички да сте умни и ерудирани, амбициозни и нахъсани, отговорни и трудолюбиви и да тръгне най-накрая тази наша територия нагоре и напред!
Успехи, Плам!
Когато и с каквото мога да помогна - насреща съм!
Жоро
