Валери Станков е роден, живее и работи в град Варна. Завършил е специалност „Руска филология” в Шуменския университет „Константин Преславски”. Бил  е учител, спасител по плажовете, културтрегер, шофьор на такси, пазач на паркинг, моряк, телохранител в частна детективска агенция, редактор и главен редактор в алманах "Простори", телевизионен репортер, журналист-криминален репортер, служител в община Варна, управител на ИК "Галактика", директор на университетското издателство на ВСУ „ Ч. Храбър”, в момента е главен експерт в Дирекция "Култура и духовно развитие" в община Варна и управител на Издателство "Книгата".
Валери Станков е баща на трима сина, автор на 26 книги с поезия, белетристика, публицистика, последните от тях са  "Автопортрет със светкавици" (2006), "Писателят като чудовище" (роман – есе, 2006), "Наръчник за лунатици" (2007), "Обиск на пустините" (2007), "Къща без икони" (2007), "Аз съм светлият мъж към безкрая", "Усмирителна риза за ближния" (2008), „Слалом между мълнии” – 2010г.

Носител е на национални и регионални литературни награди, сред които са наградите на СБП за публицистика и поезия, Национална награда "Гео Милев", Национална награда "Дамян Дамянов", Национална награда "Богомил Нонев", Национална награда за поезия "Биньо Иванов", Национална награда „Николай Искъров”, Национална награда „Усин Керим” и др.

Член е на Съюза на българските писатели.



След броени дни от печат излиза новата му книга "Буквар за влюбени" Pедактор на книгата е поетесата Маргарита Петкова, художественото оформление на корицата е дело на Жеко Алексиев, а фотограф художникът е Зинаида Чаушева

 

 Четете в действителен размер

Метафорични експлозии

Всяка лирическа сбирка на Валери Станков вълнува, тревожи и предизвиква възторг и трепет у читателите. Той е единосъщ, но и винаги различен. Ту ще ни изненада със съвършено неочаквана трактовка на най-банална тема и ще изтръгне от нея скритата й изкусителна красота, ту ще ни потопи в бездните на свръхсложни екзистенциални и есхатологически размишления, сякаш в някакъв несъзнателен шепот репликира Хайдегер или Киркегор. 
„Буквар за влюбени“ е книга, която обаче цялостно ще преобърне представите на съвременната критика за границите и пределите на поетическото изображение. Стихотворенията на Валери Станков в нея приличат на самородни късове полускъпоценни камъни, странни и невиждани амалгами, изтръгнати от водовъртежа на апокалиптични страсти; могъща, разтърсваща, почти по Уолт-Уитмановски епично разгърната образна система, предизвикателни и съзнателно търсени метафорични експлозии; буйни потоци от сравнения, на пръв поглед взаимно изключващи се съчетания от думи, глаголни вакханалии и прилагателни вихрушки, репризи и каденци, тържество на подсъзнателните дисхармонии и рационалните конструкции; бравурно разгръщане на експресионистични визии и пасторални ноктюрни. 
Поетът цял е лавина от страсти, потеглила неудържимо към неведоми бездни и недостижими върхове, мамещо кресчендо на покрусата и възторга, любовното опиянение и абсолютната самота, лудата динамика и нирваната. 
В тази поезия тупти ритъмът на народната песен, оживяват стародавни обреди, прелитат сенките на поверия и наричания, клокочат хилядолетни цивилизационни пластове. Всичко сякаш е едно кълбо, изваяно едновременно от лед и огън. Като отвъдни нашепвания звучат мотиви от поезията на големите наши предходници, великите духовни айсберги (Яворов, Гео Милев, Вапцаров), върху чиито невидими плещи стъпва Валери Станков. След „Буквар за влюбени“ съвременната българска поезия вече става друга.

Иван Гранитски

Трогнат съм от вниманието!
Ще се радвам много книгата ми да попадне в добри ръце.
Чу

Вие и разни спамажии.

Блогът си беше хубав и истински.
Стойностните напуснаха, остана само сурогат

Ето това е хубава новина! От кога го чакам този буквар! Искам го - да чета и да се уча. Как ще стигнем до него? Поезията на Валери Станков е от онези неща, които ни правят по-добри, по- мъдри, по-хармонични. Добре, че е събрал този Буквар - на полза роду - както се казва. Защото какво друго, ако не любовта - ще ни научи да сме хора...

Аз тази рецензия не можах да я изчета докрая...
То да не е гюлбара след епеци да си ги игрзйкам с кеф и после - хоп - Станков на Марс :)))))))))))
Със скафандъра :)))))))))
За да не се повреди нещо, иначе с кой ще се дракам :)
Поздрав , Вале, заслужава човекът!
Той и табла ще се научи да играе, сигурна съм ! :)

Е как да не се дуя бе, аз ако не се надуя - кой ?
:)

И хоп постинга във фейса :)))))))))

И читатели, освен почитатели ти желая!:)))

Но ти май пресолИ манджата, като Капито при появата й в този блог заедно с компанията ви... Искам да кажа - прекалихте с рекламата и хваленето.
Успех все пак!

Една от движещите сили в този свят е рекламата, при това позитивната реклама. А хваленето - който иска хвали, който иска не. Въпрос на избор :)))))))))
Успешна седмица от мен

Прав е Иван Гранитски, но това ние сме си го казвали мнооого преди него:)
Поздравления за постинга, Валя ! Поздравления за автора от сърце!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Валя, извинявай, че се намесвам, ама туй светло табладжийско недоразумение kapito ще му се види тесен пътят от Земята до Марс! Ей, табладжия и насън да видиш, бой! :-))))))))
Чу

Ако узная как - и аз ще си купя с радост новата му книга! :))) Поздрави за постинга, Валя - имаше нужда и полза от него, за да научим..

Ще чакам с нетърпение книгата да се появи в Стара Загора. Влюбих се в лириката на Чудовището , когато прочетох стихотворението ,,Подир козите в кулските гори''. Радвам се, че те има ПОЕТЕ!

Чакаме го този Буквар!
Ето и ползата от Блога. Иначе едва ли ще знаех за поетичното събитие.

Попътни ветрове на "Буквар за влюбени"!
Нека разнася по света красивото слово за най-човешкото чувство - Любов!
Честито, Валери!

Благодаря ти, Валентина, за вдъхновеното представяне на Поета!

Струва ми се, че последната книга на Валери Станков може да се нарече и "Буквар за поети"... Поздрави и за двамата!

На добър час! Желая висок полет на книгата!
Silver Wolfess

Стори ми се познат, досещах се, (много се е променил), но не бях сигорен, че чудовището е Валери - учихме по същото време - ще чакам с нетърпение появата на поредната му книга, сполай ви, че ни припомнихте...

Орхан Мемиш

ЖЕНАТА, КОЯТО Е НИЧИЯ
Автор: 4udovi6teto

Тя върви – и мъжете се шашкат.
Тя върви – в мен вселени кънтят.
Не парфюм, а лисича опашка
вие вятър по нейната гръд.
Не жена – устрем, мисъл и тяло.
Със раздвижени – сипей – коси.
И жените я гледат със бялото –
онова бяло, което мърси.
Ах, по нея въздиша – и страда
стадион със мъже – Колизей.
И се свлича в несвяст листопадът
подир нейния шеметен шлейф.
Векове и дворци – и величия
смете вятър безжалостно тих.
Запомнете – тя просто е ничия –
тя – мой сън,
тиха песен
и стих.

Не е казал, че е добро Чудовище :))) А за осветлението на блог.бг това си е от първостепенна важност ;)
Валя, поздрави и на двама ви!

Очаквам я лично с нетърпение и съпреживявам емоцията .
Благодаря ,Валя ,за този постинг .

чудесна е инициативата ти, Йо, да представяш добрите новини.
Барона

ЗА МЕН Е ЕДИН ВУЛКАН ,КОЙТО НЕСПИРНО ИЗБЪЛВА ЧУВСТВА И УМЕЛО ИМ ДАВА ИМЕНА ПОД ФОРМАТА НА СТРОФИ .ЯВНО ЧЕРПИ ЕНЕРГИЯТА СИ ОТ ДЪЛБИНИТЕ НА МАЙКАТА ЗЕМЯ. ЖЕЛАЯ НА ЧУДОВИЩНИЯ ВУЛКАН ДА ЗАЛЕЕ ВСЕМИРА. ЧУ. Призори гората си доспива
като плаха утринна сърна.
Светлината шава колеблива
с мокри от сланата колена.
Паяче заплита ситни мрежи.
Глухо тупне в храста таралеж.
Птича сянка въздуха ли среже,
ти, безкрил, под нея ще се спреш.
Иде ден – и ден си тръгва свиден –
дар от Бога – беше ти блазе.
Миг живя – дойде и си отиде.
И какво от този свят си взе?
Тръгваш си с отворени зеници –
вятър в осланените цветя,
шепа светлинка в небе за птици,
из което тъй не полетя. С ТОВА МЕ ВПЕЧАТЛИ.

Честита да му е 28-мата къща за стихове! :))

Желая успех! От това, което съм чел от автора при редките си разходки из блог-пространството, съм се убедил, че има обаятелно и живо перо!

Дълги години отсъствам от България.Ако не беше интернет и блогбг, нямаше да знам" какви е чеда раждала,раждала ,ражда и сега българска майка юнашка."За мен бе удоволствие да се докосна до съкровищата на този чудесен поет,когото за пръв път срещнах като "чудовището".Благодаря за постинга ,че отговори на доста питанки.Основната беше как е възможно такъв поет още да не е открит за българската национална поезия и при това високо качество защо е с псевдоним.Възхищение към автора на постинга за усета към стойностното и към " чудовището",което , ако това са жестоките му зверства,би накарал доста народ да си пожелае да бъде мъчен по този начин-с естетическа наслада.Свалям шапка с реверанс!

МИСЛЯ - ЧЕ ОТКРИХ КОЙ РАЗБУТВА И ТРИЕ РАБОТИТЕ В ТОЗИ БЛОГ!

факултет "Палачи". Упражявайки се е Централния затвор, обесихме заедно 14 души.

Този опит много му помогна, защото по- късно, когато беше в Америка, се цани за наемен убиец и вършеше безупречно работата си.