Да срещам лястовица бяла
не ми е никакъв проблем,
по път за вилата е спряла
и чака мене за кадем.

Дали една е и не зная
или са повече по път,
та щастието ми чертаят
и вечно вдигат ми духът.

Щом срещам лястовица бяла
се питам вече, за късмет
съм все завършена и цяла
и с нея сме един дует-

тя - вечно волна и щастлива
и като нея съм и аз,
по траектория красива
летим във всеки Божи час.

Спокойствието ни е общо
и жаждата за светлина,
в човешката различна общност,
създадени за добрина.

25 септември 2020г.,
София