Здравей, мило дневниче! Истината е, че не знам как да започна. Главата ми е един пъзел, който е невъзможно да сглобиш, а най - лошото е ,че все появяват още и още парчета. Не мога да разбера аз ли съм тази дето е виновна винаги за разпадането на връзките си. Не говоря за любовни мелодрами - те не ме интересуват. Говоря за приятелството или иначе казано роднините, които човек сам си избира. Имала съм 3-4 дълбоки приятелства, но винаги в крайна сметка става нещо и всичко се разпада. Не мога да разбера аз ли съм лошата или съм до такава степен добра и отзивчива, че като направя нещо само за себе , винаги аз излизам виновна. Ето и сега, с моята "коза" аз така си я наричам сме заедно от 7кл, да не говорим, че се познаваме от детската градина. Та 4год приятелство, макар и изпълнено с много спънки, все пак приятелство. Карали сме се за много неща, при това сериозни, не сме си говорели със седмици, но все пак се оправяме, защото в крайна сметка за мен приятелството винаги е било по- важно от това кой е прав и кой крив , и винаги аз съм правела първата стъпка като цяло. Моята коза си е и такава - голям инат и ако иска може да те съсипе, макар и нея да я боли. Освен това е свикнала да получава това, което иска. И ето, че всичко беше наред до преди 2 седмици, когато аз, тя и един фр бяхме в мола на пазар. Беше към 2 и тя от 5 беше на работа, като и трябва 1 час, за да стигне до нея. И преди да отида във въпросния мол и да се срещна с нея и фрто, една приятелка ми звънна да ходим на наргиле и аз се съгласих. Момчето с мен и козата ми също знаеше, но на козичката ми не бях казала, защото знам какво е да ходят някъде без теб, докато ти трябва да вършиш някаква работа. И за да не и стане гадно не и казах. Да не е хубаво, че съм скрила, но явно е моя грешката, че мисля за това как се чувства тя. И след мола козата си тръгна и останахме аз и фрто, а тя отиде да се види с приятелката, която предложи за наргилето. И оттам аз излизам виновна, че не съм я викнала и че съм искала да излизам без нея. И ето как от добрина човек пак си пати. А да, после бях обвинена и че я лъжа за това, че я лъжа, че нямам пари за кръчма, а ходя на наргиле. Като вдичко това, дори не си прави труда да ми го каже, да юе пита защо съм направила така, да ми дигне скандал дори. Просто ме блокира във фейсбук и спира да ми говори. От там аз все вбесих и казах, че искам да ми върне всичко мое, аз си и давам нейното и това е краят. Този път няма да си правя труда, защото съм правила прекалено много саможертви за нея и сега за тази глупост, да прави циркове, е няма да стане. Не казвам, че съм права в тази случка и аз имам вина, но и тя преиграва и можеше да ме изслуша. Защото тя ме е замествала с други приятели, пренебрегвала ме е заради момчета, игнорирала ме е от компанията ни и аз въпреки всичко винаги съм била до нея. И сега съм направила малък гаф и тя толкова бързо и лесно да ме изхвърли от живота си ... Няма този път аз да правя първата крачка...ако иска. Ако не колкото и да ме боли, ще се науча да живея без нея. Но няма да ми е никак лесно да си намеря нови приятели. Аз не съм от контактните, а и трудно допускам да задълбоча контакт с някой. А ето, че така може би е и по- добре, защото отдадох живота си на козата и накрая пак останах сама като куче. Явно май наистина трябва да се науча да гледам само себе си и да не ми пука за другите. Времето ще покаже дали някой ден с нея ще се оправим или ще трябва да се откажа от нея и компанията завинаги, защото е безсмислено да се наказвам