Не те упреквам. Щом си ме разлюбил,
върви да гониш луди ветрове.
Каквото е било, не е изгубено,
защото в мен създаде светове.

Ще спираш някъде, ще отминаваш.
Над всичко сянката ми ще тежи.
Във всяка друга мен ще припознаваш
и споменът ще си остава жив.

Така си мисля – гордост и утеха.
(От болка и от женска суета.)
А всъщност знам – като река изтече
и няма да се върне любовта.

Любовта остава жива,
в нашите души, сърца.
Като магия, вълшебна фея, дивна,
грее като хиляди слънца.
***
Не искам тя да си отива,
дори когато ме боли.
Само с нея чувствам че живея,
нека винаги във нас гори.
***
Хубав стих, за Любовта!
С много обич, преливащ от чувства и навяващ тъга!
Да не си отива Любовта!
Поздрави и усмивки, Ели!:)))))))))

река бавно си тече,а колко съдби завлича... Но тежко му, който не се е окъпал в нея.

Благодаря ви за стойностните и поетично изразени коментари!
И нека бъде любов! :)