Постинг
24.07.2017 23:35 -
Роза,тъжна за ваза...
Реших да пръсна своята любов,
като парченца натрушена ваза,
в коята имаше цветя,но мина времето
и тя остана празна...
Все някой иска я - вземете я,
на мен тя много ми тежи!
И режат ме до кръв стъклата ситни,
от тях сърцето лошо бие и боли...
Не мога повече цветя там аз да сложа,
тя непотребна е, не е тя ваза -
просто няма вид...
Остават само бляскащи стъкла на слънцето,
които дразнят хорските очи...
Аз нямам нещо сносно да предложа -
илюзия за ваза от стъкло,
във стиховете само ще опиша
червена роза,тъжна за любов...
Виктория Амора
като парченца натрушена ваза,
в коята имаше цветя,но мина времето
и тя остана празна...
Все някой иска я - вземете я,
на мен тя много ми тежи!
И режат ме до кръв стъклата ситни,
от тях сърцето лошо бие и боли...
Не мога повече цветя там аз да сложа,
тя непотребна е, не е тя ваза -
просто няма вид...
Остават само бляскащи стъкла на слънцето,
които дразнят хорските очи...
Аз нямам нещо сносно да предложа -
илюзия за ваза от стъкло,
във стиховете само ще опиша
червена роза,тъжна за любов...
Виктория Амора
Няма коментари