Аз помня, бездънно и ясно небето,
кристал хоризонт до безкрай,
и въздухът чист и прозрачен,
а що ни остана накрай?

Отнейде дойдоха,бучат в висинето
неканени,грозни ята,
оставят отровни следи по небето,
съсипвайки наще поля!

Зловещите птици цапат със сиво,
виж, слънцето вече не грей
и в сивото губи се облаче бяло,
че как в този цвят да живей?

Поискам ли днес, навън да изляза,
да вдишам от въздуха чист,
усещане имам,че дишам проказа,
видял на раета небесната вис!

Напразно понякога някой запитва,
с какво ни посипват,да знай,
кой враг и защо ни народа убива,
убива ни Родния край?

А,отговор няма и няма да има,
престъпници правят това,
продажници тук,у нас управляват,
не трогват ги наще слова!

Че,туй е.Небето там горе сивее
и гледа ни с поглед мъглив,
отровната химия вятърът рее
и трови народ търпелив!