• от Съпротива
• февруари 10, 2013

В събота се разходих, за да си платя сметката за тока към кожодерите от ЧЕЗ.

Аз живея самичък, прибирам се вкъщи обикновено след 20 часа и сметката ми за тока доскоро беше за завист – около 10 – 14 лева. Но да кажем, че това са страничните дефекти на ергенския живот. Този месец, без по абсолютно никакъв начин да си променя потреблението, а дори и с по-чести отсъствия от вкъщи, изведнъж ми изникна сметка от 23 лева. Да, знам, в сравнение с къртещите зъби сметки на другите хора, моята пак е миниатюрна. Но това, което ме разтърси, е осъзнаването на какво са подложени другите хора. Представете си една средна месечна сметка за ток от 100 лева, която внезапно по капризите на ЧЕЗ става 200. Поне аз не си спомням да е имало 100 процентов скок на тока през това време.

На опашката попаднах на нещо като мини-бунт. Рядко съм виждал толкова много разгневени хора на едно място – държаха сметките си за ток, както легендарният герой на Георги Калоянчев от телевизионната постановка „Вестникар ли?“ държеше вестник. Чух неща за правителството, които едва ли Бойко Борисов би държал да чуе. Част от използваната ненормативна лексика би минала за цинична и в най-деградиралия порнофилм.

Бойко Борисов обаче може да мине за късметлия, защото намеренията към шефа на ЧЕЗ вече граничеха с биологически невъзможното. Убеден съм, че поне три-четвърти от заканите към този крупен и мазен шеф са анатомически неизпълними, което обаче, в дните на революцията, едва ли би спряло народа поне да се опита да ги направи.

След като чух няколко по-възрастни жени да се заканват на частните монополисти по-люто от Райна Княгиня на турците, схванах, че България наистина е пред революционна ситуация.

И този път това ще бъде революция на бедността.

Колкото и разни мастити политолози, социолози и шамани към западни фондации да се опитват да ни внушават, че ние принадлежим към клуба на богатите, това може да мине като идея само пред човек, който не получава 160 лева пенсия, а получава сметка за ток 150 лева. Когато някой от адептите на този подход се опита да оцелее с 10 лева на месец, тогава ще призная учението му за правилно и вярно.

Българският народ бе предаден по най-банален начин. Той бе оставен в ръцете на монополите, а самите монополи бяха оставени безконтролно и алчно да бъркат с все по-нарастваща жестокост в джобовете на хората. А монополите си имат и отряд от биячи – фирми за събиране на задължения, които са втората вълна на жестокост, защото с безкрайния си тормоз допълнително угнетяват и без това ужасените, бедни и оскърбени хора.

Българинът е кротък, тих, послушен човек, който иска уют, покой и спокойствие. В ДНК-то на всеки българин е внушена идеята, че трябва да си има дом и да е съвестен със своите задължения. Забележете само – първата работа на пенсионерите, след като си получат пенсията, е да отидат да си платят сметките, независимо, че след това остават почти без пари и с перспективата да изкарат месец на гладно.

Тази съвестност обаче е на път да бъде разрушена, защото кожодерите, неограничавани от държава, регулации или някакъв закон, вече поставят на карта физическото оцеляване на хората. За първи път от целия преход, който трябваше да бъде преход към клуба на богатите (хаха), цената на живота без абсолютно всякакви екстри превишава доходите. Заради това видях тези гневни, ядосани, направо бесни хора, които не знаят дори към кого да си изкарат гнева.

Ако не ми вярвате – разпитайте някоя касиерка на каса за плащане на ток. Именно те могат да потвърдят какво социално напрежение се е натрупало и как то е в състояние да взриви българското общество.

Държавата е потънала в папките около драмата „Буда“, около опасенията край „Хизбула“, но това са нищожни проблеми, в сравнение с факта, че този път скелетите в гардероба на българския преход вече са получили живот и като армия от зомбита са засегнали всеки от нас. Приватизацията на енергоразпределителните дружества е най-голямото зомби от всичко. Тя стана във времената, когато мантрата „държавата не е добър стопанин“ вървеше много. Къде са днес неолибералните идиоти, за да защитят оставянето на хората в ръцете на частните монополи? Защо никой от Института за пазарна икономика не коментира сметките за ток на хората? Защо никой от десните икономисти не попита как стана така, че в много градове на страната има хора, които излизат на протест и настояват за национализация на ЕРП-ата като последен шанс хората да бъдат спасени от вълната на невиждана алчност. В една телевизия, вероятно заслепени от идеологическа скромност, използваха не думата „национализация“, а „деприватазация“, което е последен опит да се опиташ да смекчиш удара.

Огромното социално напрежение се нагнетява от това, че държавата стои безучастно и наблюдава гаврата със своето население. Дори една Албания в края на януари не издържа да гледа своеволията на ЧЕЗ и им отне лиценза. Очевидно дори и Албания е по-ценно място за живот от България.

Тези хора – с високите сметки, които плащат с цената на това, че лишават децата си от достоен живот, не са за подценяване. Българите са доказали, че могат да търпят много, но търпението не е безкраен ресурс. Когато вземеш на хората абсолютно всичко, не им оставяш друг избор, освен да излязат на улиците. 23 години бяха годините на голямото вземане. Днес вече виждаме резултата от него – монополи, политическа олигархия, мутра за премиер и интелектуално затруднен човек за вътрешен министър. Те са от едната страна – от другата са тези, които вече няма какво да губят, защото след като платят сметките си за ток, не им остава нищо друго освен да се препашат с динамит и да отидат да се бухнат в сградата на Министерския съвет.

Там, на опашката за ток, си дадох сметка, че наистина „Хизбула“ съвсем не е най-голямата опасност за националнота сигурност на България. България като държава произвежда вече социални талибани, които са лишени от много начини на действие.

Ако мислите, че не е така – накарайте шефа на ЧЕЗ да отиде на една опашка за ток.

Тогава ще видите, че народът наистина има намерение да изпълни всичко, което пожелава към монополите, докато вади последните си пари от джоба…