• от Съпротива
• февруари 14, 2013

Ежедневно политици, медии, анализатори и всякакви други говорители ни заливат с най-различни клишета. Замисляли ли сте се какво означават всичките тези клишета, които в такава степен са ни набити в главите, че ги възприемаме като нещо естествено и влизат през едното ухо и излизат през другото, без да породят никаква мозъчна дейност. Е, аз веднъж се замислих върху едно от тях – „политическа класа”. Какво представлява, аджеба, тая политическа класа и откъде се пръкна?

Да видим първо що е то класа. Без да изпадаме в прекалено подробни дефиниции, с две думи, класата е част, прослойка от обществото. Като класа обикновено се идентифицират обществени групи на базата на икономически или културни показатели. В днешно време, когато вече формално няма аристокрация и плебс,  класите обикновено се формират на професионален принцип, т.е. на базата на нещата, с които човек се занимава, за да изкара прехраната си.

Понятието „политическа класа” идеално се вписва в този контекст, но в същото време – малко парадоксално лично за мен -именно поради тази причина е и доста абсурдно. Нека първо разгледаме защо политическата класа си е истинска класа. Ами много просто – защото за тези хора политиката е професия. Няма нищо учудващо, нали, всички сме свикнали до такава степен с професионалните политици, че даже се учудваме, ако видим непрофесионален политик. Заплати от народно събрание, общински съвети, комисии, бордове и къде ли още не. Милионни субсидии за партиите, гласувани пак от същите тези партии. Добре захлебват политиците, няма спор по въпроса. Предоволно изкарват и не им се налага да работят нищо друго освен „политик”. Те затова и така драпат към властта и удобните кресла в някоя заседателна зала, да си четат вестниче и да тече заплатка.

Това е програмата минимум, някои от по-предприемчивите намират и други начини да припечелят – лобистки закони, натиск тук и там в полза на спонсорите и още куп схеми, да не ги изброявам, знаете ги много добре. Когато един политик влезе във властта, общо взето основната му и единствена задача е да осребри максимално ефективно мандата, че след тия 4 години не се знае…

Какво следва от горното? На първо място следва това, че политикът, този на когото е гласуван мандат за нещо си, т.е. е овластен от народа, няма интерес да упражнява властта в полза на народа, който му плаща хиляда лева заплата, а има интерес да изтъргува тази власт на този, който даде най-много. От това пък следва, че същия този политик не защитава обществения интерес, а частен такъв. Професионалният политик се интересува от обществения интерес в един определен период – шест месеца преди изборите до самите избори. Тогава той ще ви обещае всичко, ще ви говори съвсем разумни неща, които и вие си мислите, ще се разкайва за предишни „грешки”, макар да ги е допуснал съвсем умишлено, ще убеждава как се е променил и т.н., знаете сами. А като го изберете, първата му работа е да отиде и да ви продаде на частния интерес, на този, който плати повече.

Такива измамници дори ни се представят като „успешни” политици. Да, ама политикът не работи за себе си, той работи за другите. Ето това е тънкия момент, който удобно се пропуска. И това именно представлява абсурда – ние избираме хора, даваме им пълномощно един вид, пълномощно да търгуват с властта си, с доверието ни, с една дума – с живота ни.  По този начин ние сами създаваме поробителите си, сами се поставяме под хомота на тази „класа”. Това е новата аристокрация, това са тези, които са по 4-5 мандата в парламента, които нямат един ден трудов стаж, но са милионери, понеже паразитират на гърба на обществото, тези, които обиколиха всички партии и бяха в коалиция с всеки, само и само да не изпуснат кокала. Имате ли нужда от още доказателства, че за тях това е чисто и просто професия, поминък? Какво очаквате от такива хора? Да защитават интереса ви? Да изпълняват желанията ви и волята ви? Не бъдете наивни! Това никога няма да стане, не и при тази политическа система. Защото тя е проектирана така от самото си начало – да изкачва една клика от тарикатчета до нивото на политически представители на населението с безкрайни облаги и никаква отчетност. Даже доста от тях и имунитет имат…

Това е пълно опорочаване на идеята за демокрация. Това е чисто и просто нова форма на робство. Единствената функция на електората в тази система е да избира на всеки четири години новия си господар. И няма да се промени, докато не променим системата, защото както вече казах, системата е проектирана грешно не в наш, а в техен интерес. Системата е проектирана така, че да поставя разделителна линия между нас и тях, така че да не можем без тях, дори когато реално нямаме никаква нужда от тези паразити. Затова, драги сънародници, необходима ни е нова система, система, в която имаме механизми за КОНТРОЛ, механизми за самоуправление. Система, която ще изключи споменатите паразити от себе си, поради простата причина, че няма да позволява паразитиране. Много ми се ще това да е дебатът в обществото, а не кой ще е следващия премиер, разбирай следващия, който ще нагуши от народните парички и търговия с доверието на хората. Защото когато имаме лостове за контрол, които гарантират, че народния избраник или върши това, за което е избран, или си заминава, няма никакво значение кой е премиер…