На 13.03.2013г. правителството на ГЕРБ предаде властта в ръцете на служебното правителство на ГЕРБ. Няма как  да си въобразя, че не е така. За очите на простосмъртните, поелите щафетата са посочени от президента. Него пък го избра обещавачът на справедливост Борисов. Хубавото е, че не посочи кучето си, а пастирката. С това хубавите новини свършиха. Не разбрах защо и двете групи от измамници по време на приемо-предавателната чалга се хилеха като пачи на манифестация. От какво са толкова щастливи тези хорица? Да не би да са ги почерпили от тревицата на Роската? Първите се качиха на гърба на българските данъкоплатци пеейки мантри за справедливост и възмездие. Четири години чакахме Сидхарта  да накаже предходните разбойници, недочакахме. Сега новите сладкиши за два месеца щели да бъдат и по-социални и по-справедливи. Брей! За да ни зашеметят си назначиха дори електронен министър. Сигурно по цял ден ще цъка на електронни игри с децата. Може пък това да е социалното. В същото време, докато на Олимп си показваха венците, пред президентсвото се самозапали още един българин. Подведен от холивудските усмивки на новоизпечените управляващи, неиздържал на безкрайното щастие в бъдеще време. Човекът решил да се присъедини към празника на велможите и за по ефектно си драснал клечката кибрит. Обаче както обикновено  се случва старанията му отишли напразно. Заслепени от себе си, новите оправячи на вечно недооправения български народ не обърнали никакво внимание на фойерверка. Точно както будистите преди тях не са забелязали, че само за последните два месеца са се самоубили успешно над 120 човека. И това е само в София. А колко са в цялата страна самоубитите? Държавна тайна или просто никой не го интересува? Колко са не знам, но със сигурност знам защо го правят. Всеки един от сложилите край на живота си е връхлетян от огромното желание да убива. Да, да убива. Но не себе си, а виновниците за мизерията, за тоталната корупция изсмукваща всеки произведен лев, всяка стотинка. Знанието за царуващата нагла и безцеремонна несправедливост е смазващо, и неудържимо тласка към убийство. Но вместо да пострадат олигарси и корумпирани политици и магистрати, вълната се обръща и поглъща жертвите им. И какво от това? Ние, останалите живи скърбим, палим свещи, но не отмъщаваме. Не правим нищо за да затворим наглите усмивки на тези, които откраднаха живота ни. И те продължават да твърдят, че ние не можем без тях. Без усмивките им. Без техният камшик, без да ни ограбват и без да ни лъжат. Те твърдят, че са ни жизнено необходими. Робовладелците се нуждаят от роби или робите се нуждаят от робовладелци?  Колко още живи факли трябва да пламнат? Колко българи трябва да се самоубият за да променим живота си? Докога ще се правим на слепи, глухи и неразбрали? Докато не пламне по един човек във всяко семейство ли? Това ли чакаме? Докога ще се правим на огнеупорни?