Още преди години беше ясно, че много роми от новите страни-членки на ЕС ще тръгнат да дирят късмета си на Запад. И въпреки това масовото нашествие на бедни български и румънски граждани към Германия бе посрещнато като някакъв неочакван феномен.

 Този феномен набързо бе опакован и езиково - наричат го "миграция по бедност" или "икономическа миграция". Едно нещо е безспорно: че в бившите социалистически страни - независимо дали става въпрос за днешните Чехия и Словакия или пък за Унгария, Румъния или България - голяма част от ромското население си остана неинтегрирана. Виновника за това можем да търсим в онова време - защото интеграционната политика се провали още тогава. По-лошото е, че тя се проваля и сега. Ще се проваля и в бъдеще - поне дотогава, докато причините за сегашната изолация на ромите от образованието, здравеопазването и трудовия пазар подължават да бъдат търсени единствено и само в расизма на мнозинството.

 Въпрос на интерпретация

В една ромска махала в подножието на словашките Татри местните твърдят, че желаят да се интегрират и да живеят като представителите на мнозинството. Но, виждате ли, били дискриминирани, защото неотдавна им били спрели дори автобуса, който стигал до тяхното село. Ромите обаче премълчават, че шофьорът всъщност отказал да пътува до техния квартал след като бил заплашен, нападнат и ограбен от хора от махалата. 

 Ето и още един пример: ромите се оплакват, че не били желани в близкото словашко село и затова им били вдигнали двойно таксата за ползване на общинската зала за тържества. Повече яснота в този спор внася кметът на въпросното село. Той разказва, че половината от таксата е депозит, който се връща в цял размер, ако залата бъде предадена невредима. Той е бил въведен след като последния път ромите изпотрошили цялото имущество на залата - прозорци, столове, маси, осветление.

 Когато ромите са експлоатирани от роми

Десетилетия наред вече политическите представители на ромите (там, където ги има), се опитват да хвърлят вината за проблемите на това етническо малцинство върху представителите на мнозинството. Рядко някой от тях си позволява да разкритикува и поведението на самите роми. По-лошо дори. Те премълчават факта, че ромите са експлоатирани основно от свои. Списъкът е дълъг: малтретиране на деца, експлоатация на детски труд, принудителна проституция, рекет, кражби.

Ромските функционери мълчат, когато тълпи от български роми щурмуват германските градове, за да проституират или крадат. Мълчат и когато безскрупулни хора печелят на гърба на изоставените ромски деца, прехвърляни организирано в Европа, за да просят. Ромските функционери гледат на ромите предимно като на жертви с всички права върху тях, но без никакви задължения спрямо тези хора.

Случаите, в които роми се обръщат със съвет към роми, са редки. Както неотдавна направи унгарският икономически съветник Ищван Форгач, завършил Висшето училище за администрация в Будапеща: "Ние имаме същите права както и представителите на неромското население. Но техните бащи не изпиват социалните помощи, местният лихвар не пребива майките им, а дъщерите им не са заминали да просят по улиците на някой холандски град". Посланието на Форгач звучи доста отрезвително. Има ли обаче кой да го чуе?

АГ, ДПА, ДВ, Е. Лилов; Редактор: М. Илчева

DW.DE