МАКЕДОНИЯ  ОТИВА  КЪМ  СМЪРТТА  СИ...

      Имам специално отношение към Македония - недолюбвам я като държава. Считам, че това понятие, Македония, е създадено от т. н. Велики сили за да проституират на тази тема, да създават напрежение на Балканите и неразбирателство между тази виртуална държава и граничещите с нея държави. И понятието Югославия бе нещо подобно. Знаем колко жесток бе краят на тази държава-безсмислица на победителите във Втората световна война, които наричаме добрите. Македония считам за нарочена жертва пак от тях и то по две линии – на английстите интереси и като продължение на тази линия - на интересите на титова Югославия. Такова понятие, титова Югославия може да се ползва, защото по негово време настъпи възходът на тази държава-менте, а последствията от разпада й и лично от идеологията на този, когото наричахме фашисткото куче, са наистина много дълбоки. Те са живи и днес и тровят отношенията между отделните държави на Балканите. Англичаните – те се намесват на Балканите още след първото оттласкване на турците от руснаците от част от империята им тук. Заради тяхната подкрепа под игото на Високата порта остават още доста години Македония и Одринско, пак поради тях Одринско и гръцкия осртов Кипър бяха подарено на турците. Мюсюлманите-завоеватели на земите ни благодарение на англичаните получиха достъп до полуострова, по този начин на територията на Европа. Целта на този акт бе да затворят Босфора за руснаците. В никакъв случай ако водеха европейска политика силните тогава англичани  не трябваше да допускат отсам Босфора рязаните и да им подаряват Западна Егея, коята е гръцка територия. Ще напомня, че англичаните нахъсаха крал Милан да нападне България след Освобождението и Сърбия да откъсне наши територии, пак те го отърваха от пълния му крах. По-късно английски войски контролираха хода на сраженията по време на Балканската война и техни войници убиха Димчо Дебелянов. Така освободителната за Балканите война срещу завоевателите, Турция, бе манипулирана от тях м полза на рязаните. Пак те нахъсиха съседите ни да започнат т. н.  Междусъюзническа война, която съюзниците започнаха срещу нас с цел откъсване на наши територии и принизяването ни като държава. Тези изпълнения не престават и след Първата световна война, защото англичаните ни мразят и ако имаше как, щяха да ни унижожат. Пак със същата цел през Втората световна война Чърчил иска фронт през Балканите, което означаваше в България камък върху камък да не бе останал.

   Едно отклонение ще направя, като ще приведа пример с Хърватия. По време на разпада на Югославия, Сърбия прибра при себе си всичкото оръжие на фалшивата югодържава и нанесе много поразии на бившите си съюзници. Хърватия пострада много, защото е удобна стратегически за артилерийски удари от сръбска територия – една продължителна ивица с курорти по марето, това е голяма част от нея.  Сърбите разрушиха прекрасни градове и дсворци, завладяха й нейна територия – Славония, които граничи със Сърбия и има богата земя и нефт. Направиха я сръбска крайна по подобие на нашите територии с администратиивни центрове Пирот и Босилеград. Но хърватите не се предадоха. Купиха от незаконни оръжейни търговци оръжия, нападнаха сръбските агресори в Славония и ги  изметохаот там. Не стана по сценария на Запада, поради което решиха да съдят в Хага военните ръководиители на този незаконен /неодобрен от тях/ военен акт като военно престъпници, но резултатът бе, че хърватите си върнаха териториите, окупирани от сърбите. А за нашите територии с площ около 6000 кв. км. които сърбите държат незаконно никое правителдство дори и не се обади по време на югоразпада. Затова българите в тях нямат доверие нито на сърбите, нито на нашите.

   А сега – за Македония. И тя е от същия тип държави, замислени като крайни на Сърбия, но не стана точно така. Доста голяма за крайна е Македония с нейното население с балгарски корени. След освобождението от турците Македония стана държава, после я включиха в пределите на Югославия за да ни демонстрират, че връщане на територии от чуждите държави, придадени към Югославия няма да има.

     Обработката, която аз наричам промиване на мозъци в Македония е била особено силна. На децата по училищата е било внушавано, че те са бивша велика държава, че приятелска държава им е Сърбия, че най-великият човек на света е бил маршал Тито, а ние – най големите им врагове. Новото поколение в значителна степен е убедено, че е така, а такава линия провеждат всички македонски правителства след югоразпада. Те остават приятели със сърбите, с комунистически убеждения са, грандомани, а де факто са прости и глупави и не проумяват накъде ги води тази линия – към смъртта на държавата им. А тя се задава от няколко направления. Едното е лошото им отношение със съседите с изключение на сърбите, но към останалите имат различни претенции – териториални, че са били най-великите тук /и на света!/, че днес са най-умните. Това няма да им помогне да влезнат в ЕС. Самят ЕС няма интерес да ги вземе не само заради това, но и заради албанския им проблем. Е, не мога да отрека и някои успехи на Македония – коя друга държава е успяла да въздигне в столицата си паметник 16 метров кон с най-великия човек на света върху него -  Александър Македонски?

     Тази глупава политика се е отразила върху целия живот на Македония, дори и на екологията й - тема, която е болезнена за мен. В Македония, която е планинска страна, преобладават карстовите планини. Изключение е Осоговската планина. В Македония обаче има и други високи планини – Баба, Галичица, Бистра и Стоговска планина, Мокра планина, Караджица и най-високата им, Шар планина. Ниските планини са обезлесени 100 %, като част от тях са превърнати в ниви, лозя, ливади или в скалисто-сипейно-каменни пустини, върху които могат да оцелеят растения само от рода на родопския силивряк. Този процеес на посичане на македонските гори продължава и днес, макар да не знам къде са останали още гори за сечене. Трупчийки возят осечени букови дървета, които преобладават по високите планини. Дъбовите гори от Южна Македония – те вече са само спомен. Такава грозотия е около Дойранското езеро, че не се трае – непроходим подраст, в който живеят диви свини.

   Излъчването при пътуване из Македноия е на една изоставена, неподържана, лошо водена в икономическо и културно отношение държава. И входно-изходнитее им полицаи се държат неинтелигентно, да не казвам просташки.

   А македонците живеят по-добре от нас. Заплати, пенсии, по всичко ни бият. Заведенията им са пълни, ядат и пият като за световно, също както сърбите в Прищина преди да ги изгонят от трапезата. И евтини селскостопански стоки произвеждат, които достигат до нашия пазар. За да съм точен, тях ги произвеждат албанците. На Балканите има цигански проблем, има го и в Македония, но в много по-лека степен от нас. Ужасът е най-голям при нас, по-малък е в Румъния. Причината е македонската полиция, която е по-добра от нашата и защото в областите с албанци цигани няма. А циганите, като паразитиращ етнос и тук, твърдят, че са дошли след Александър Македонски от Египет и не желаят да бъдат наричани цигани или роми, а гипти. Страхотна тема за проституиране – гиптите били дошли тук заедно с Александър Македонски,  как да не ги приемеш. В Битола те живеят в един огромен квартал, но хората казват, че не живеят само от кражби, като предимно се занимават със събиране на метали и боклуци. Те обикалят Битола с каруци и по високоговорител крещят, че събират акумулатори и цветни метали.

     Ниските цени на селскостопанските стоки в Македония са причина наши мафиоти да внасят тези стоки, заобикалйки законите за храните на ЕС. Да са се преработили македонците – със сигурност не са. Причината според мен е преразпределянето на националния доход между македонци и албанци. Албанците произвеждат, няма пазар, свалят цените. Успоредно с това  те купуват нови земи и къщи, заселват ги, раждат и отпращат порастналите си деца по други македонски градове. Някога имаше градове с християни в Македония като Охрид, Струга, Дебър, Кичево, Гостивар, Тетово и др. Това са административни центрове. Днес пак ги има, но в някои от тях вече македонци почти няма, от времето когато бях там до сега може да няма вече ни е дин, а в селата ако някой спомене понятието македонец, албанците ще попитат: А какво е това македонец? Цялата тази територия от Македония, която граничи с Косово и с Албания по същество вече не е Македония. Тече процес на етническо разместване, на процес на велико преселение в самата Македония. Македонците продават имотите си и се местят от Западна в Източна Македния, най-вече в Скопие. Този процес е зъвършен вече в 1/3 от Македния, който обхваща района на запад от линията Скопие-Битола. Тази линия няма да остане, албанците ще преминат и нея в марш на изток поради могъщите си популации. В Албания албанците имат по две деца, в чужбина – от 10 нагове! Възможно е разделителната граница да премине по Вардар, но не само в участъка от Гостивар до Скопие, а и след Скопие. От север към Скопие също се задава мощна етническа албанска вълна. В Скопие е пълно с албанци, албанци участват в правителството, те имат министерства и влияние. И най-важното, те са наясно с бъдещето – то е тяхно. Няма да има война както в Косово, а държава от нов тип, федерална, двуетническа или не знам каква. И в Ливан някога християните бяха повече от мюсюлманите, ето какво стана днес. Същото става в момента и с Македония – тя умира като дъжава на християните, които се самоопределят като наследници на великия Александър Македонски. Аз не виждам спасение, ако виждах, щях да го кажа. Спасение за тях не може да бъде и 16 метровият им кон. Какво ще бъде обаче бъдещето на тази държава, македонските управници не се и замислят. Според мен има два пътя пред страната – албанците да ги завладеят по техния са начин – со курец ке ви победим – или този марш да бъде стрян на накакъв рубеж и Македоония да се разпадне. Ще отбележа, че албанците са съвсем наясно накъде отиват нещата и по време на футболни срещи и други събития издигат лозунги на английски, за да се излъчват по западните телевизии. На тях пише: Българите са от Бога, македноците са от Тито. Разпад на Македония веднага би разпалил апетитите на трите страни, граничещи с нея да присъединят части от страната към техните територии, но официалното македонско правителство – ако албаницете му дадат – със сигурност ще поиска връщането на Македония към Сърбия. Колко територия им отстъпиха южно от Дукатската пранина, премествайки границата, определена им от Великите сили. В Сърбия са приятелите на макетата, в Бълтгария са враговете им. Така мислят тия с пломитите мозъци, за жалост, младите.

    При това положение в Македония правителството им да води толкоз недалновидна политика и то срещу приятелите и роднините им, това аз намирам за самоубийствено. България нама интерес от присъединяване на Македония към ЕС, защото ние сме корупционна държава и ще се получи инфилтрация на албанци и у нас и същият етнически плоблем след години. Те освен, че работят, раждат, имат национално чувство, активни участнци са в организираната престъпност по Европа. Никак не са за подценяване, щом успяха да отхвърлят диктата и грабежа на сърбите над тях.

   Българскотоо правителство не направи нищо след 1989 г. по македонския въпрос, макар от тяхна страна да имаше тогава раздвижване и итнтерес към България. Вместо да окажем помощ на българите в Македония, от Външно са им казвали: Не правете така,  разваляте отношенията ни с Македония. Същото е казвано и на сънародниците ни от сръбските Крайни. И сърбите ги хвърляха в затворите. Хърватите се биха, за да си възвърнат земите и роднините, ние сами се отказваме от тях... От част от Родината си, от роднините ни в нея.

   Къде сме ние сега, в тези процеси, които неудържимо и логично се развиват в Македония по албанския сценарий. Аз знам къде. От Външно казват: Чакайте, да видим какво ще стане, може пък така да стане, че Македония да се разпадне и част от нея да премине към нас.

    Аз съм еколог, ще дам пример от природата с едно подобно чакане. Лисицата не си  хванала агънце и зачакала да паднат на коча мъдите, защото те се клатели. Все след него ходела, но те така и не изпадвали от него, вечерта кочът се прибрал да спи в кощшарата с тях.

     Завършвам с цитат от Гьоте:

     Фауст, пред гроба, достигнал пределите на мъдростта казва:

      Човек добива живот и свобода само ако смело ги завоюва всеки ден в борба!

       А в Македония ми се пътува по планините им, предимно по тези на границата им с Гърция и Албания. Най-вече на Баба и на Шар планина. Приличат ми на Пирина. Но твърде големите разходи по едно такова пътуване вече не мога да поема. Тези планини са толкоз далеч от София, колкото е Варна. А от разните там шиптари или други – въобще не ме е страх. Хората имат в себе си някакъв радар за качествата на непознатия човек, с който се срещат. Най-бързо сработваше радарът на турците по Източни Родопи в размирното време преди 1989 г.. Тръгне някой с мен без да съм го канил, походи малко и си признае: Тръгнах, да те разбера що за човек си, но виждам, че си харен - добър път!

    Заглавието на писанието ми избрах от книгата „Страната на дългите сенки”. Когато ескимосите остаряват, за да не тежат на другите, се качват на плаваш леден блок и изчезват в морето. Главната героиня в книгата направи точно така. Хората видяха на плаващия лед старата жена и си казаха: Азиак отива към смъртта си....