Надигна ли глава българският народ?

Намериха ли се смелчаци и идеалисти,

които да тръгнат срещу ДЕМОНИТЕ.

.

„Новите демони на България” – помните ли тази книга на немския разследващ журналист Юрген Рот?

Няколко неща ме карат да пиша за нея сега, доста време след софийската й премиера.

Първо: фактът че българските следователи, прокурори и висши полицейски служители, съгласили се да разговарят с нейния автор, са поискали да останат анонимни и са уреждали срещите си на тайни места, от страх да не пострадат.

Този страх продължава.

Второ: песимизмът на журналиста и неговите събеседници. Според  него до такава степен България се е мафиотизирала, щото освен заплаха за самата себе си, тя вече е заплаха и за останалия свят.

Този песимизъм продължава.

Трето: омразата, която немецът срещна в България от страна на министри и журналисти. Нарекоха го „нагъл лъжец” и „безгръбначно мекотело” (думите са на бивш вътрешен министър, прославил държавата с тежкия си махмурлук). Дотам го възненавидяха, че от няколко места дори го заплашиха със съд.

Тази омраза продължава.

Ето някои факти от „Новите демони на България”, които не е зле да бъдат припомнени:

- По време на комунистическия режим различните полицейски и разузнавателни служби в България изграждат мрежа от над 250 000 агенти и събират документи за над 450 000 души. Няма представител на българската политическа върхушка, който да не е обременен от комунизъм.

- Групировката, рекламирана като „новото лице на България”, де факто управлява страната. В основата й са бивши войници и офицери от Шести специален разузнавателен отряд на военноморския флот;  хора, обучени да убиват, чиито връзки с правителствата старателно се укриват. (Твърденията са на полицейска следователка, пожелала анонимност)-/това за „Шести отряд „е доста пресилено/.

- Държавата не може да им се противопостави, защото днес „Групировката” е държавата. Никой предприемач няма шанс, ако не си сътрудничи с нея.

- „Неофициално се говори, че Варна принадлежи на Групировката. Зад Групировката обаче стоят и политици от София. Другите бандитски организации взаимно се изключиха от борбата. Остана ТЯ.

Става дума за висока степен на корупция и това е единственото обяснение на стремглавото им и успешно развитие.

Те извличат изгода от това, че съдилищата са малко или повече корумпирани, или са неспособни да приключват сложни производства за обозрим период от време.

А парламентът изработва закони, които със сигурност не са във вреда на Групировката. Това е най-важното“, споделя служител от западно посолство.

- „Това е черна дупка, горе-долу като при Коза Ностра. Ако нямах семейство, можех да говоря повече, можех да говоря открито“, казва в разговор с немския журналист бизнесмен от Варна, имал отношения със страховития холдинг.

- „Те са много затворена структура. И ние сме си задавали въпроса, откъде идват парите. Дори държавата няма толкова пари, колкото имат те“, споделя с притеснение за сигурността на семейството си прокурор от провинцията.

/ А сега се оказа, че и парите на „държавата” са в банките на Групировката../

Рот изразява опасение, че определени кръгове промиват българските мозъци, защото промитият мозък не създава проблеми.

Според него ние, българите, доброволно сме се оставили да бъдем манипулирани, вместо да се възпротивим.

Деликатно ни намеква, че най-вероятно сме искали да бъдем управлявани от мошеници и демагози, щом сме им позволили да дойдат на власт.

Подозира, че сигурно ни харесва да живеем като роби, щом безропотно позволяваме да бъдем третирани като такива.

Пише още, че комунистическата диктатура е оставила дълбоки следи в манталитета и културата ни, като ни е превърнала в наплашени хора с ниско самочувствие.

Така подредени и разтълкувани нещата действително са за страх и песимизъм.

А омразата към журналиста става напълно обяснима: несвободните хора не обичат истината.

/*Тук Рот показва дълбоко непознаване на механизмите на посткомунистическата власт.Ако не съществуваше Федералната Република и германците от ГДР бяха изоставени, както Западът изостави българите, сами да се справят с могъщите руско-български мафиотски групировки, положението в Източна Германия нямаше да е по-различно.Независимо от наивните му представи за германците-като по-безстрашни от нас в битката за свобода./

Прелиствайки страниците човек се замисля как Германия успя да преодолее последиците от фашизма и стана място, предпочитано за живеене от много българи, а България вече толкова години не може да преодолее последиците от комунизма и се е превърнала в инкубатор на престъпници?

Нима немският фашизъм се оказа по-лесен за превъзмогване, отколкото българския комунизъм?

Какво пречи на българите да живеят като нормални хора, в нормална държава? Има ли то име?

Някъде прочетох, че на входа на психиатричната клиника в Карлуково висял надпис: “Ние сме рожба на българо-съветската дружба”.

Може би тук е ключа от бараката и за да се разбере българският модел на поведение, трябва добре да се изучи руският.

...

Ако българин беше написал „Новите демони...”, би могло да се приеме, че книгата е резултат на афектирана преднамереност: българите са ядосани на всичко и всички.

Но когато авторът е чуждестранен журналист, посветил личната си сигурност, за да осветли случващото се в друга държава, това говори за нещо твърде сериозно и автентично.

По думите на германеца творбата му е „репортаж по подозрение”, като не отрича, че в нея е възможно да се открият определени фактологически грешки.

Репортаж или не, с грешки или без грешки, едно е сигурно: България е безпрецедентно място на европейската карта, където политици и бандити са си плюли здраво на ръцете, за да превърнат страната в територия на призраци.

Рот споменава предположението на Economist Intelligence Unit, че ще са ни необходими поне 100 години, за да достигнем европейското равнище.

Тревожи се да не се случи най-лошото – европейското равнище да слезе на нивото на българското.

И завършва: „Българският народ ще продължава да живее под ударите на бандитите и арогантните политици, освен ако най-после не надигне глава”.

Мислил съм си: - да приемем, че в България са останали смелчаци. Как ще тръгнат те срещу организирани и обиграни стрелци, които биха гръмнали и собствената си майка, ако им наредят? Тук Юрген Рот мълчи.

Може би защото му е неудобно да каже в прав текст, че българите трябва да поемат риск и този риск се нарича „революция”.

/Рот,изглежда не знае, че бандитската власт е майстор на имитациите и може да имитира дори и антикриминална революция. Както имитира демокрация, плурализъм,правосъдие и пазарна икономика вече 23 години./

Революция оглавявана от водачи, готови да пренебрегнат собствените си изгоди, които да приложат Лустрация и да поискат Трибунал.

Лустрация – за свързаните с тоталитарните служби субекти, които продължават да владеят страната. (Новото служебно правителство не прави изключение, колкото и президентът Плевнелиев да ни убеждава в противното).

Трибунал – за всички участници в схемата полицай-магистрат-политик-бандит, за да не изгубим напълно вяра в справедливостта, пък била тя и закъсняла.

Така разпиляната ни по света нация ще се събере отново у дома, където й е мястото.

/Това обаче не може да се случи без категоричната и директна физическа подкрепа на ЕС. Тази подкрепа липсваше, липсва и както се очертава ще липсва още дълго.

Колкото по-дълго Западът отказва да подкрепи реално българите, толкова по-малка ще става надеждата за свобода и достоен живот в България.

Толкова по-голяма ще става опасността и за самият Запад./

п.п. Има и резервен ход: закриваме държавата и заедно с демоните си се изнасяме в пустинята .

/Боя се, че в момента точно резервния вариант е в ход.Българската държава се закрива и българите се изнасят където им видят очите.

Само че, демоните и призраците ще останат тук и Западът ще трябва пак да си има работа с тях./