Златото на Крумовград се оказа сладка хапка, но за чужденци Граждански организации обявиха, че ще стигнат до Брюксел и дори до съда в Люксембург с искането си да се развали концесията с „Дънди прешъс“   Тези дни граждани на Крумовград за пореден път надигнаха глас срещу скандалната концесия за златодобив от находището „Хан Крум". Те настояват служебният министър на икономиката Асен Василев да развали договора с канадската „Дънди прешъс“ и са твърдо решени да обжалват неизгодната концесия пред Европейската комисия. В случай, че оттам не реагират на тяхната жалба, гражданските организации са непреклонни, че ще заведат дело в  съда на ЕС в Люксембург.

От Сдружението за аграрни и екологични проекти – ГЕО твърдят, че дадената без търг концесия е достатъчно правно основание за разваляне на икономически неизгодния за страната ни договор с дъщерната фирма на канадците – „Болкан минерал енд майнинг“ (БММ), която ще разработва най-старото златно находище в Европа – това край Крумовград.

Нека припомним, че последната пречка пред канадците бе премахната в началото на март т. г., когато Върховният административен съд потвърди решението на министъра на околната среда и водите Нона Караджова от ноември 2011 г., с което се дава зелена светлина на проекта. Инвестиционното предложение на БММ в продължение на няколко години премина през множество процедури на обжалване, но решението на ВАС сега е окончателно и развързва ръцете на компанията да започне работа, което очаква да стане реалност през 2015 г.

Въпреки хвърлянето на песъчинки в очите на местните жители, че, видите ли, канадците ще разкрият поне 300 работни места, крумовградчани и населението на околните села около Ада тепе са притеснени, че в становището на здравното министерство никъде не се споменава дали мината е безопасна за хората.

Те се тревожат още, че освен злато, там има и големи количества арсен. Според Мариана Момчилова от Крумовград, която е химик по професия, този химичен елемент е 7 пъти по-смъртоносен от змийската отрова и вдишването му може да причини Алцхаймер или диабет. А взривовете, които ще съпътстват златодобива, ще разнесат частиците арсен на поне 50 километра растояние из околността.

Освен това хората се страхуват, че чопленето на земята ще замърси водата им, тъй като концесията засяга вододайната зона на града. Още повече, както „Десант“ информира  през юли миналата година по сигнал на свои читатели, в началото на предишното лято в подножиета на Ада тепе, вляво от шосето в посока Едрино, е бликнал извор с бистра вода. Той обаче набързо е затапен, без дори да се изследва водата му, за която хора от близките селища предполагат с голяма доза увереност, че е била минерална, тъй като земните пластове в района са с много богат на минерали геоложки състав.

Това е поредният пример за угодническото държание на родните властимащи, които са готови за жълти стотинки да продадат България и всичките й богатства на подхвърлящите им по тридесетина сребърника чужденци. Азбучна истина е, че подземните богатства са държавна собственост, но съгласно подписания с канадците договор за нашата страна ще остават... 0,75 % от добитото от недрата й злато.

Простите сметки показват, че става въпрос за ситни трохички от дебелия самун хляб, който Дъндитата ще отмъкнат от ръцете на неговия суверен – народът български. Така например, очакваният средногодишен добив от находището край Крумовград ще е 850 хиляди тона руда. За нея се твърди, че съдържа по 2 до 5 грама злато на тон. Ще рече, че от тези тонове руда за една година ще се извлече към 170 кила или близо 5466 трой унции от скъпоценния метал. Сметнато по фиксинга на БНБ към настоящия момент, цената му възлиза на 11 679 550 лева. И от тези повече от 11 милиона, за нас ще останат съгласно концесионните договорки... 87 597 лв.

В същото време обещаните от канадците инвестиции ще надхвърлят малко над 114 милиона лева за целия период на концесията. И най-горещите привърженици на уж живителните чуждестранни инвестиции няма как да не съзрат безочливия грабеж, който се крие зад концесията в Крумовград. Но май предпочитат да си затворят очите и, естествено, да си отворят по-широко дълбоките джобове!

Екологичните и граждански сдружения съзряха още една очевадна нередност, извършена от нашите досегашни властимащи. Съгласно българското законодателство първо се провежда конкурс за търсене и проучване на подземни богатства, после се доказват възможните залежи и на базата на регистрирано търговско откритие се дава концесия за добив. Само че в случая канадската компания изобщо не е откривател на находището в Ада тепе, тъй като категорично е доказано, включително и от археологическите проучвания и намерените артефакти, че мината е била разработвана още от траките и осигурявала златото за приготвянето на златните доспехи на воините в древна Троя.

По мнението на Мария Дамянова от сдружение „Живот за Крумовград“, намиращото се в защитената зона „Източни Родопи“ находище би представлявало огромен интерес за ЮНЕСКО като мина, разработвана още по времето на траките и Троянската война.
След като родните ни управници така и не се в слушаха в гласа на местното население, 90 процента от което изрази категоричното си несъгласие със златодобива, сега остава да видим дали чиновниците от Брюксел ще си свършат работата и българското злато на „Хан Крум“ ще бъде спасено от заграбването му от алчните чужденци.

Ей, това траките са били голяма работа, бе. Извличали са по 5 гр. злато от тон. Представям си колко тона са били нужни за една броня!!! До стената и огън!