Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.05.2013 10:47 - Тънкостта на еврейското злорадство за "умираща Бъгария" и как, уж, умни българи не го разбират! Автор: fascindoo
Автор: nikikm Категория: Политика   
Прочетен: 1293 Коментари: 0 Гласове:
0





"Според мен България е една умираща, изчезваща държава, чието общество е загубило способността си да реагира адекватно на наглостта на подлеците, наметнали върху си наметалата на демокрацията и пазарната икономика, и представящи се за политици и бизнесмени. Нима е възможно в 21 век, в пределите на Европа, изграждането на пътища и метро да бъде считано, като огромно постижение, откриването на пречиствателни станции, обновяването и ремонтирането на различни сгради да бъде значимо събитие? Та това са нормални функции на държавата. Какво значимо достижение е това да асфалтираш път, докато другите строят космодруми, изследват космоса, създават иновации и развиват модерни технологии? Можеш ли да се хвалиш, че по улицата няма дупки, докато по тротоарите не можеш да вървиш? Че строиш църкви, а закриваш болници? Че прокарваш пътища, докато се обезлюдяват градове и села?
 Не е тайна, че вие се топите. И то не бавно и полека, а със скорости огромни в исторически план. Вие сте единствената държава в Европа, която действително е заплашена от изчезване, и дори наименованието България да продължи да съществува, то хората населяващи тази територия надали ще имат нещо общо с българите, или ако имат то ще толкова, колкото общо имат българите с траките. Такъв процес на изчезване на дадена нация е рядкост да се наблюдава, особено в съвременният свят, затова и вие представлявате интерес за редица изследователи и за мен в частност."
 
Това не е мое заключение, а думи на писателя-евреин Умберто Еко.

Или:

Евреите вече ни погребват: УМБЕРТО ЕКО: „БЪЛГАРИЯ Е УМИРАЩА ДЪРЖАВА”! image
България - Общество и демокрация
 Дата на публикуване: 15 Януари 2012

 

 image Евреинът-сатанист Умберто Еко започна да сънува гробища
 

"Според мен България е една умираща, изчезваща държава, чието общество е загубило способността си да реагира адекватно на наглостта на подлеците, наметнали върху си наметалата на демокрацията и пазарната икономика, и представящи се за политици и бизнесмени."

"...дори наименованието България да продължи да съществува, то хората населяващи тази територия надали ще имат нещо общо с българите..."

"Може би България е първата глобална държава."


 

Във връзка с излизането на българският пазар на последната му книга „Пражкото гробище“, известният писател даде интервю за Дарик радио, в което между другото прави неприятни, но абсолютно верни, констатации относно родната действителност:

- Г-н Еко, след доста дълго забавяне на българският пазар ще бъде излезе вашата последна книга „Пражкото гробище“, която предизвика доста разгорещени реакции в редица западни държави. Защо се забави толкова издаването и в България?

- На този въпрос би трябвало да отговорят българските издатели, но аз лично не се учудвам. Наблюдавам вашата страна отдавна и знам, че тука нещата се случват или с голяма доза закъснение или изобщо не се случват.
 

- Какво имате в предвид, като казвате, че ни наблюдавате?

- Интересни сте ми. Виждате ли, навсякъде около вас ври и кипи, светът се променя. Свидетели сме на революции и протести, като започнем от арабския свят, минем през Щатите, Европа и стигнем до Русия. Хората се обединяват в опит да задават въпроси, да търсят отговори и да предизвикват промени.
 

България е една от малкото страни в които някак си тези неща остават извън кадър и обществото не реагира или, ако го прави, то е вяло и апатично, да не кажа безлично. По скоро някак си по задължение, а не с истински хъс и емоция.
 

Не градя впечатленията си само от последните години, но и от времето, когато Източна Европа, преживяваше това, което сега преживява арабския свят. И тогава във вашата държава промяната премина някак си спокойно,лежерно, да не кажа, че това което трябваше да стори обществото, бе сторено от комунистическата върхушка.

Вие бяхте и си оставате прецедент, властимащите свалиха сами себе си, пребоядисаха се и отново поеха управлението, докато обществото им ръкопляскаше по площадите, имитирайки някакви опозиционни митинги, дори не и протести.
 

Обществото ви прилича на подритван от тълпата човек, човек оказал се не по своя воля в центъра на протест, опитващ се да си пробие път през множеството, но вместо това понесен от него. Този, човек не знае на къде го водят, не знае какво се случва, не желае да участва в този протест, но не знае как да излезе от тълпата. Единствената му цел е да се отскубне и да намери сигурно място, откъдето да може да наблюдава ставащото, но не и да участва.
 

Ако погледнем държавата ви, като цяло, то тя привлича внимание именно със странното сокойствие царящо в нея. Независимо, какво, къде, как и защо се случва, това сякаш не оказва особенно влияние върху България. Реакция няма. Прилича на смъртник, чакащ примирено съдбата си, такава каквато Бог му я е отредил.
 

- Не сте ли прекалено черноглед? Не мислите ли, че България всъщност е в ролята на мъдреца наблюдаващ от висотата на своето познание, случващото се в света, осъзнал, че всичко е суета на суетите?

- За съжаление, не. Според мен България е една умираща, изчезваща държава, чието общество е загубило способността си да реагира адекватно на наглостта на подлеците, наметнали върху си наметалата на демокрацията и пазарната икономика, и представящи се за политици и бизнесмени. Нима е възможно в 21 век, в пределите на Европа, изграждането на пътища и метро да бъде считано, като огромно постижение, откриването на пречиствателни станции, обновяването и ремонтирането на различни сгради да бъде значимо събитие? Та това са нормални функции на държавата. Какво значимо достижение е това да асфалтираш път, докато другите строят космодруми, изследват космоса, създават иновации и развиват модерни технологии? Можеш ли да се хвалиш, че по улицата няма дупки, докато по тротоарите не можеш да вървиш? Че строиш църкви, а закриваш болници? Че прокарваш пътища, докато се обезлюдяват градове и села?
 

Не е тайна, че вие се топите. И то не бавно и полека, а със скорости огромни в исторически план. Вие сте единствената държава в Европа, която действително е заплашена от изчезване, и дори наименованието България да продължи да съществува, то хората населяващи тази територия надали ще имат нещо общо с българите, или ако имат то ще толкова, колкото общо имат българите с траките (тук Еко греши, защото българите, наистина са преки наследници на траките. Всичките други "исторически" теории са лъжа, и провокация за здравия разум. Г.С.). Такъв процес на изчезване на дадена нация е рядкост да се наблюдава, особенно в съвременният свят, затова и вие представлявате интерес за редица изследователи и за мен в частност.
 

- Нима наистина смятате, че обществото ни е неспособно да излъчи хора, които да променят това апокалиптично бъдеще, което описахте?

- От това, което виждам, не бих могъл да ви обнадеждя. Обществото, и не само вашето, се дели на три части: Такива, които са забили поглед в миналото; такива които живеят изцяло в настоящето и такива които гледат в бъдещето. Тези които са се втренчили в миналото, се гордеят с постиженията на предците си, но са неспособни да им подражават, именно защото живеят с миналото и не осъзнават реално протичащите промени около тях. Те дърпат страната назад, искат да върнат това което е било, но нещата се променят и това което е вършило работа вчера, днес я спъва. Ако вашият княз Борис бе като тях, то надали щяхте да имате азбука и собствена писменост (б.а. - Нека не забравяме, че "който владее миналото, владее бъдещето". А който не знае миналото си, няма бъдеще!).
 

Тези които живеят в настоящето, те се интересуват само от себе си, ден за ден, всеки ден. Едни заради бедност – душевна и материална, други заради алчност! Едните са обзети от страх, стрес и апатия, а другите от корист, завист и жажда за плътски удоволствия! Те смятат, че парите са основното средство което ще реши проблемите им, ще им даде сигурност и стабилност.

Те са жертва на промените и вярват, че с пари могат да си осигурят един остров на спокойствието, където спокойно и блажено да изживеят дните си, без да се налага самите те да се променят. Те живеят в безвремие, в едно безкрайно тягостно настояще, вкопчили се в днешният ден, страхуващи се от утрешния. От тях не можеш да очакваш нищо, те не могат да се борят, защото не знаят за какво.
 

Тези които живеят с мисълта за бъдещето, те са хората които движат света.

Те осмислят това което е било и това което е в момента, и чертаят пътя на бъдещото развитие. Те са откривателите, мислителите и идеолозите на обществото. Те са строителите на новите обществени взаимоотношения, на хуманизма. (б.а. - Това, за "хуманизма", е една от измамите и заблудите). Те са тези които търсят смисъла на живота.
 

За съжаление, при вас тези които гледат към бъдещето, са подложени на убийствен натиск, да бъдат претопени в останалите две групи. На тях не им се дава поле за изява, нямат възможност да развият и реализират идеите си.

Тези хора обаче, не приемат и никога не са приемали с примирение наложените им ограничения, и не са се поддавали на натиска на апатичната маса. Те търсят място, където могат да осъществят мечтите си, без да се страхуват от неизвестното, без да се задоволяват с илюзорната моментна сигурност. България не е това място – тук, тези които мислят за бъдещето, емигрират! А тези които останат, биват смазани.
 

Пагубното за България е, че нейните управници са само люде, принадлежащи на първите две групи. Те дават за пример миналото, без да имат поглед върху бъдещето. Те следват, чужди указания, чужди напътствия и служат на чужди интереси, в името на собствената си настояща моментна облага. Те са празни, кухи, безидейни. Те сочат грешките на миналото, за да оправдаят настоящето, докато се страхуват от бъдещето. Това е вашият елит....
 

(б.а. - В следващия абзац, обаче, евреинът Еко, както трябва и да се очаква, дава за идеал, именно, глобализма и унищожаването на нациите, с изречения от сорта: "може би българите са тези които поставят началото на този процес, давайки пример на целия свят със спокойното приемане на смъртта на националната си държава.)!
 

- Това ли е единственото което виждате в България, нима няма оптимистична теория?

- Всъщност има. Може би България е първата глобална държава. Тя ще е първата която ще се разтвори в новия свят, и нейните чеда гледащи в бъдещето ще станат водачи на земното население. Виждаме, че доста българи

и хора с български корени, заемат престижни политически и научни постове в целия свят. Един ден светът ще бъде обединен в една общност – планетата Земя и може би българите са тези които поставят началото на този процес, давайки пример на целия свят със спокойното приемане на смъртта на националната си държава. Българите няма да умрат, не и тези които гледат в бъдещето, те просто ще се наричат земляни.
 

Автор: lyubomircholakov - От блога на: grigorsimov Категория: Политика  

 

Нищо ново! Един злобен евреин, дошъл да лобира за издаването на смрадливия си роман у нас, има наглостта да обижда българския народ!

 

Смрад и позор!


Този гнусен евреин забравя, че ние българите сме народ от 5000 г. пр.Хр. и с трайна държавност от 1800 години!

Вижте още еврейска омраза към нас българите: По повод коментар на друга еврейка Татяна Ваксберг: "ГНУС българска"
 

И този евреин и писател-сатанист от 1990 г. е доктор хонорис кауза на Софийския университет "Св. Климент Охридски".

 

Срам и позор!

б.р. - Забелязахте ли внушенията на сатаниста-писател:

"...и дори наименованието България да продължи да съществува, то хората населяващи тази територия надали ще имат нещо общо с българите..."

"Може би България е първата глобална държава. Тя ще е първата която ще се разтвори в новия свят, и нейните чеда гледащи в бъдещето ще станат водачи на земното население."

Очевидно този евреин е предварително обучен, осведомен и инструктиран за съдбата на България и дори да се взема за Астрадамус на глобализма в света... От кой ли?


 

б.р. - Допълнение:

1. Скандалът с Пражкото гробище на Умберто Еко

Неволен антисемитизъм

„Пражкото гробище” (Il cimitero di Praga), последният роман на Умберто Еко предизвика истински скандал още с появата си в Италия в края на миналата година. Еко, който твърди, че е искал да покаже перверзния механизъм на „Протоколите на Сионските мъдреци”, е обвинен в двойствено отношение, нещо повече, дори в съучастие със същия този антисемитизъм. Нееднократно писателят е признавал, че се чувства привлечен от темата за „Протоколите”, публикувани за първи път в Русия през 1903 г., и дори споменава за тях в „Махалото на Фуко”. „Протоколите на Сионските мъдреци” са безспорен фалшификат, обяснява Еко и се спира на изобилната френска книжнина от XIX век, в която се обсъжда съществуването на „план” на евреите, с който те да установят господство над света. Писателят признава, че превръща тази тема в център на романа си „Пражкото гробище”, защото му се иска да се конфронтира открито с антисемитските клишета, за да ги разобличи. Проблемът, подчертават неговите опоненти, е, че от историческа гледна точка, под неговото перо лъжливото става истинско и то в контекст, в който скалъпените документи изглеждат напълно правдоподобно, пише Ана Фоа в „Пагине ебраиче”, като твърди, че Еко рискува да създаде тъкмо онова, което е искал да опровергае.Още повече, че има някакво перверзно очарование във фалшивия антисемитизъм, настоява авторката, изявена интелектуалка в средите на еврейската общност в Рим. Най-неочаквано в полемиката се включи и официозът на Ватикана „Осерваторе Романо”. От неговите страници Лучета Скарафия, историк и богослов, не се поколеба да заяви, че постоянните описания на вероломството на евреите всъщност подклаждат подозренията. Седмичникът „Еспресо” пое топката и организира в редакцията дискусия между Умберто Еко и равина на Рим Рикардо де Сени. По време на дискусията „il Professore” обяснява защо е толкова привлечен от темата за Протоколите: Защото винаги са ги приемали на сериозно, докато става дума за текст, гъмжащ от вътрешни противоречия. След което се впуска в разяснения относно идентичността на своя главен герой – Симоне Симонини, шпионин и фалшификатор, патологичен антисемит. В „Пражкото гробище” е показано как Симонини участва в създаването на Протоколите, както и на фалшиви документи по Аферата Драйфус. Той е внук на истинския Симонини, който твърдял, че Френската революция е плод на заговор на тамплиерите, масоните и евреите. Тезата, която отстоява Умберто Еко? Светът, казва той, се нуждае от врагове. И тези врагове са винаги различните, другите, без значение дали са катарите или албигойците, премазани от историята, или пък евреите, съумели все пак да оцелеят навсякъде. И днес те са се превърнали в напълно „различните”. Но ето мнението на равина де Сени: Мисля, че посланието на Еко е двойствено. А това се дължи на факта, че книгата не е научно изследване, което анализира и обяснява явленията. „Пражкото гробище” е роман. И, в крайна сметка, той убеждава. Убеждава, че евреите искат да дезорганизират обществото и да управляват света. Просто защото читателят не съумява да направи разлика между истинното и неистинното в повествованието на Еко. След което равинът е още по-категоричен: В книгата на Еко трите субекта, обвинени в заговор, са евреите, масоните и йезуитите. Йезуитите са първите жертви на Симонини: от повествованието става ясно, че това са хора, които не са никак препоръчителни. Същото, но в по-умерен тон, се казва за масоните: през XIX век те участват в игрите за власт. И ако би могло да има частица истина в казаното за йезуитите и масоните, проблемът е за евреите: дали те са единствената невинна жертва или пък има нещо вярно в обвиненията в заговор? Ето къде играта, подета от Умберто Еко, става опасна. Дали Еко, в желанието си да изобличи трансцедентните форми на заговор, сам не попада в клопката на фалшификаторите, които винаги са го привличали…   Марсел Падовани, Нувел Обсерватьор  
Воайорът на Злото
Щом всичко е относително, злото не съществува и антисемитизмът тържествува
Вероятно и тази книга ще има световен успех, милиони продадени екземпляри и преводи на всички езици. И на пръв поглед изглежда привлекателна с ироничните си намеци за илюстрован фейлетон (роман с продължение), в добре познатия стил на XIX век. Ала щом потънеш в четене, идва разочарованието. Току-що публикуваният роман на Умберто Еко („Пражкото гробище”, Милано, Бомпиани, 2010, 526 страници) е досаден, тромав и труден за четене. Дори за читател като мен, който може би е в състояние да схване неговите исторически препратки. За роман с продължение повествованието не предлага напрегната сюжетна нишка, вълнуващи герои и резки обрати, така че никой да не може да се откъсне от книгата. На гърба на единствения герой – мудния и антипатичен Симоне Симонини, единствената измислица на романа, както обяснява Еко – пада бремето на почти всички или поне най-известните заговори от XIX век. Симонини, нотариус от Торино, внук на почитател на йезуита Барюел [1] и син на патриот, последовател на Мацини, се оказва умел фалшификатор на документи и завещания, който бързо минава към шпионажа: първо, в полза на краля на Сардиния, сетне дебне по петите на Хилядата в Сицилия[2],а най-накрая особено ревностно разнищва обстоятелствата около смъртта в резултат на корабокрушение на Иполито Ниево [3], носил със себе си важни икономически документи, които е трябвало да стигнат в Торино. Впоследствие в Париж Симонини влиза в контакт с тайните служби на империята, който безпроблемно продължава и по времето на републиката. Симонини не само отговаря на направените му предложения, но и сам действа, обладан от фантазията си и алчността за пари: неговата цел е създаването на такива фалшиви документи, които биха могли да бъдат продадени на възможно най-голям брой заинтересовани лица. Така на сцената излизат евреите, мразени както от дясно, така и от ляво, от католиците, а в някои случаи и от масоните. Нашият герой ще сътрудничи, включително и по осъждането на Драйфус, изработвайки един, разбира се, фалшив документ, след което в най-голяма степен ще съдейства при изработването на ръкопис, сетне известен като „Протоколите на Сионските мъдреци”. Всичко това минава през вонящи клоаки и неправдоподобни престъпления, в които биват оплетени почти всички най-спорни герои на века: масонът и разкаял се предател Таксил [4], свещеникът и основател на сатанинска секта Булан [5]. Нека кажем истината: Еко не се отказва от нищо болезнено – описанието на черната меса е перфектен пример за баналността на вече прочетеното или видяното на екрана поне стотина пъти, поради което убийствената хладнокръвност на главния герой е лишена от правдоподобност. Слабостта на човешката природа, безпогрешно ориентирана към злото, се проявява у всички. Ето защо би било направо невъзможно да повярваме, че евреите не са вампирите на световните финанси, плетящи всевъзможни заговори, както изглежда невъзможно да приемем, че има човешки същества, които не са носители на най-отвратителни низости, готови на предателство и отмъщение за шепа монети или обилен обяд в луксозен ресторант. Естествено католиците, в ролята си на преследвачи – и най-вече йезуитите, склонни на всяка низост – са представени като чудовищни карикатури. Не липсват, разбира се, и позовавания на папи, сияещи в глупостта си и тъпоумно противопоставящи се на всичко, което би могло да се сметне за прогресивно. Не бихме могли обаче да обвиним Еко в специална антипатия към Църквата: просто всички разцветки, уловени в спектъра на този роман, са в мръсен цвят и изложени на злото. Това е валидно както за привържениците на Мацини, така и за социалистите, републиканците и масоните. Резултатът е тази доста тегнеща книга, в която тънката сюжетна нишка не е в състояние да удържи множеството заговори, тежки като воденичен камък. Умберто Еко се идентифицира с един безчувствен герой, лишен от всякакви чувства и морал, чиято единствена човешка черта изглежда е лакомията и който се стреми да ни впечатли единствено чрез низ от превратности. Груба грешка за писател, стремящ се да напише роман с продължение. Ала този роман с продължение е с фалшива цел: читателят има усещането – задълбочаващо се и от други романи на Еко – че за писателя е не толкова важно да го заинтригува, да го накара да размишлява или да го развълнува, а че единственото му намерение е да парадира с необятната си историко-литературна ерудиция и да докаже интелектуалната си сръчност, съвместявайки късове от историята с измислени епизоди. Нищо по-несъвместимо с неподправената страст на писателя на роман с продължение, изпитващ истинска любов към някои от героите си, с които читателят би могъл да се отъждестви от пръв поглед; в случая липсва битката между доброто и злото, която, независимо от всички обрати, въвеждани от автора, е истинската движеща сила на сюжета. Което се превръща и в най-слабата точка на романа: изобличаването на антисемитизма чрез заставане в редиците на антисемитите не води до тяхното разобличаване, а само предизвиква нарастваща погнуса в хода на повествованието. Още повече, че разобличаването на антисемитите е факт от десетилетия в историята. Еко всъщност плагиатства прекрасната книга на Норман Кон [6], която се чете като роман и където грижливо е реконструирана историята на фабрикуването на Протоколите. Какъв смисъл тогава от цялата реконструкция, извършена в романа? Не би могло в никакъв случай да се отрече, че пространните описания на вероломството на евреите всъщност подклаждат подозренията и оставят двойствено чувство, което, разбира се, не е търсено от Еко, ала присъства из страниците на книгата. Докато чете всички тези гнусотии за евреите, читателят бива омърсен от антисемитските бълнувания и най-вероятно е, в крайна сметка, някой да допусне, че сигурно има нещо вярно в това, щом всички, наистина всички герои, са повече от убедени в тези мерзости. Що се отнася до Църквата, Еко прави само един исторически коментар относно нейната деветнадесетвековна враждебност към евреите, когато главният герой ги обвинява, че са врагове на всяка религия. Всъщност, бързата и твърде успешна асимилация на евреите в страните от Западна Европа, които в повечето случаи изоставят първоначалната си религия, наистина е предизвиквала опасения у Църквата и се е възприемала като пример за секуларизирането на християнската матрица от страна на буржоазията. Ето защо, дори според Умберто Еко изброеното дотук да е банална констатация, читателят на романа не може да не се замисли, че щом се извиква злото – дори в рамките на популярното повествование, на което авторът подражава – е необходимо тутакси да му се противопостави доброто, което побеждава, иначе потъваме в тинята и нямаме сили да излезем от нея. Реконструкцията на злото без неговото осъждане, без положителни герои, с които да се идентифицираме, води до аморално воайорство, в което лесно може да се затъне. А в края на краищата целта на книгата се свежда до политически коректното твърдение: Смисълът на идентичността винаги се гради върху омразата, върху омразата към този, който не е част от нас. Има потребност от култивирането на омраза като гражданска страст. Врагът е любимец на народите. Винаги е необходимо някой да бъде мразен, за да се чувстваме оправдани в собствената си нищета. Омразата е истинската първична страст. А любовта е аномалия.   Лучета Скарафия [7]
Осерваторе Романо

Текстовете подготви Тони Николов
[1] Абат Огюстен Барюел (1741-1820) – френски свещеник йезуит, лансирал идеята за световен масонски заговор, положил началото на Френската революция. Б.пр. [2] Става дума за експедицията на хилядата доброволци начело с Джузепе Гарибалди, които след десант в Южна Италия през 1860-1861 г. нанасят тежко поражение на Кралството на Двете Сицилии, в резултат на което тази територия бива анексирана от Кралство Сардиния и влиза в състава на обединеното кралство Италия. Б.пр. [3] Иполито Ниево (1831-1861) – италиански писател от епохата на романтизма, деец за обединението на Италия, участник в експедицията на гарибалдейците. Б.пр. [4] Лео Таксил (1854-1907) – френски писател и журналист, известен с антиклерикалните си пародии и антимасонски памфлети, върнал се в лоното на католицизма, но през 1897 г. отново отказал се от католическата Църква. Б.пр. [5]Жозеф-Антоан Булан (1824-1893) – френски свещеник, основател на сатанинска секта. Б.пр. [6] Норман Кон (1915-2007) – британски историк, известен с изследванията си за геноцида над евреите: „Митът за световната еврейска конспирация: изследване на една колективна психопатология (1966), „Вътрешните демони на Европа” (1975). Б.пр. [7] Лучета Скарафия (род.1948) е италиански историк и журналист. Тя е професор по съвременна история в Университета Ла Сапиенца (Рим), сътрудничи на „Кориере дела Сера”, „Авенире” и на всекидневника на Ватикана „Осерваторе Романо”. След по-известните й книги са: „Срещу християнството. ООН и Европейският съюз като нова идеология” (2005), „Двама в една плът. Църквата и сексуалността в историята” (2008). Б.пр.


2. Новият роман на Умберто Еко “Пражкото гробище” тръгва с грандиозен скандал, който може да се окаже грандиозна реклама за авторa. Официалният вестник на Ватикана “Осерваторе романо” е нарекъл творбата “антисемитска”, а Еко е обвинен в “аморално воайорство”. Унищожителната критика е написана от Лучета Скарафия, преподавател по съвременна история в римския университет “Сапиенца”.

“Пражкото гробище” е на пазара едва от пет дни с прогнозата да се превърне в бестселър. 500-страничната книга бе пусната в 200-хиляден тираж от италианското издателство “Бомпиани”. До последно подробностите около сюжета бяха държани в тайна. Единствено бе известно, че действието се развива в Париж през 1897 г.

Главен герой е нотариусът Симонини, който фабрикува фалшиви досиета през ХIХ век и продава компромати на тайните служби на Франция, Прусия и Русия. Симонини е убеден антисемит, на когото Еко дори приписва авторството на “Протоколите на мъдреците от Сион”, вдъхновили Хитлер за унищожението на евреите. Авантюрист и мошеник, той умело заплита заговори и организира покушения.

Да се разобличава антисемитизмът, като се приема ролята на антисемити... предизвиква растящо отвращение от повествованието”,

пише в критиката си Лучета Скарафия.


 


 

/плевен онлайн портал

Редактор: д-р инж. Никола Тодоров, доцент





Гласувай:
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: nikikm
Категория: Политика
Прочетен: 19698369
Постинги: 44649
Коментари: 6160
Гласове: 7174
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031