Има си дори конкретизация: Гърция отива при Запада, а България – под „шапката” на болшевизма. Народният съд и лагерите също са спуснати по заповед. Ако не изпълняваш усърдно – обявяват те за враг на народа и отшумяваш. Съдбата на Георги Димитров е нагледен пример за това. Процесът срещу Трайчо Костов – също.
Демократичната промяна и демократичния преход и те бяха спуснати „отгоре”. Процесът започна като „перестройка” откъм Кремъл и Горбачов и завърши с плана на двама американци, известен като „Планът Ран – Ът”. 10 ноември бе просто символ, зад който се спотайваше поредната заповед. За всеки случай този, който знаеше за какво става дума – Андрей Луканов, бе премахнат по класическия начин – физически. Разстрел по нечия заповед. Както и останалите над 260 показни разстрела.
По заповед и срещу превъзходен хонорар няколко социолога ни кръщават периодично, че преходът е приключил, че е вреден, че социализЪма бил прекрасен и не е лошо да го есхумираме. Не мислете, че сами са измислили своите теории. Нищо подобно. Просто изпълняват чинно конспекта, спуснат им от някогашните корифеи на АОНСУ. В същото време едни други умници ни тестват с хапчетата на Джордж Сорос без да се интересуват, че това е вредно за нашето здраве. И двете течения продължават да се упражняват върху нас, а ние все се каним и все не им забиваме по един силен шут.
Протестите през 1990 и през януари 1997 г. избухваха спонтанно, но завършваха с печата на организирано мероприятие. Печата слагаха кукловодите; същите, които пбашеха, че демокрацията е в опасност и точно те трябва да я спасят.
Сега протестите са повече арт, отколкото харт, джазови, симпатични, симптоматични и пр. И хаотични. Иска се смяна на системата, но не се казва как и кой. Към 12-я ден изкристализира някаква „червена нишка” – война с мафията. (Само в Неапол всяка година излизат над 200 000 души под девиза „Контрамафия”.) У нас и до момента няма дефиниция за мафия – нито политическа, нито правна. Затова и няма мощни скандирания пред Съдебната палата и правосъдното министерство. Точно там не се случиха реформите. В затвора няма нито един политик, министър, мафиотски бос или подкупен магистрат. Е, за каква революция говорим тогава?
Ако правителството все пак падне, избирателния кодекс бъде променен и парламента се разпусне, това няма да е заслуга на протестите. Съжалявам, но такава е действителността. Промените у нас се случват по заповед и съответни указания. Т.е. по сметка. И това не е толкова лошо. Въпросът е в сметките да влиза и българското общество. А ще влезе, ако самото общество наложи това.
Правораздавателната и политическата системи трябва да зависят силно от националните ценности и обществените интереси. Левски и Ботев не са били масови играчи, а изразители на масовия интерес, дори и не винаги осъзнат. Затова са толкова самотни и безценни. И най-масовите революции са имали своите Дантон и Робеспиер. В такива се фокусира народната воля. Затова е време да видим легитимни водачи и лидери от средите на протестите. Образовани и последователни.
Другото е фанелка с лика на Че, свирка и напразно очакване у политиците да се появи морал. Няма да се появи – изпиха го с червен хайвер.
Димитър Велев
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela