ОРФЕЙ ВЪЗКРЕСИЛ ЕВРЕДИКА С НЕЯ
Безсмъртието не е вече само мит! Българският билкар Емил Елмазов успя да открие билката, с която Орфей върнал към живот своята любима Евридика и която наистина съществува.
Растението се намира много рядко, и то само на гръцкия остров Самотраки.
Билката се нарича пефкеданос и дълги години е била забравена от лечителите. Само шепа от местно население знае за нея. Жителите на Самотраки ползват растението за пречистване на кръвта, което според тях им помага да живеят по-дълго. Самата билка е много силна и се приема само две седмици в годината.
Откриването на непознатото до този момент растение става при експедиция на родни билкари в Гърция. На среща, проведена с техни гръцки колеги на остров Самотраки, билкарката Мария им разказва за пефкеданос. Според легендата Орфей излекувал с нея Евридика, след като я ухапала змията.
Нашите билкари останали изумени от историята, обяснява Елмазов, който е и председател на съюза на билкарите у нас. Досега никой не е подозирал за съществуването на легендарното растение, нито дори как изглежда то. Самата Мария им показала на снимка билката и им обяснила, че изворът към по-дълъг живот се среща изключително рядко и тя го е виждала, но преди години.
„Да го открием и възстановим, означава да имаме не толкова серум срещу змийската отрова, колкото мощен антидот срещу постоянното химическо пренатоварване на човешкия организъм", убеден е Елмазов, който обновява информацията за новооткритите билки и в личния си профил във Фейсбук. Той сподели пред „България Днес”, че тепърва предстоят нови експедиции в Гърция, по време на които той и колегите му да открият мистичната билка.
„За нас това беше много изненадващо, защото рядко се среща един вид, който цъфти и едновременно плододава. Листата на пефкеданос не падат, то е вечнозелено като розмарина. Знаем, че светът има голяма нужда от такива универсални антидоти - растения, които могат да действат срещу силната интоксикация”, обяснява Елмазов.
Причината чудната билка да расте само на Самотраки е, че там флората е много запазена и е в по-първичен вид. Пефкеданос досега е бил само легенда за билкарите, като българите се заканват да го търсят, докато не го открият.
„Знаем вече как изглежда, затова ще го намерим. Имаме показатели за въздействието му. Още една-две експедиции и ще го открием”, категоричен е Елмазов.
БЪЛГАРИЯ ДНЕС
БИЛКАТА НА ЖИВОТА Е ОТКРИТА В БЪЛГАРИЯ, НЯМА ЗАЩО ДА Я ТЪРСИМ НА ДРУГИ МЕСТА
Едно много малко познато цвете, което расте в труднодостъпни пукнатини по скалите на Родопите и според преданията е родено от кръвта на Орфей, а според учените датира още преди ледниковите периоди. Може да се окаже едно от безценните богатства на България и да обедини миналото и бъдещето, легендите и науката в един повод за национална гордост. То е едно от неизброимите чудеса на еволюцията, които съществуват около нас без значение дали ги забелязваме или не. История, която вероятно е била известна на предците ни преди повече от три хилядолетия във времената, когато още са помнели рецептата на питието за вечна младост – амброзията и още история, която днес в ерата на глобалното затопляне, глобалното засушаване, глобалното безхаберие и всевъзможни други глобални апокалиптични прогнози може да има съществен принос в лечението и изхранването на бързорастящия брой жители на земята. Може би много от вас са го виждали особено ако сте пътували из Родопите в разгара на пролетта. Може би дори сте си задавали въпроса какво е това растение: Ето какво разказва поетът, писателят Никола Гигов: „Имах образа на Орфеевото цвете на монета, сечена от Рим. Така го открих край село Гела, Смолянско. Ботаници - унгарски, руски и български - са правили такива опи с него: изскубвали Орфеевото цвете с корените, държали го в хербарий две години и половина, а след това пак го посаждали в естествената му среда. То се прихващало и възстановявало своя живот. Разлиствало се отново, разцъфтявало. Орфеевото цвете е единственото цвете в света, което изпада в анабиоза (мнима смърт) и крие тайната на безсмъртието. То е ендемит от ледниковия период.
Римляните изсекли това цвете на монети. Императори идвали в Родопите да му се поклонят.
Музиката и любовта се носели в самия родопски въздух...
С часове съм гледал Орфеевото цвете. То расте в пукнатините на скалите и цъфти през юни-август. Стръкчетата му са високи около 15 сантиметра. Цветчетата му са с по 3 или 5 камбанки. По цвят са бели (Орфеевият цвят) и имат лилави оттенъци.
Цветето е свръхчувствително. Ако облак премине през слънцето и сянката пропълзи върху него, то мигом и видимо свива цветчета. А щом сянката премине и слънцето изгрее пак, Орфеевото цвете се разпуска, разтваря - сякаш поглъща светлината. То е като стих и музика - сътворено от родопската природа, същата, която роди и Орфей.
Пресадих го и проверих дали наистина издържа. Вече от 27 години го имам - посадено от мене на скала. Когато го поливам с вода, то пие като жъдниче, на глътки. В основата си има извита чаша от зелени листа. Сякаш не е само цвете, а бленуваща душа.
Това цвете е най-лековитото и най-красивото. Дълго се рових, докато установя, че през вековете то е имало и различни имена: китара, стирака, шап, родопски силвиряк, хаберлея родопензис, Орфеево цвете. Древните траки са знаели лечебните свойства на растението. В книгата си „Магическа ботаника” Орфей е предал знанията си на посветените. Столетничката Албена Чуралска от село Водни пад е съхранила народната памет за Орфеевото цвете, но тя го нарича “шапива билка”, защото с тази билка са лекували животните от болестта шап. Ето какво говори тя за цветето: “Отколе старите люде просили?? шапива билка. С нея закичвахме люлките – да не урочасат децата, болка да ги не находу, млогу да живот. Закичваха се и понниците – да се множи и не крати хайванете (добитъкът). С шапива билка и с други цветя се виеха китки. Момите скришом правеха китки за изгори. И скришом ги даваха на избранника си, та вечна да е любовта им.”В Египет и в Родопите са знаели за ароматерапията и благовонията. На растенията има божествени знаци, като йероглифи, чрез които се открива коя билка каква болест лекува. Ето защо болните животни, без да имат никакви знания, откриват тези билки за болестта си. Излиза, че животните при болест могат да разкодират божествения знак върху растението и сами да открият лечебната билка. (б.а.А Човекът...?) Чрез растенията, животните птиците ние, човеците, ще се доближим до Божествената природа.
Втората експедиция за Орфеевото цвете е била проведена през 1834 г. от унгарския ботаник Емерих Фривалдски. Той открил това цвете по поречието на Чая, край Бачково. И е записал: “Най-интересни растения се получиха от планинската верига между Родопите и Станимака (Асеновград). Тука между новите и редки видове се намери и онзи вид растение, което през 1835?? г. нарекох Родопей хаберлея, в чест на моя учител, отличния ботаник Хаберлей Кароли.” По-късно науката преобръща двете думи и сега цветето се нарича Хаберлея родопензис.
То обича варовитите места и скалните пукнатини. Обича и високата въздушна влага. В трактата си За реките Псевдоплутарх (III век) пише: “И в планината Пангей се ражда едно растение, наречено китара поради следната причина. Жените, след като разкъсали Орфей, хвърлили частите му в реката Хебър (Марица). Главата му по волята на боговете приела образа на змей, а лирата му по желание на Аполон се превърнала в звезда. От течащата му кръв се родило растение, наречено китара. Когато се празнували Дионисиевите празници, то издавало звук на китара.”
Орфеевата пентаграма е графичният образ на Орфей и орфизма, робската пентатоника и нотният знак на Орфей и орфизма, а Орфеевото цвете е спомен за кръвта и музиката на Орфей. Това е музиката на обичта”.
Много писма от чужбина получавам за Орфеевото цвете. Потомци на Рьорих идваха чак от Индия в Родопите, за да го видят. Един ден от Кавказ дойде в Смолян Лариса Чебанова, познавачка на кавказките легенди. После ми написа: “Възхищавам се от умението ти да беседваш с родопския силивряк. Аз съм идвала в твоя дом. И съм виждала с очите си Орфеевото цвете. Като навлезе дълбоко в живота и творчеството на Орфей, ти се свърза изцяло с природата и преоткриваш древни истини, така нужни днес на нас!”
Из книгата на Н. Гигов Орфей и Европа, София, 2000 г.
17.07.2013 16:44
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. mt46
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata