Гледах тази сутрин новините. В Бургас раздават храна на социално слаби. Баща на три деца продава кръвта си, за да ги храни. Майка на близнаци си брои стотинките. Всяка сутрин гледам и слушам подобни „новини”. Години наред развълнуваните журналисти задават отговори: „Кое накара бащата?”, „Защо така?”. Българските национални медии харчат огромен ресурс, за да заснемат самоубилите се, самозапалили се българи. И все питат – Ама защо така? Документират парчета мизерия, бедност, нищета. Болка, мъка, скръб ни заливат ежедневно. България е катастрофирала, знаем си го. Назначените за политици слуги на олигарси и местни феодали ни убеждават, че пари няма.

Ето едно предложение към разчувстваните национални медии: Вместо да обикаляте страната надлъж и нашир, показвайки ни картината геноцид, отидете в ателието на художествения колектив, създал шедьовъра. На броени крачки от лъскавите ви студиа се намират министерствата на отбраната, на земеделието, на икономиката… Влезте в тях и ни покажете договорите за консултантски услуги. Показвайте ни всяка сутрин – министерство след министерство: Кои фирми печелят обществените поръчки? Кои физически лица стоят зад тези фирми? Кои са консултантите с милиони хонорари? Не ни осведомявайте само за жертвите, посочете имената на виновните, на алчните нечовеци, отговорни за геноцида. Започнете от министерството и вадете всичко. Нека да видим къде са парите… В чии джобове потъват милиардите на българските данъкоплатци? Във вашите репортажи ще лъснат имена на олигарси и местни феодали. Ясно ще се види кои политически кукли участват в грабежа. Такива неща ни показвайте. Систематично, всеки ден, договор след договор, министерство след министерство.

Ето ви за начало: Вярно ли е, че по договорите за покупка на фрегати, хеликоптери и пр. редовен консултант е Гигов, а по правните въпроси – кантората на Батков? Колко милиона от парите на данъкоплатците са влезли в джобовете на тези олигарси? Защо са ни тълпите от подготвени юристи в Министерството на правосъдието и в самото Министерство на отбраната? Кое налага с нашите пари да се плаща на външни фирми? Кои са имената на политиците от всички правителства, отговорни за тези харчове?

Покажете ни къде са парите за майките, за здравеопазване, за образование, за пенсии… Ние знаем, че няма работа. Знаем, че малцината щастливци, които работят цял месец, за да си платят сметката за ток или парно, нямат с какво да нахранят децата си. Вие, дами и господа журналисти можете да разкриете причините. Те са точно пред микрофоните ви, вашите камери няма да ослепеят, ако ни ги покажете.

Ясно е, че стотиците структури за борба с корупцията по високите етажи на властта са всъщност част от прогнилата система. Покажете ни ги и тях – колко пари се харчат, за да се борят сами със себе си? Разбирам, че ви е по-лесно да документирате жертвите на геноцида, отколкото виновните за него. Но няма от какво да се страхувате. Какво толкова може да ви се случи? – Да ви уволнят, да останете без работа. Да станете част от тези, които си продават кръвта, за да нахранят децата си. Да ви скалъпят процес и да ви тикнат в затвора. Да ви залеят с помия. Да се самоубиете, отчаяни от бездушието, от липсата на надежда. Може да се срещнете с автоцензурата на журналистите, с репресиите и инквизициите, наложени от кривосъдниците. Да, възможно е да ви се случат всички тези „радостни” събития. Но ви уверявам, че няма от какво да се страхувате. Това е реалността за милиони български граждани. Ах да, забравих, вие нали ги отразявате всяка сутрин? Е, сами виждате, че няма от какво да се боите.

Ивайло Зартов, 15 април 2013 г.

Зеленчуци  

Отидох на пазара да си купя някакви зеленчуци. Пуснах се покрай сергиите на разузнавателна обиколка, да видя какви са цените и къде какво предлагат. Заточиха се чушки, краставици, домати, картофи….На всичките продукти  продавачите сложили твърди цени за килограм. По едно време гледам на една сергия табелки, на които пише, че продават магистрати. Зачудих се какви ще да са тия зеленчуци. А те подредени, лъскави, апетитни, свежи, да се харесат на купувачите. Попитах продавача какво всъщност представлява стоката му. – Само най-доброто! Ето, районни прокурори, окръжни прокурори, апелативни, върховни, всичко имаме. До тях са съдиите, пак от върховни та до редови. Стоката ми е перфектна! Купувай народеее! Слушах захласнат рекламата на зеленчуците, а те ми се усмихват.  С отворени огромни усти и протегнати ръце, сякаш сами крещят. Купете ни, купете ни…Увереният в качеството на товара си продавач продължаваше. – Хайде, купувайте, апелативен прокурор Христов от югоизточна България, расъл на слънце. Върховен съдия Дрдонски от шоплука. Радост за всяка трапеза. Забелязах, че няма конкретни цени. Огледах се, обикновените хора отминаваха тази сергия, дори не се спираха. Но пък се бяха струпали видимо заможни купувачи, които проявяваха сериозен интерес. Опипваха стоката, пробваха, пощипваха, пошляпваха. Чудо! За пръв път видях на пазара да се продават зеленчуци на търг. Да, точно така, който предложеше по-висока цена той слагаше в торбичката си от деликатесите. Вместо няколко банкноти всеки щастлив собственик на магистрат подаваше дебел плик. Имаше и такива, които се разделяха с цели куфарчета. Онемях, едвам се отърсих от вцепенението си и се престраших да попитам един от опашката за какво са им тия придобивки, какво ще ги правят. – Как, какво? Ще натопя когото си искам и ще го вкарам в затвора, ще го унищожа. Себе си ще прикрия да нямам проблеми с храносмилането. С тия зеленчуци мога да опъна чадър над мои авери. Изобщо, каквото ми скимне това ще си сготвя. Стават за всичко. Веднъж като съм ги купил мога да си ги ползвам с години. Нямат разваляне. Срока им на годност е вечен. Слушах, слушах и се възгордях. Обзе ме патриотична приповдигнатост, чак се повдигнах на пръсти. Браво! Браво на тая нашата българска икономика. Я какви неща произвеждаме. Кой каза, че зеленчуците на пазара били само вносни? Я да види целият свят какви хубавци си имаме. Не напразно от стари времена сме известни като зеленчуковата градина на Европа. Това е то. Най-добрите зеленчуци са българските, най-вкусни, пък и най-послушни. Има с какво да се гордеем! Неизбежно нахлу в мен песничката: “Зеленчуци, който не яде, той голям не ще да порасте!” Сладка песничка.

Когато бирникът залюби партия   Поредната доза красота. Шефчето на НАП Краси Стефанов щял да става дупетат от ГЕРБ. Нищо работа, но въпросите подскачат като жабета по моравата. Дали докато е изпълнявал служебните си задължения като главен бирник е изпитвал несподелена любов и тайна тяга към герберите? Била ли е консумирана тази любов? Колко пъти? Ами позите какви ли са били? Жабетата край нямат. Опъвал ли е чадър над обръчите от фирми свързани с любимата му? Мачкал ли е други? Става интересно. Когато главен бирник е влюбен, това отразява ли му се на работата или сърцето му остава студено като калкулатор? Аз, обаче хич не го вярвам това за бирника. Той човека си е честен, и в кутиите от обувки вкъщи има обувки, а не пачки от 500 еврови банкноти. Знам, че веднага ще скочат разни злопаметни хора и ще напомнят случката със шестте апартамента на бившият вътрешен министър Цветанов. Мен обаче повече ме вълнува скриването на информацията кои са четирите фирми, които са платили хонорари на ексвътрешният министър. Да не се окаже, че някоя от тях или всичките са спечелили държавни поръчки. Криенето на имената на фирмите подарили пари на български министър на вътрешните работи не е скандално за Гвинея-Бисау, нито за Камерун. На тях не им пука, но за нас – българските данъкоплатци е любопитно. В Европа няма подобен прецедент на такива срамежливи взаимоотношения между министър, фирми и главен бирник. В ЕС не им пречат законите да огласят имената на спонсорите. В България обаче нещата стоят по-различно. Тук се изтъпанчва Краси и ни заявява, че няма да издаде нищо. Платили са за консултации хората и толкова. Как се казват консултираните и на какви теми ще да са тия услуги нямало да ни каже. Краси не можел, закона му забранявал. Обаче никакъв закон не му забранява да става дупетат от партията на консултанта. Еех, тия български закони! Между впрочем за да те сложат на избираемо място в листите има само три  варианта. Да си платиш с много пари или да си свършил услуги донесли много пари. Третият вариант е да си местна или национална звезда и популярността ти да донесе гласове на партията. Но и в този трети вариант пак става въпрос за пари – гласовете се плащат от джоба на българските данъкоплатци. А сега, да отгатнем по кой от вариантите ще се класира наш Краси? Познахте. По любов.


*Всъщност исках да публикувам само първия материал,но явно Божията Воля е било да са тези три!И понеже не виждам нищо лошо,реших да ги оставя!Дано да не е напразно!
Н.М.