Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.07.2013 20:46 - Защо не протестирам от Съпротива
Автор: nikikm Категория: Политика   
Прочетен: 1233 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  image  

През февруари бях от първите, които скочиха срещу непосилните сметки за ток. Всъщност, протестирах и преди това – лятото на миналата година, когато беше обявено 13% увеличение на цената на ел. енергията:

http://saprotiva.org/protest-v-plovdiv-sreshtu-shokovoto-uvelichenie-na-tsenata-na-toka-snimki-i-video/
http://saprotiva.org/13-mrak-malchaliva-razhodka-na-sveshti-po-tsentara-na-plovdiv-video/

През юни и юли 2012 г. и през февруари и март 2013 г. ние не искахме привилегии, както твърдят някои блогъри. Ние, също като тях можем да си плащаме сметките. Но дали един средностатистически пенсионер може? Или един безработен, студент или баща на три деца? И ако може през лятото да ползва по-малко ток, дали ще може да изкара зимата, все едно е лято? Според мен, именно тези въпроси ни изкараха на улицата тогава. Излязохме с ясната мисъл, че няма да съберем много хора на площада. На първия протест бяхме 30-на души, на втория около 200. Но някой трябваше да реагира. Хората от кафетата по центъра на Пловдив трябваше да ни видят. Минувачите трябваше да ни питат „какви са тия 13% на плакатите ви?“, „защо протестирате?“. И ние трябваше да им разкажем, да им обясним, че го правим заради тях, че искаме от тях да се събудят.

image

Точно така – никой от нас не си правеше илюзии, че някой от управляващите ще обърне внимание на 30 или 300 души, надуващи свирки и развяващи знамена. Искахме вниманието на съгражданите си. Искахме да се учим на солидарност отвъд политическото говорене. Искахме да започнем да надмогваме разделението, създадено и укрепвано от политическите партии.

По време на тези протести ние не искахме оставки или смяна на марионетките с други. Искахме да мобилизираме себе си – гражданите. Искахме протестите да са насочени към народа ни, не към политическите трупове, които се редуват да изнасилват България. Основното ни искане беше „Събудете се!“.

После дойдоха изкуствено завишените сметки, дойде зимата и мобилизацията се случи сама. Почти. От сутрин до вечер печатахме листовки, правехме плакати, помагахме на хората от малките градове да създават събития във фейсбук. За няколко дни протестите обхванаха цялата страна. 40 града и над 200 000 души излязоха на протест. Беше красиво и незабравимо изживяване. Чувствах се полезен, усещах че правя нещо смислено, знаех че това грандиозно събитие ще отприщи сериозен обществен дебат. Хипнозата на телевизора не работеше повече. „Европейските ценности“ бяха разбити на пух и прах. Хората си поискаха живота обратно. Някои се разделиха с него в пламъци. Траян Маречков, Пламен Горанов, Венцислав Василев, Даниела Накова, Тодор Йовчев и Тодор Димитров са само върхът на айсберга в черната статистика на прехода.

image

Ревизия на прехода – това искахме болшинството протестиращи. Искахме справедливост. Искахме смяна на системата. Искахме да спрем да се въртим в кръг. Получихме оставка и предсрочни избори. С един ход статуквото ни победи. Обединението ни беше обречено. Виковете „не им вярвайте!“ потънаха в блатото на предизборните обещания и кампании. Протестът ни беше удушен от самите нас. От това, че се оставихме да бъдем разделени на отбори и насъскани един срещу друг.

Сега, в края на юли 2013 г. една част от хората искат оставки и избори. Все едно зимата не е била. Сякаш никога не се е случвала. Развяват се сини знамена с петолъчки, размахват се лозунги от миналия век, аплодират се посланици и президент. По телевизиите щъкат едни и същи хора, убеждават ни, че трябва да искаме избори – още от същото, което опитваме вече 24 години. Последните резултати от изборите ако не са показателни, не знам кое е. Най-ниската избирателна активност от много години насам.

Врагът на софийския протест не е системата. Само част от нея. Врагът са комунистите. Преход, извършен с активното участие на аплодираните от протестиращите политици не е имало.

Протестът в София не е продължение на протестите от зимата и на тези от миналата година. Съжалявам, но не е. Системата не може да бъде сменена с избори. Смяната на мутрите във властта не е промяна. Статуквото не може да бъде детронирано от негови представители.

Така си мисля аз и затова не протестирам.

P.S. Не подкрепям правителството. Не съм комунист, нито социалист.





Гласувай:
4


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: nikikm
Категория: Политика
Прочетен: 19708968
Постинги: 44674
Коментари: 6160
Гласове: 7174
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031