Постинг
04.08.2013 20:24 -
„Нефтохим“ донесе загуби за милиарди на държавата http://www.desant.net/
Автор : Георги Костадинов
Икономическите престъпления на прехода
Съвсем наскоро излезе една своеобразна класация за най-богатите фирми у нас. Първото място по приходи за миналата година убедително печели "Лукойл - Нефтохим" . През 2012 г. компанията е заработила 8,2 милиарда лева, от които обаче не е ясно какъв дял е печалбата. Всъщност, колкото и парадоксално да звучи, в последните години рафинерията винаги е на загуба. Това е странно при положение, че става въпрос за пълен монополист на пазара с горива у нас, който, освен всичко друго, е и един от солидните играчи в бранша за цяла Източна Европа.
Самата съдба на предприятието след неговата приватизация е една печална страница, която допълва като цяло трагичния пейзаж на този процес у нас. Според експерти раздържавяването и последвалото управление на завода е нанесло щети за милиарди евро на бюджета и родната икономика.
Сумата, която се изчислява, е около 5 милиарда евро, но има икономисти, които твърдят, че тя е над 10 милиарда в европейската валута.
Как започна всичко?
Две години след началото на мандата си и седмица преди местните избори през 1999 година правителството на Иван Костов сключи най-значимата приватизационна сделка в България до този момент.
“ЛУКойл петрол”, дъщерно дружество на “ЛУКойл Европа”, купи 58% от капитала на Нефтохим. Цената на сделката по договор бе 101 млн. долара, от които в държавния бюджет реално трябваше да влязат 81 млн. долара. Останалите 20 млн. долара, макар и включени в цената, на практика оставаха в разпореждане на “ЛУКойл” по специална доверителна сметка.
Тя трябваше да се употребява за покриване на скрити задължения на рафинерията към държавата и на загуби от междинния период (т.е. по време на приватизационната процедура).
Купувачът, освен това, се задължи да инвестира в рафинерията 268 млн. долара за модернизиране на оборудването през следващите пет години и поне 140 млн. долара под формата на нефтено находище в Западен Сибир с годишен добив от 700 хил. тона нефт.
По договорена цена продажбата на „Нефтохимф” ормално се нарежда на второ място в тогавашната приватизационна класация след сделката за “Соди - Девня”, която беше за 160 млн. долара.
Сделката за рафинерията обаче фактически е най-голямата заради изключителната значимост на „Нефтохим” в българската икономика. Тя освен това е на първо място по формалния показател обещани инвестиции. В началото държавата си запази т.нар. "златна акция", която даваше възможност за някакъв контрол върху решенията на ръководството.
Нещо, което се оказа лъжа и блъф.
Всъщност, самата цена от 101 милиона долара е буквално подарък на "Лукойл". Само наличностите на нефт, суровини и горива по време на сключване на сделката са били на стойност 350 милиона долара. Отделно по банковите сметки на завода е имало още 200 милиона в щатската валута.
Само нефтеното пристанище "Росенец" се оценява на 150 милиона долара. Самата фирма разполага с огромен брой недвижими имоти, почивни станции и друга материална база. Тук не говорим и за пазарните позиции, които също имат своята солидна стойност.
По това време, въпреки натрупаните дългове, НХК работи на пълни обороти и дава хляб на 12 хиляди души. Според западни специализирани агенции предприятието, заедно със своите активи и пазарно позициониране, струва през 1999 г. минимум 1,5 милиарда долара.
Реално може да бъде продадено и за 2 милиарда. Така от продажбата му за жълти стотинки държавата загуби много солидна сума, която можеше да помогне много в трудните години на възстановяването на икономиката след зимата на Жан Виденов.
След приватизацията започва процес на съкращения в комбината. От "Лукойл" са поели ангажимент пет години да не правят промени в щата, но се използват хитри вратички, за да се намалява броя на личния състав. На мястото на пенсионираните хора например така и не се назначават нови.
Постепенно се закриват производства, а паралелно с това хиляди хора излизат на улицата. През 2009 г. спират работа двата големи комплекса „Полимери” и „Нефтохимикали”.
Малко по-късно е затворен и АКЦ 2 (Азотно-кислороден цех), който е пуснат в експлоатация през 1980-1981 година. Тези процеси не стават изведнъж, а са внимателно и дълго подготвяни. След това съкращенията продължават.
Те обхващат и дъщерни фирми като "Балкани", където щатът е намален драстично през 2011 г. Справката показва, че близо 14 години след приватизацията на комбината, численият състав се е стопил три пъти и наброява едва 4 хиляди души.
Руското ръководство напълно обезличи синдикатите в завода, които се превърнаха в креатура на управляващите. Работниците загубиха голяма част от социалните придобивки, които имаха преди продажбата на завода.
Най-големият удар, който "Лукойл- Нефтохим" нанася на държавата, обаче е вносът на горива през нефтопристанище "Росенец". Там дълги години не се отчита, какви количества влизат в държавата. Реален контрол няма. Загубите за бюджета са над сто млн. лв. на месец. А българите плащат едни от най-скъпите горива в Европа.
Самият нефтозавод пък продължава да бъде един от най-големите екозамърсители и причинител на тежки белодробни, ракови и имунни заболявания на хората от региона. Така за малко повече от десет години след приватизацията, "Лукойл - Нефтихим" се превърна в един от най-зловещите нейни символи. Който продължава да ощетява държавата, но и да бъде фактор, с който се съобразяват редица правителства, изредили се на власт. Може би, защото истинска власт у нас до сега реално не е имало.
Самата съдба на предприятието след неговата приватизация е една печална страница, която допълва като цяло трагичния пейзаж на този процес у нас. Според експерти раздържавяването и последвалото управление на завода е нанесло щети за милиарди евро на бюджета и родната икономика.
Сумата, която се изчислява, е около 5 милиарда евро, но има икономисти, които твърдят, че тя е над 10 милиарда в европейската валута.
Как започна всичко?
Две години след началото на мандата си и седмица преди местните избори през 1999 година правителството на Иван Костов сключи най-значимата приватизационна сделка в България до този момент.
“ЛУКойл петрол”, дъщерно дружество на “ЛУКойл Европа”, купи 58% от капитала на Нефтохим. Цената на сделката по договор бе 101 млн. долара, от които в държавния бюджет реално трябваше да влязат 81 млн. долара. Останалите 20 млн. долара, макар и включени в цената, на практика оставаха в разпореждане на “ЛУКойл” по специална доверителна сметка.
Тя трябваше да се употребява за покриване на скрити задължения на рафинерията към държавата и на загуби от междинния период (т.е. по време на приватизационната процедура).
Купувачът, освен това, се задължи да инвестира в рафинерията 268 млн. долара за модернизиране на оборудването през следващите пет години и поне 140 млн. долара под формата на нефтено находище в Западен Сибир с годишен добив от 700 хил. тона нефт.
По договорена цена продажбата на „Нефтохимф” ормално се нарежда на второ място в тогавашната приватизационна класация след сделката за “Соди - Девня”, която беше за 160 млн. долара.
Сделката за рафинерията обаче фактически е най-голямата заради изключителната значимост на „Нефтохим” в българската икономика. Тя освен това е на първо място по формалния показател обещани инвестиции. В началото държавата си запази т.нар. "златна акция", която даваше възможност за някакъв контрол върху решенията на ръководството.
Нещо, което се оказа лъжа и блъф.
Всъщност, самата цена от 101 милиона долара е буквално подарък на "Лукойл". Само наличностите на нефт, суровини и горива по време на сключване на сделката са били на стойност 350 милиона долара. Отделно по банковите сметки на завода е имало още 200 милиона в щатската валута.
Само нефтеното пристанище "Росенец" се оценява на 150 милиона долара. Самата фирма разполага с огромен брой недвижими имоти, почивни станции и друга материална база. Тук не говорим и за пазарните позиции, които също имат своята солидна стойност.
По това време, въпреки натрупаните дългове, НХК работи на пълни обороти и дава хляб на 12 хиляди души. Според западни специализирани агенции предприятието, заедно със своите активи и пазарно позициониране, струва през 1999 г. минимум 1,5 милиарда долара.
Реално може да бъде продадено и за 2 милиарда. Така от продажбата му за жълти стотинки държавата загуби много солидна сума, която можеше да помогне много в трудните години на възстановяването на икономиката след зимата на Жан Виденов.
След приватизацията започва процес на съкращения в комбината. От "Лукойл" са поели ангажимент пет години да не правят промени в щата, но се използват хитри вратички, за да се намалява броя на личния състав. На мястото на пенсионираните хора например така и не се назначават нови.
Постепенно се закриват производства, а паралелно с това хиляди хора излизат на улицата. През 2009 г. спират работа двата големи комплекса „Полимери” и „Нефтохимикали”.
Малко по-късно е затворен и АКЦ 2 (Азотно-кислороден цех), който е пуснат в експлоатация през 1980-1981 година. Тези процеси не стават изведнъж, а са внимателно и дълго подготвяни. След това съкращенията продължават.
Те обхващат и дъщерни фирми като "Балкани", където щатът е намален драстично през 2011 г. Справката показва, че близо 14 години след приватизацията на комбината, численият състав се е стопил три пъти и наброява едва 4 хиляди души.
Руското ръководство напълно обезличи синдикатите в завода, които се превърнаха в креатура на управляващите. Работниците загубиха голяма част от социалните придобивки, които имаха преди продажбата на завода.
Най-големият удар, който "Лукойл- Нефтохим" нанася на държавата, обаче е вносът на горива през нефтопристанище "Росенец". Там дълги години не се отчита, какви количества влизат в държавата. Реален контрол няма. Загубите за бюджета са над сто млн. лв. на месец. А българите плащат едни от най-скъпите горива в Европа.
Самият нефтозавод пък продължава да бъде един от най-големите екозамърсители и причинител на тежки белодробни, ракови и имунни заболявания на хората от региона. Така за малко повече от десет години след приватизацията, "Лукойл - Нефтихим" се превърна в един от най-зловещите нейни символи. Който продължава да ощетява държавата, но и да бъде фактор, с който се съобразяват редица правителства, изредили се на власт. Може би, защото истинска власт у нас до сега реално не е имало.
Вълнообразно
Написали сте го точно, все едно, че работите в комбината.
Освен суровини, в складовете има наличност от готова продукция, която е около месечното производство или няколкостотин милиона долара. Има и резервни части, нещо, което е слисало руснаците , за няколкостотин мшлшона долара.
Около ниската цена плуват интереси /на неработили в Комбината/, подплатени с тлъсти комисионни
цитирайОсвен суровини, в складовете има наличност от готова продукция, която е около месечното производство или няколкостотин милиона долара. Има и резервни части, нещо, което е слисало руснаците , за няколкостотин мшлшона долара.
Около ниската цена плуват интереси /на неработили в Комбината/, подплатени с тлъсти комисионни
материал по темата забутан някъде!Костов е направил страхотна сделка...за себе си!
цитирайТърсене
Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. deathmetalverses
13. stela50
14. samvoin
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. deathmetalverses
13. stela50
14. samvoin
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1