АЗ СЪМ МОМИЧЕНЦЕ. ЧУКАМ ОТРАНО.
АЗ ЧУКАМ И СПИРАМ НА ВСЯКА ВРАТА.
АЛА НЕ МОГА ПРЕД ВАС ДА ЗАСТАНА,
ЧЕ МЪРТВИТЕ НЯМАТ ЛИЦЕ ЗА СВЕТА.

ЧУЙТЕ – ВЪВ ГРАД ХИРОШИМА ЗАГИНАХ.
И ДЕСЕТ ГОДИНИ СЛЕД МОЯТА СМЪРТ
АЗ СИ ОСТАВАМ НА СЕДЕМ ГОДИНИ,
ЧЕ МЪРТВИТЕ МАЛКИ ДЕЦА НЕ РАСТАТ.

МИГ. И ОЧИТЕ МИ СТАНАХА СЛЕПИ,
КОСАТА МИ ПЛАМНА И ГРЪМ ВРЪХЛЕТЯ.
СТАНАХ НА ПЕПЕЛ – НА ШЕПИЧКА ПЕПЕЛ-
И ВЯТЪР ОТВЯ НАДАЛЕЧ ПЕПЕЛТА……

ЧУКАМ ВИ. ЧУКАМ ДА ЧУЕТЕ ВИЕ –
НЕ ИСКАМ ЗА СЕБЕ СИ НИЩИЧКО АЗ.
АЗ ИЗГОРЯХ КАТО ЛИСТЧЕ ХАРТИЯ –
НЕ МОГА СИ ВЗЕ И БОНБОНЧЕ ОТ ВАС.

ЛЕЛИЧКО, ЧИЧКО! СТОЯ ПРЕД ВРАТИТЕ
И ЧУКАМ ЗА ПОДПИС. ЩЕ ЧУКАМ ДОКРАЙ.
ЧУКАМ ДА НЯМА ДЕЧИЦА УБИТИ –
ДА МОГАТ ДА КАЗВАТ :”БОНБОНЧЕ МИ ДАЙ”

НАЗЪМ ХИКМЕТ

1955 г.
ПРЕВОД – НИКОЛАЙ ЦОНЕВ