Българското вето за Македония
ВЕСЕЛИН КАНДИМИРОВ
В края на 2012 година се случи нещо неочаквано: българското правителство отказа да определи дата за приемане на Македония в ЕС. Така България се нареди до Гърция в това отношение.
Само че между българското и гръцкото вето има важна разлика.
Оперетния спор между Гърция и Република Македония за името на последната има донякъде комичен привкус. Правата на Гърция върху името Македония са толкова въобразени, колкото и тези на Македония. Преди два века гърците са извадили от историческия килер и изтупали от прахта това забравено име, за да очертаят с него границите на историческите си претенции в области, където няма никакви гърци.
И сега изведнъж се оказва, че друг използува същото име, но вече не като топоним, а като етноним – нещо, което в днешния политкоректен век изглежда далеч по-солидно основание за собственост. И тогава официалното име на областта Македония в днешна Северна Гърция може да се разглежда като признание, че там живеят не гърци, а някакъв друг народ. (Което не е далеч от истината.)
Така гърците виждат, че са стъпили в поставения от самите тях капан. И капанът е готов да щракне. Отсрещната страна също не може да отстъпи, защото е заложила всичко на въпросното име. Получава се нещо като епизод от поредицата „Ну, погоди”. С Гърция в ролята на вълка. А спорът може да се разреши, и по-точно, сам ще изчезне, ако нещата просто бъдат назовани с истинските им имена – ако се каже, че от двете страни на македоно-гръцката граница живеят българи.
А най-смешното е, че ако някой печели от тази разправия, това е България. Тя няма нужда да показва несъстоятелността на ”македонския национален идентитет”. Гърция го прави вместо нея.
Поводът за българското вето е далеч по-сериозен. От край време политиката на Република Македония към България е въплъщение на болшевишкия принцип (използван далеч не само от болшевизма, но формулиран за пръв път от него): историята е политика, насочена към миналото. Целта на тази политика пък е посочена от Оруел: който владее настоящето, владее миналото. Който владее миналото, владее бъдещето.
Именно противопоставянето на този принцип е в основата на българската позиция, независимо как е формулирана тя на книга и дали самото българско правителство го съзнава.
Олелията, която се вдигна от югоизток показва, че ударът е попаднал в целта.
Не липсват критики и от отсамната страна на границата. Основният довод на противниците на това решение е, че България има интерес всички нейни съседи, и най-вече Македония, да станат членове на ЕС. Да, това е така. Но в политиката рядко има положения, при които и вълкът да е сит, и агнето да остане цяло. Обикновено трябва да решим кое да изберем. Дълги години агнецът на българския национален интерес беше жертван, за да се храни вълка – с очакването, че един ден той ще се насити и ще стане вегетарианец. Макар илюзорността на този подход да беше очевидна. В резултат неговият апетит само растеше. Време беше да опитаме и другия вариант.
Колкото и странно да звучи, българското условие за подкрепа е от полза и за населението на Република Македония. Македонизмът е доктрина, основана на фалшиви ценности. Главната от тях е отрицанието – македонската идентичност се доказва чрез българската на принципа „колкото по-малко българин, толкова повече македонец”. Отрицанието в крайна сметка е разрушително чувство и самите македонисти би трябвало да го съзнават. Вероятно затова напоследък правителството на Груевски направи опит за внасяне и на положителен елемент в политическото инженерство на македонизма. Но поради липса на материал то се спря на мита за приемствеността между древните и сегашните македонци – нещо, което преди това беше обект на вицове.
Сместа от комедия и отрицание не може да бъде основа на национално самочувствие. Показва го и действителността. Сблъсъкът с нея действува разрушително. Когато един завършен македонист дойде в България и види, че българите, въпреки разпространеното в Македония мнение, нямат рога и опашка и са добронамерени към него, той започва да подлага много неща на преоценка. Само един, но много представителен пример: бившия министър-председател Любчо Георгиевски е бил възпитан от малък като върл българомразец, Дотам, че по собствените му думи, дупчел тайно гумите на срещнатите български коли. Днес той има българско гражданство, жилище в Горна Джумая и е сменил името си от Люпчо на Любчо.
Така, че изоставянето на този сорт македонизъм ще е от полза и за тези, които искат да бъдат македонци. Никоя официална институция в България, както и повечето българи, нямат нищо против съществуването на хора с македонска идентичност, стига тя да не е за сметка на България. В действителност, заплахата за тази идентичност съвсем не е България, а нарастващото албанско присъствие в Македония. И тук България може да е незаменим съюзник и арбитър.
Така, в заключение, трябва да дадем положителна оценка на това решение на българското правителство. То трябва да бъде последвано от разработката на цялостна официална стратегия за политиката на България към Македония - нещо, за което хората, запознати с проблема, призовават отдавна.
Тя трябва да бъде изработена не от официалните викачи по македонския въпрос, а от действителни познавачи на нещата, включително и такива от другата страна на границата.
И, накрая, едно пожелание: нека българското правителство постъпи по същия начин, когато се постави въпроса за членството на Сърбия в ЕС.
……………………………………………………………………………………………………………………………………
Демограф: Ако българското правителство е българско, разбира се.
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. tota
13. zaw12929
14. stela50
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. bojil
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. sekirata