Големите търговски вериги съсипват и родното производство Само от Бургас всеки месец зад граница изтичат средно по 30 милиона лева   Големите вериги магазини отдавна убиха дребната търговия. Тя просто спря да вирее там, където никнат един след друг мастодонти от рода на „Билла“, „Карфур“, „Лидъл“ и т.н. Пример за това, как търговците на дребно падат в жертва на мощната инвазия на разни молове, е Бургас.

За 6 години в морския град "бизнес" започнаха почти всички големи европейски търговски вериги, които продължават своята агресивна кампания за завземане на пазари, с което убиват и т. нар. семейни магазини. В резултат, на улицата излизат хиляди (вече бивши) малки предприемачи, които са давали хляб средно на по 5-6 свои служители.
В най- добрия град за живеене вече масово се наблюдават надписи „Продава се“ или „Дава се под наем“ на витрините на опразнени търговски обекти, които доскоро са били действащи и са генерирали печалби.

Икономически анализи показват, че едно открито работно място в моловете отнема четири такива от малките обекти. Това е едно много зловещо съотношение, което помпа с пълна сила безработицата в региона. Която, дори и с временната заетост покрай туристическия сезон, вече не може да бъде преодоляна.

В Бургас най-пострадал от инвазията на глобализма е комплекс "Славейков". Той е обграден от всички страни от различни големи вериги, а като капак, преди половин година там врати отвори и МОЛ "Галерия". Скандална подробност е, че сградата бе построена с пари от Европейската банка за възстановяване и развитие. Това е странно, при положение че капиталът на банката е съставен от обществени средства, а нейното предназначение е да кредитира инфраструктурни проекти. В случая обаче тя е осигурила кредит от близо 50 милиона евро за изграждането на големия търговски обект.

От 184 павилиона и магазина за пакетирани и хранителни стоки  през 2007 година, сега в квартала функционират не повече от 20-ина. Силно са пострадали и магазините за дрехи, обувки, студиата за различни битови услуги и други малки обекти, които са били част от разнородния дребен бизнес в комплекса.

Насочването на паричния ресурс към чуждите вериги и молове води до изтичане на капитали зад граница. Изчисленията сочат, че месечно около 30 милиона лева изтичат от Бургас  в резултат на налагащия се монопол на търговските вериги. Тези средства, вместо да създават нови работни места и да остават в местната икономика, хранят апетитите на мултинационалните глобалистки компании.

В същото време самите вериги се държат хищнически и към родните производители, които са поставени на колене, за да могат да ги снабдяват и да въртят някакъв бизнес с тях. Те така разпределят добавената стойност на продуктите, че тя е изцяло в тяхна полза, докато българският бизнес е притиснат до стената.

България е единствената европейска държава, членка на общността, която няма адекватен закон за защита от натиска и диктата на големите търговски вериги, чието влияние все повече се разраства. Според българските производители, като резултат на този натиск е появата на пазара на продукти с ниско качество, което е във вреда на потребителите.
За да може да стигне до потребителите, българският производител трябва да плати между 30 и 40 вида такси, забележете - за всеки един артикул поотделно, на чуждестранните търговци. Започва се с т.нар. входна такса, която е последвана от различни и най-разнообразни таксички, бонуси, отстъпки и дори подаръци, които трябва да се правят на търговеца.

Само за отварянето на обект като „Била”, „Лидъл”, „Карфур” или „Кауфланд” в дадено населено място българските търговци са задължени да направят между 8 и 10 на сто отстъпка по фактура и стока, която може да стигне количества от пет тона. Следват фиксирани отстъпки за бонус оборот. При определено количество продадена стока, описано в договора, веригата взема фиксирана сума от производителя и това не е всичко. Предвиден е и плаващ бонус оборот - ако даден артикул се продаде в по-големи количества от очакваното, търговецът пак си взема процент от производителя.

Това поставя родните фирми в крайно неизгодни условия и води до неконкурентност в сравнение в европейските компании. На фона на това, нашите политици не правят нищо, за да защитят родните стоки и производители. Може би защото самите те са мотивирани да не го правят. Така, докато веригите и моловете продължават да ръфат живо месо от българската икономика, родният бизнес ще се гъне в катастрофална криза.

Това поставя ребром въпроса, свързан, както с морала на политиците, така и с нуждата от промяна в общественополитическото пространство.
Докато на власт не дойдат хора с отговорност и с желание да съхранят и защитят родното производство и бизнес, страната ни ще продължи да бъде жертва на световния глобализъм, както и на предателите в Парламента, Министерския съвет, а и по общини и общински съвети.