Блогът на Ник :: ЗАЩО "ПРА"-БЪЛГАРСКИТЕ РУНИ СА БИЛИ ЙЕРОГЛИФНО, А НЕ АЗБУЧНО ПИСМО Автор: shtaparov

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

08.09.2013 23:04 - ЗАЩО "ПРА"-БЪЛГАРСКИТЕ РУНИ СА БИЛИ ЙЕРОГЛИФНО,А НЕ АЗБУЧНО ПИСМО Автор: shtaparov

Автор: nikikm Категория: Политика

Прочетен: 3554 Коментари: 4 Гласове:

ЗАЩО "ПРА"-БЪЛГАРСКИТЕ РУНИ СА БИЛИ ЙЕРОГЛИФНО,А НЕ

АЗБУЧНО ПИСМО

Множеството загадъчни надписи и знаци,които древните Българи са оставили върху отделни паметници или по стените на своите културни центрове са отдавна известни на науката под името "руническо писмо",но и до днес не са разчетени задоволително. Правени са много опити за тяхното разчитане от специалисти като проф. Георги Турчанинов от Русия,ст.н.с. проф. Петър Добрев,доц. Иван Танев Иванов,д-р Живко Войников,Павел Серафимов-Спароток и др.,но нито един от тях като че ли не се доближава достатъчно до същината на проблема,особено първите четирима. Оказва се,че те правят една и съща грешка: допускат,че загадъчните знаци са основно буквена писменост,съдържаща и определен брой сричкови знаци. Защо това е грешка,ще поясня по-долу,започвайки от самото начало:

1. Вече няма никакво съмнение,че "пра"- Българите са имали своя писменост,чиито знаци изпълват с хиляди стените на древните ни градове Плиска,Преслав,Хумар,Болгар и пр.,както и някои от металните изделия и съдовете,направени от Български майстори през късната античност и ранното средновековие. Опитите на отделни специалисти да квалифицират тяхното писмо като "символи" и "пиктограми" срещат примера с египетските йероглифи,които също са били определяни за "символи" и "пиктограми" преди да бъдат разчетени а тайните им- разгадани. Всъщност те са "символи" точно затова,защото не може да бъдат разчетени. А "силите на деня" в историята и археологията умишлено не искат да отделят сили и средства за тяхното разчитане,понеже резултатите от него ще доведат до твърде печални последици всичките им досегашни теории,а ежедневните им усилия да въздигнат себе си за сметка на останалите ще претърпят тежка катастрофа!

2. "Пра"- Българските "руни" са антични и средновековни варианти на палеобалканското "Дунавско писмо" (Danube script) от Варненската култура,наричана още "Култура Винча", "Карановска култура" и "Дунавска цивилизация" (Danube civilization). Затова те се оказват особено възлови за света,понеже са пряк наследник на най-старата писменост на земята,както личи по праисторическите образци от Караново,Градешница,Тартария,Хотница,Дупяк ("Диспилио"),Винча,Слатино,Македония и другаде,а този факт не се нрави никак на гърци,германци,ватиканци,руснаци,евреи,китайци и пр. Затова много от тях ще продължат да си затварят очите за истината дори тогава,когато тя започне да ги удря ежедневно по лицата.

3. От древното "пра"-Българско писмо произлизат всички писмености на земята: клинописното и еврейското писмо,финикийското и етиопското писмо,египетските и китайските йероглифи,гръцката и латинската писменост,кирилицата и глаголицата,арабското и индийското писмо,грузинската и арменската азбука,протоамериканските и полинезийските йероглифи и т.н. А опасността тази постулат да излезе налице създава такава гороломна суматоха сред съответните лобита,че те предпочитат по-скоро да оставят завареното статукво така както си е,отколкото да си усложнят живота до безкрайност,приемайки истинските понятия и познания в утвърждаваните от тях версии за историческото развитие на човечеството. Писането на история сред някои корумпирани среди е политика,а не отразяване на реалността. А политиката,както са казали умни хора като Буров е проститутка,която се извърта според заплащането,но не се уморява от това!

4. Древните Български "руни" не са тюркско писмо- това е вече категорично доказано! Тюркските руни са само 38,а нашите- над 700 (според проучванията на д-р Живко Войников и на руския проф. Георги Турчанинов),или поне 136 (според ст.н.с. проф. Петър Добрев),което значи,че първите са някаква преработена и съкратена извадка от вторите,понеже броят на тюркските писмени знаци в крайна сметка е около двадесет пъти по-малък от броя на нашите! Затова тюкските "прочити" на Българските надписи са изпълнени с такива безсъвестни измислици и ненаучни стъкмистики,че и най-великите световни тюрколози отдавна са отказали да се пробват с тях,за да не стават смешни и да дискредитират малкото,което е останало от тюркската "теория" за произхода на Българите. Жалките и печални "резултати" от тези "разчитания" обаче не са успели да разколебаят някои безмозъчни "историци" от тяхната тюркофилия,понеже решението на политбюро на БКП от средата на ХХ век,че всяко обективно изследване върху древните Българи е проява на велико-Български шовинизъм все още не е отменено,а сред наличните в момента наши исторически кадри почти не се намират такива,които да не защитават сляпо и безпрекословно тази родена от параноични комунистически мозъци догма,въпреки честото им изпадане в безброй жалки и нелепи ситуации именно заради нея! Затуй,действайки по принципа "Царя дава,пъдаря не дава",нашите "историци" продължават да лъжат и будалкат народа,че нашето древно писмо било разчетено с помощта на тюркския език,използвайки циничния комунистически бисер,че правдата не е слънце за да огрее навсякъде. На техните празни напъни за тюркски "разчитания" западните учени отдавна ехидно се присмиват,но това не смущава фосилизираните им мозъци и не докарва у тях ни най-малък полъх за промяна,която да позволи сверяване на позициите им с актуалните исторически и археологически данни.

5. Древните Български "руни" не са били азбучно писмо,както се опитват да ни внушат тюрколозите и както се опитват да докажат някои инак заслужили наши учени,привърженици на иранската теория като ст.н.с. Петър Добрев,доц. ИванТанев Иванов,д-р Живко Войников и пр. Спорните разчитания по "иранския" и по "тюркския" азбучен метод не дават никакви смислени резултати и често са твърде противоречиви помежду си,понеже се натъкват на множество безсмислени буквосъчетания,които биват произволно разграничавани,но въпреки това от тях се пръкват напълно непознати и най-често безсмислени думи,за чието разтълкуване "от девет реки вода" се довежда,но неоспоримо Български,тюркски или ирански думи така и не се получават. Горното твърдение е практически неопровержимо,понеже в науката съществува отдавна проверен и утвърден научен стандарт,чрез който безпогрешно разбираме за каква писменост става дума само като преброим броя на знаците,от които тази писменост е съставена. Според него буквените писмени ситеми могат да съдържат от 15-20 до 40-45 знака! Изследванията на акад. Георги Турчанинов от Русия обаче (виж http://www.protobulgarians.com/PODSTRANITSA%20NA%20DR%20
ZHIVKO%20VOYNIKOV/АЛАН-ПРАБ-ПИСМ-1.htm) категорично установяват,че древните "пра"-Български руни,наречени от неговите последователи "Алано-пра-Българско писмо",са били повече от седемстотин!

6. Древните Български "руни" не са били и типично сричково писмо,понеже същият световен научен стандарт,споменаван често в някои тематични предавания на "Виасат хистъри" изрично указва,че типичните сричкови писмени системи могат да съдържат от 50 до 80 знака. Докато тук се касае за цели седемстотин различни знака!

7. Старите Български "руни" всъщност са били йероглифи,защото споменатите по-горе световни стандарти и научни критерии постулират,че всяка една писмена система,която съдържа няколкостотин знака (обикновено от 500 до 700,но понякога и до 2-3000), не е нищо друго освен йероглифно писмо! Затова от този момент нататък все по-често ще говорим за древно-Български йероглифи (йероглифно писмо),а не за (пра)-Български руни. Към това трябва да добавим,че тази древна писменост несъмнено е сложна смесица от сричкови и йероглифни (двусричкови и трибуквени) знаци,някои от които несъмнено са били цифри,а други- вероятно символи и букви. Затова нейното адекватно разчитане все още не се е удало никому! За тях в общи линии важи казаното от видния френски шумеролог Жан Ботеро в книгата "Животът в древна Месопотамия"- стр. 97,отпечатан на Български от изд. "Рива" в 2008 г. под редакцията на Жан Ботеро:

"...системата за писане,която не е била азбучна,а едновременно идеографична и сричкова и съсържала няколкостотин знака,всеки от които имал множество значения (виж различните варианти при тълкуванията,установени от "Анализа"- бел.моя),била ужасно сложна. За да я овладее човек,били нужни дългогодишни упражнения и обучение,които били по възможностите само на елита или на представителите на писарското съсловие,което не било по-многобройно,отколкото са днес адвокатската и лекарската колегия."

8. На тази революционна констатация не противоречи нито един исторически или логически факт,а напротив- тя се подкрепя от няколко неопровержими факта:

а) Броят на знаците е над 700. Затова тълкуванията на първите трима споменати по-горе изследователи са пълни с неразчетени знаци. Всъщност неразчетени при тях са над 90% от знаците,което обезсмисля всичките им останали усилия. За да премахнат тази неудобна пречка,някои от тях обявяват неразпознаваемите знаци за "родови тамги" или за безсмислени драсканици,като последното вече наистина не прави чест никому и поставя под съмнение целия научен морал на съвременната ни историческа школа! Другият им прийом е уникален като хватка на китайски учител по карате- срещу всяка буква от днешната ни азбука те
записват по 7-8 различни (!) рунически знака,по-често по 10-12,а за някои букви или срички: дори по 28-29 различни варианти на рунически знаци. Предложени са например следните равностойни варианти на буквата "А",които според проучвателя се ползвали едновременно,така че който и от тях да видим написан,трябва да го четем като "А":

а също следните равностойни варианти на буквата "С":

както и на буквата "У":

с което причиняват тотално объркване и неприкрито недоверие към този вид разчитания от страна на обективно мислещите изследователи! А такива съвсем не липсват дори в днешна България,колкото и да не им се вярва на някои. Някои от предложените знаци наистина си схождат и би могло да ги приемем за различни варианти на един и същ йероглиф,но други коренно се различават помежду си и няма никакво сериозно основание,което да ни накара безпроблемно да повярваме,че Y,D,Л,У и М са служили едновременно за обозначаване на един и същ звук,в една и съща писменост!

б) Наличие на множество примери за употреба на някои от тези различни варианти в един и същи надпис,съставен според досегашните проучватели от само една или от най-много две думи!

Фрапантен пример в това отношение са надписите от Шудиково,където на едно и също поле,съдържащо само няколко знака,са употребени едновременно три варианта на знака Y и три варианта на I ,които според старата хипотеза би трябвало да се четат по един и същ начин! А това е един очеваден абсурд,според който най-дисциплинирания народ на ранното средновековие- Царските Скити,имали честта да учат римляни и германци на дисциплина,са допуснали такава каша от немарливи небрежности като гарантираната вероятност от объркване при четенето и ежедневната поява на двусмислено и трисмислено четене,което само по себе си би обезсмислило употребата на писмеността. Обяснението на този феномен в случая може да бъде само едно: Y и I са основни йероглифни или сричкови знаци,който се четат по определен начин. Ако добавим към някой от тях една или две хасти,това веднага променя четенето му,но не коренно- дори в промененото четене трябва да остане нещо,което да ни приближи до смисъла на основния знак. Например,ако Y се чете като "ЙЕ" или "БА",както има основания да предполагаме,добавената хаста ще означава четене като "БЕ","ПА","ЙУ" или нещо друго близко до това.

б) Ако древните ни руни бяха лесно четимо буквено писмо,нямаше да има никакъв смисъл те да бъдат заменяни с друго,също така лесно четимо буквено писмо,и то пряко заето от първото! Ако някой все пак се опита да лансира тезата,че в бившите земи на православна "Византия" народите са били длъжни да пишат традиционно с "гръцко" писмо,а в земите на католиците- с латинско,ще възразя така: Българите първо са въвели глаголицата,която в 100% е негръцко писмо. Същото се отнася и до старата Кирилица- в нея поне 50% от знаците нямат никаква прилика с гръцките,но за сметка на това в над 95% са преки копия на отделни "пра"- Български руни!

в) Ако старите ни "руни" бяха буквено писмо,древните Българи надали щяха да губят време и средства за създаването на такива огромни каменни монументи като 4-тонната стела от Шудиково,за да изпишат на едната им страна две букви,а на втората и третата- по три! Всъщност върху този забележителен монолит са представени общо 12 различни знака,които са групирани помежду си по такъв начин,че се създава натрапливо впечатление точно за обособени йероглифни,а не буквени знаци!

Затова до днес нямаме нито едно адекватно разчитане на неговите инак прости надписи: понеже по старите методи от тях ще се получи само едно "Ох" или "Бря",което ще направи за посмешище защитниците на "буквената" теория пред целия научен свят!

г) Много от знаците на протошумерското писмо,което не е буквено и е предтеча на шумерския клинопис (за който говорят често в своите книги известните учени Жан Ботеро и Самюъл Ноа Крамър),твърде много приличат на древно-Български руни или на някои техни праисторически форми,засвидетелствани в "Дунавското писмо" (виж плочките от Тартария и Градешница):

д) Най-старите "китайски" (всъщност предкитайски) йероглифи също приличат на нашите руни- виж сравненията между Дунавско,Предкитайско и древно-Българско писмо,направени в http://sparotok.blog.bg/politika/2010/07/11/traki-v-kitai-ili-zashto-hunite-sa-rusokosi-i-i.575505 :

е) Най-старите и архаични египетски йероглифи също приличат на нашите руни,сиреч на знаците от Дунавското писмо- това е демонстрирано добре в образците,чиито копия са представени в книгата на Стефан Гайд "Тракийското писмо- декодирано!"

ж) Много от знаците в най-архаичните форми на гръцко,етиопско,
финикийско,ашуйско,арабско,иберийско,арамейско,еврейско,
фригийско и прочее писмености приличат във висша степен на нашите руни и,както можем да предположим,това е станало не защото ние сме взели писмеността си от тях,а защото те са я взели от нас! И понеже повечето от тях са били максимално близко до центъра на развитие и разпространение на тази писменост,сиреч до Балканите,тази прилика при тях се е запазила доста по-дълго,отколкото това е станало в Египет и Китай.

След това уточнение на принципния начин,по който са четени "пра"-Българските руни трябва да добавим,че те са служели несъмнено за изписване на думи от тогавашния Български език,който наистина е имал немалки и дори сериозни разлики от съвременния,но все пак е бил Български,като на този етап е трудно да се каже дали основните текстове са писани на неговата класическа форма (индоевропейската) или на древния свещен доиндоевропейски праезик,ползван само от Царското племе на Българите. Някои йероглифи са имали несъмнено и сричкови прочити,но техните срички са били съставени от по два или три звука,а не задължително от по един или два,както при типичните сричкови писмености. Така че единствено прочитите,предложени от Павел Серафимов се доближават до истината и то благодарение на това,че се е доверил на древните автори и е повярвал на техните твърдения,че нашите деди наистина са Траки,каквито са били несъмнено Крито-Микенците,основателите на древния Египет и хората,научили прадедите на китайците на четмо и писмо,които не може да са били други освен Траките на Дионис.

Установяването на този фундаментален за бъдещето на Българската история факт,а именно начина,по който нашите деди са чели и писали,ще има огромно отражение в бъдещето. Принципното уточняване на вида писменост,който са използвали нашите деди,ще доведе до нейното по-скорошно и успешно разчитане,след което светът на древните Българи ще се отвори широко за света и ще почне да разказва за себе си такива приказни неща,че чужденците ще ни се възхищават и навсякъде ще ни свалят шапка,дори ще ни се покланят и ще ни гледат със страхопочитание и с полагаемото ни се уважение. Началото е поставено,остава учените да се заемат час по-скоро с разчитането. Желаем им пълен и ползотворен успех разбира се,като се надяваме той да не закъснее много!

Нагоре