Уилям Фишер (1903 – 1971)
Разузнавач, нелегален, известен под името Рудолф Абел
Съветско гражданство: от 1920 г.
Син на политемигранти, изгонени от Русия през 1901 г., на 16 години получава британско гражданство, а след година заедно със семейството си се връща в Русия. От 1927 г. работи в Чуждестранния отдел на ОГПУ (вътрешно разузнаване). Създава нелегални мрежи в Европа, във Великобритания сътрудничи с “петорката от Кеймбридж”, склонява Петер Капиц да се върне в СССР. От 1948 г. работи в САЩ, ръководи агентура, получаваща информация за атомните обекти. Арестуван е през 1957 г., при ареста взема името на покойния си приятел Рудолф Абел. През 1962 г. е заменен с летеца-шпионин Пауърс. След завръщането си в СССР Фишер до края на живота си работи в централния апарат на разузнаването.
Роберто Бартини (Роберт Людогович Бартини (1897 – 1974)
Физик, авиокоструктор, създател на теорията за шестизмерния свят
Съветско гражданство: от 1921 г.
Приемен син на италиански барон, член на комунистическата партия, на която присъжда 10 милиона долара. Бартини бага от фашистка Италия в СССР. През 1928 г. оглавява групата за проектиране на хидросамолети. През 1930 г. проектира военни самолети. През 1938 г. Бартини е арестуван и осъден като “враг на народа”, изпратен е в изгнание в затворен обект, където работи заедно с авиоконструктора Туполев. Освободен е през 1946 г., реабилитиран е през 1956 г.
Георги Димитров (Георги Димитров Михайлов, 1882 – 1949)
Революционер, “българският Ленин”
Съветско гражданство: от 1933 г.
От началото на 1930-те нелегално живее в Германия и ръководи пропагандата по линията на Коминтерна. Арестуван е от нацистите по обвинение в съпричастност за подпалването на Райхстага на 27 февруари 1933 г. На Лайпцигския процес е оправдан, но е оставен в затвора. След получаване на съветско гражданство е изпратен в Москва. През 1935 г. е избран за Генерален секретар на Изпълкома на Коминтерна. През 1937-1945 г. е депутат във Върховния Съвет на СССР.
Актьор и художник
Съветско гражданство: от 1932 г.
Лойд Патерсън пристига в СССР през 1932 г. в състава на негърската трупа на Джеймс Хюс, мечтаещ да създаде в СССР свой театър. Работи като преводач, диктор в радиото, а впоследствие с жена си, украинска художничка, в Московоко киностудио. Загива в Москва през 1942 г. по време на авио-бомбардировки. В историята влиза като бащата на Джим във филма “Цирк”, а впоследствие се занимава с литература, член на Съюза на писателите на СССР.
Арий-Яков Щернфелд (Яков Абрамович Штернфелд, (1905 – 1980)
Теоретик в космонавтиката, автор на термините “космонавт”, “космически полет”, “пренатоварване”, “скафандър”.
Съветско гражданство: от 1936 г.
Прокомунистически настроен инженер, очарован от съветската индустриализация, защитава в Сорбоната дисертация за орбитата на космическите обекти. През 1932 г. прави презентация за изобретения от самия него робот-андроид, предназначен за работа при опасни условия. През 1935 г. емигрира в СССР, работи заедно с Каральов и Глушко в Реактивния отдел на военното министерство. През 1937 г. създава фундаменталното изследване “Въведение в космонавтиката” (преиздадена през 1974 г.). По време на масовите репресии е уволнен от отдела и до средата на 1960-те години работи в дома си в самота.
Волф Месинг (Волф Григориевич (Гершикович) Месинг, 1899 – 1974)
Илюзионист, психолог
Съветско гражданство: от 1939 г.
“Моята работа – това са психологическите опити”, – пише той. В юношеските си години става илюзионист в цирка, специалист по “естрадна телепатия”. През 1937 г. публично предсказва гибелта на Хитлер, който давал премия от 200 000 марки за главата на Месинг. През 1939 г. след нахлуването на фашистите в Полша, бяга от Варшава, криеяйки се в талига, натрупана със сено, пристига в СССР. Работи като “четец на мисли” в агитационни бригади, в цирка, а по-късно се занимава с концертна дейност.
Александър Вертинский (1889 – 1957)
Артист, певец, автор на песни
Съветско гражданство: от 1943 г.
През 1920 г. заедно с армията на Врангел емигрира в Константинопол, купува си гръцки паспорт, с който се прехвърля в Полша. През 1923 г. и 1925 г. моли за съветско гражданство, но получава отказ. През 1937 г. в Шанхай Вертинский получава покана от ВЦИК да посети СССР, но документите за излизане от страната така и не са оформени – започва войната. И едва през 1943 г., след личното писмо на Молотов, разрешението е получено. За 14 години след връщането си в СССР, Вертинский прави повече от 2000 концерта.
Бруно Понтекорво (Бруно Максимович Понтекорво, 1913 – 1993)
Ядрен физик, ученик и асистент на Енрико Ферми, чийто основни изследвания и постижения са в областта на атомната и ядрена физика, статистическата механика, космическата физика, физиката на високите енергии и астрофизиката.
Съветско гражданство: от 1950 г.
През 1948 г. получава британско гражданство и работа в атомния проект AERE. През 1950 г., тъкмо получава работа в Ливърпулския университет, заминава на отпуск в Рим, откъдето през Стокхолм заедно със семейството си попада в СССР, където започва работа върху най-мощния протонен ускорител в Електрофизичната лаборатория. Животът му в СССР е в пълна секретност до 1956 г. От 1958 г. е академик.
Английски дипломат, журналист и контраразузнавач
Съветско гражданство: от 1951 г.
Завербуван е за съветското разузнаване през 1934 г. Член на “петорката от Кеймбридж”. По време на Втората световна война е личен помощник на министъра на външните работи, предава на СССР документи на МВнР на Англия, протоколи от заседанията на кабинета на министрите, Комитета по отбрана и Комитета на началник-щабовете, особено ценни са сведенията за стратегията на западните страни в следвоенна Европа, за военната стратегия на НАТО. През май 1951 г. под заплаха от арест Берджес нелегално е изведен в СССР, където работи като консултант във външното разузнаване.
Един от ръководителите на британското разузнаване, комунист, агент на съветското разузнаване от 1933 г., член на “петорката от Кембридж”.
Съветско гражданство: от 1963 г.
По време на Втората световна война предава на СССР сведения за комунистическата дейност във Великобритания. От 1949 г. е координатор на съвместните действия на специалните служби на Великобритания и САЩ в борбата срещу комунистическата заплаха. През 1951 г. попада под подозрение в шпионаж, но липсват достатъчни улики и е освободен. Работи в Бейрут като кореспондент на вестник “Обзървър” и “Икономист”. През 1963 г. под заплаха от провал нелегално се евакуира от Бейрут в Москва. От 1963 г. до 1966 г. е консултант по външно разузнаване за специалните служби на Запада.
Джордж Блейк (Георгий Иванович Бехтер, р. 1922)
Разузнавач, сътрудник на отдела за секретно подслушване на британското разузнаване
Съветско гражданство: от 1965 г.
Предава на СССР обзорните доклади на военното министерство на Англия и сведения за осведомеността на англичаните и американците за военните тайни на СССР. Съобщава за плановете на английските разузнавателни служби SIS и американските от ЦРУ да прокопаят тунел към линиите за свръзка с Групата съветски войски в Германия (1953 г.). През 1956 г. тунелът е разкрит, което предизвиква международен скандал. През пролетта на 1961 г. е арестуван и осъден на 42 години затвор, след четири години бяга от затвора, прехвърлен е в СССР. Работи като преподавател в Академията за военно разузнаване. Полковник.
Естрадна певица
Съветско гражданство: от 1967 г.
През 1955 г. младата полска педагожка Едита Пиеха печели конкурс за образование в СССР. Приета е в специалност “психология” във философския факултет на Ленинградския държавен университет, а през декември дебютира като певица. С ансамбъл “Дружба” Пиеха получава златен медал и званието лауреатн на VI Световен фестивал на мледежта и студентите в София, а после и званието Заслужена актриса на РСФСР.
Генерален секретар на Комунистическата партия на Чили (1958—1989), партиен псевдоним “Дон Лучо”.
Съветско гражданство: от 1976 г.
След военния преврат през 1973 г. е в концлагер, удостоен е с Международната Ленинска премия през 1975 г. По инициатива на Андрей Сахаров и с посредничеството на САЩ Корвалан е заменен за дисидента-политически затворник Владимир Буковски. След три пластични операции през 1983 г. Корвалан нелегално се връща в Чили. В продължение на шест години живее в страната нелегално. През 1985 г. успява за замине на лечение в СССР и да се върне в Чили отново. Легализира живота си в Чили след диктатурата на Пиночет.
Американски биохимик и онколог
Руско гражданство: от 1992 г.
През 1986 г. моли за политическо убежище за себе си и семейството, заради преследване от страна на спецслужбите в САЩ, поради комунистическите му убеждения. Той е един от специално поканените участници в телемоста Познер-Донахю (защитава плюсовете на съветския строй). Пътува из страната, дава пресконференции, на които заклеймява американските специални служби. През 1990 г. участва в учредителния конгрес на КПРФ, работи в Онкологичния център “Блохин” до края на 1990-те. Днес, според една от версиите, е пенсионер в Москва, според друга – се е завърнал в САЩ, според трета – работи в Северна Корея или в Куба. Автор е (заедно с жена си) на книгата “Безмълвният терор: история на политическото преследване на семействата в САЩ” (1989).
Марина Деникина-Кяп (1919–2005)
Графиня, дъщеря на генерал Антон Деникин, журналист, литератор
Руско гражданство: от 2005 г.
Автор (под псевдонима Марина Грей) на 20 книги за историята на “бялото движение”. Както разказва самата Деникина, по време на срещата си с Путин в Париж през март 2005 г. “се завърза разговор и аз го попитах какво мисли той по повод повторното погребване на баща ми в Русия”. Путин отговорил: “Това е много важно за Русия”. Деникина попитала повторно: “А Вие, Владимир Владимирович, какво мислите за това?”. Той отговорил: “Аз мисля същото”. След срещата дъщерята на генерала се съгласява да пренеса праха на баща си в Москва, скоро получава и руско гражданство.
Последният съюзен секретар на народната отбрана, министър на отбраната на СФРЮ (1988–1992).
Руско гражданство: от 2008 г.
През 1991 г. по време на гражданската война в Хърватия издава заповедите за операциите в Дубровник и Вуковар. Обявен е от хърватите за международно издирване като военен престъпник. През 2007 г. Интерпол издава заповед за неговия арест. От 2001 г. живее в Русия. От 2005 г. има статут на политически бежанец. След получаването на руско гражданство през 2008 г. Хърватия изисква естрадицията на Кадиевич, но й е отказано.
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. bojil
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata