Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.09.2013 18:37 - Как пеласги, скити, хети и траки изчезват, появавят се селджуци и османци, после и те изчезват, и се появавят турци? Автор: fascindoo
Автор: nikikm Категория: Политика   
Прочетен: 783 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Понятието " турци" е като понятието "американци" или както беше с доскорошното понятие "съветски хора". 

Да не говорим за понятието "византийци" - един явен в късното Средновековие анахронизъм-фалшификат. Понятието "Византия" се въвежда 104 г. след падането на Източната Римска империя, т.е., когато тя изчезва завинаги. Това е понятие, "измислено" през 1557 г. от немския евреин-историк Йероним Волф*.

От тогава понятията "Византия" и "византийци" - изкуствено и анахронично въведени - започват да се използват от по-късните историци, в повечето случай преднамерено и заблуждаващо за преиначаване на световната история.

Защото пеласги, скити, хети и траки трябва да изчезнат.

Защото едва ли има по-голяма заблуда, свързвана и с основаването на Константинопол (Византион) и неговата култура.

Историкът Павел Серафимов пише:

«Нека видим как стоят нещата в действителност. Византион е тракийско селище. Названието идва от името на основателя Byzas (то е древен вариант на българското Бузан). Това, че гърците се инфилтрират в тракийския град, не означава, че той е създаден от гърци, или, че името му е гръцко.  

До началото на ІV-ти век Византион е малък град. Тракиецът Константин Велики обаче осъзнава стратегическото му значение и го прави столица на Римската Империя. По това време гърците не играят никаква положителна роля в събитията. След Константин Велики идват неговите синове Константин І, Констанций, Констанс І. Последвани са от техния роднина тракиеца Юлиан, а също и от траките Йовиан, Валентиан, Валент, Маркиан, Лъв Бесът, Лъв ІІ, Юстин І, Юстиниан Велики, Юстин ІІ, Тиберий ІІ, Фока.

От превръщането на Византиум в столица на Римската Империя, до началото на VІІ-ми век в него са властвали петнадесет тракийски императора. Тяхна е заслугата за изграждането на най-красивите сгради и най-внушителните укрепителни съоръжения.

Между 330 г. и 610 г. предимно траки са тези, които защитават Контантинопол (Византиум). Запомнете това много добре – в първите три века на своето съществуване Източната Римската Империя е управлявана предимно от траки! Три века е огромен период от време, напълно справедливо е да се каже, че нашите деди траките са изконните наследници на Източната Римска Империя ...наречена през ХVІ-ти век Византия. Не можем да пренебрегнем факта, че не само града е тракийски, но и това, че траки имат най-големите заслуги за неговото устройване и укрепване.

След 610 г. идва на власт идва не грък, а арменеца Ираклий – приятеля на княз Кубрат. Той е последван от синовете си Ираклий ІІ и Константин ІІ...Дори и в по-късни времена на трона в Константинопол седят не гърци, а арменци. Става дума за: Христофор Лакапин, Константин Лакапин, Стефан Лакапин, Лъв V Арменец, Роман І, Йоан Цимисхи, Артавазд, Филип Вардан, Василий І...

Друг явен анахронизъм-фалшификат е, че Османският султанат е основан от самите турци.
Ето какво пише Хюсню Мегданоглу в "Османска враждебност към турците":

«Всички исторически източници удостоверяват, че османският султанат е основан от турската нация, но след периода на основаването, доколко османските „падишаси“ са турци е твърде съмнително!!!

Това е така , защото след нападенията върху съседни страни и извоюването на военни репарации и богатства, укрепналите и забогатели падишаси устроиха „хареми“ до техните спални и по този начин расовото и кръвното единсто в значителна степен са нарушени.

„Всички жени, принцеси, велики майки на падишахи дойдоха все от чужди раси и жени роби..“

И във Високата порта това чуждо кръвно омешване продължава до последният падишах-султан!

Може би заради тази специфика носещите прозвището „Халиф“ падишаси, възползвайки се от славата която им дава прозвището, започнаха да управляват хората с „турска самоличност“ като едно стадо.

Още в навечерието на основаването през 1466 г. в едно съчинение се казва „турското куче, като дойде в града започва да лае на фарси“.

Един от османските поети Баки, със стихотворенията които представя на падишаха, който се знае като Великолепният Сулейман казва следното:

„Короната не е за човек от немотия, хей учителю, главата на човек от турското общество е проста. Турчинът няма способноста да стане „султан“

Един друг османски поет Нефи пък казва „Господ е забранил на турчина чешмата на просветата“.

Хафиз Хамди челеби през 1499 г. в едно свое стихотворение ползва следното повторение:

“И баща да ти е, щом е турчин го убий.“ 

и набляга , че тази мисъл е на светия пророк Мухамед.

„Сакън недей го има турчина за човек, за момент не бъди с него заедно, в ръката на турчина и захар да е става на отрова

....

Като обезглавяваш турчин не тъжи, баща да ти е, турчина го убий!“

Дори Фатих, който има славно място в историята, когато се връща от битката при „Отлукбели“ вижда един с нож в ръка и питайки го какво прави, научава, че той реже ушите на умрелите тюркмени и събира обиците им и му казва ,,, да продължава работата си!,,

С хърватски корени Садразам Мурат (1606-1611) е заколил 155 000 души и ги погребал в ями живи или полуживи и отговорът му на молещите пощада е бил:

“Вземете главата на този турчин!!“

Дори детето, което палачите пощадили, той, като представител на Османската порта, е слязал от коня си и лично го обезглавил. Той е бил османски довереник а детето - анадолско чедо –турчин. Това с подробности е отбелязано в бележките на османския историк Наима.

По времето на Йавуз Султан Селим, тези разногласия в идеологията и разбиранията стават очевадни. От една страна е налице арабизиране на Анадола и налагането на арабския език, а от друга борбата на анадолското население за запазване на турския език. По време на тези събития в Анадола са убити 40 00 турци и това е пряко доказателство че Османската империя е скъсала с турската нация.

Османският историк Наима в този дух пише:

“Турците така да се разкъсат, че да няма лек за обединение“. 

Същият в „Историята на турците“ пише че са....прости, безполезни и мошенници...

Тези лоши обвинения за турците реално започват от селчуците.

Например селчукският писател от Аксарай Керимеддин Махмуд пише следното:

„Хуноподобните турци, са като кучета и вълци, щом им се удаде възможност грабят и разоряват, но като видят вражески сили бързо се разбягват.“

Според мисленето на османците арабите са „свещенна раса“, докато турците се подценяват силно.

Според едно списание, издадено през 1912 г. използването на думата „турчин“ е било неверничество и вражеско и че, изполването на думите „турско правителство, турска армия, турска страна“ пораждало дълбоко безпокойство сред османските управници.

В друго списание от 1913 г., „Mecmuai ebuzie, стр. 94 , пише че: 

„Турското е нещо символично, турското се изгубило сред мюсюлманството“. 

В същата 1913 година в една книга на Ахмед Наим, който е бил университетски професор пише:

„Турчинът няма нужда да научи и да се интересува от миналото си, достатъчно е да знае „Шериата“ (законите на исляма). 

А през 1919-20 г. шейх Мустафа Сабри използва думата „безродници“ за онези които се борят за турско самосъзнание.

При тези обстоятелства „турско самосъзнание“ се е изгубило в центъра на управлението в Истанбул, и се е запазило само в анадолските селища, които са се използвали само за набиране на войска от война на война.

Дори на „османският големец“  да се обръща на турски, се считало като нарицателно и се запазило само за Анадола. След превземането на Истанбул високите нива на управление били затворени за турците. В следващите 187 години, до смъртта на Мурад IV от турско потекло само 10 души са станали „садразами“ и те само 17 години са били на този пост. Дори и близките охранители на султаните са били от други народности и роби. При това вражеско поведение на османските управници и турският народ е бил разединен. В страната е имало сектантски течения, които проповядвали едните шаманизма (бекташиите) а „нашибанската“ секта - персийската и иранската култура и обичаи. А образованите в арабските училища младежи подценявали хората с турски корен с изрази като „прости турци, мръсни турци“ т.н. В управлението отношението към турчина до там е стигнало че в долния стих това става ясно 

„Турчин ли е “Магарето на Мерзифан*“ и магаре не е, по долу от куче“

Отговорът на самите турци към османлиите е виден в следният стих :

„Шалвара му е спаднал османлия,

От брачните им калтаци османлии

За сеене и жънене ги няма

За софрата ортаци – османлии“

При това поведение на своите управници се снижило и уважението на чужденците към турците. Така че, те ,за турците говорили като за хора, които са били 1000г. роби на арабите или „тъмен балкански народ“.

През 19 век етническите корени на населението напълно се раздалечават от Османската власт.

В малката книжка на Кочу бей, предаден на Мурад  IV за турците четем: 

„С не ясен сой: турчин, циганин, татарин, кюрдин, чужденец , лазин йьорик....... и др. разни люде“.

Султан Абдул Хамид, турското и турците ги имал за врагове и да се говори за турци е бил-,,голям гря.,,.

До 1876 в документите на ОСманската империя никаде не може да да се срещне думата „на турски“ а едва ли в света има нация, която с религията си е сменила и езика си.

Османската управа не се смятала за турска и без това не е била и онези от турски корен са се смятали като пренебрежително малцинство.

През 1897 г. един англичанин посетител казва :

“Турското име се използва много рядко, чух да го използват при два случая, веднъж при определяне на националност, например питаш дали е турчин или тюркмен, и втори път за обиждане. Например на английски вместо да кажат с „магарешка“ глава, казват с „турска“ глава. “

Турската нация, унижавана от собствените си управници, изпитвал най-трудните си години, загубило личноста си и името си.

В паметта на чужденците и тюрколозите турците били неразбран народ, който извън вярата си не е в състояние да възприеме нищо друго. Ислямската религия от „наполовина китайци“ ги направило „бездушни иранци“

Що се отнася до турската интелигенция сред тях било започнало събуждането:

„Недей ме пита за огнище и ръст

От 5000 години ме има!....

Недей ме нарича огуз, османлия....

Турчин съм и това е над всяка титла!!!!“

От друга страна там, където няма свобода на мисълта не можело да се задържат будните. Те извън страната си търсили свобода, но получаваните новини от страната ги засрамвали.

Тези тогавашни условия са разказани с чувственни думи :“.... краят на май или началото на април беше... бях в една европейска страна, където празнуваха победата си над нас!... А аз с наведена глава с просълзени очи обикалях... сърцето ми беше дълбока яма, главата ми беше ад!.... ден не минава ако съм в магазин или ,ресторант някой да не се подиграва с мен! Наричаха ме „макак“ /един вид маймуна, шимпанзе/, момичета, които ги харесвахме, като разберат бягаха от нас като от прокажени!...Ето обикаляйки в адска атмосфера един ден, уморен и изтощен, изведнъж видях една новина която ме разтресе, един турски генерал се подготвял за война.... треперейки взех вестника и зачетох!... С име Мустафа Кемал паша – един генерал се подготвяше да си възвърне страната от окупаторите. Беше дошло време, започвайки от третият падишах Мурад i , да се установят корените на всяка султанска майка. Да се разберат и причините за враждебността към турския народ, предоставил цялото султанско богатство.

Така че, може да породи много спорове... но най-унижаваният народ по време на Османската империя бе турският народ!...

Източник: Hьsnь MerdanoğluAtatьrk dьsьncelerinin evrensenliği,1999 Istanbul ii baski sayfa 102-106

P.S. Merzifon – област в Турция, намира се в южно Черно море. В тази област населението е от времето на Хередот. За Mерзифон той казва „област от 1000 села“.»

 

И така, Как пеласги, траки, хети и скити се изпаряват ей така, без следа, и се появяват турци?

Източната геополитика през Средновековието и ролята на евреите за унищожаването на двете най-силни империи в Европа, обясняват това.

Целта е била:

- Унищожаването на двете най силни империи в Европа - Източната Римска империя и Второто Българско Царство; 

- Възхода на Османската империя; 

- Засилване Ролята на евреите сефаради в Европа и Азия.

Геополитиката на Средновековието (11-15 век) е тясно свързана със сефарадските евреи, тяхната роля за унищожаването на двете най-силни империи в Европа по това време – Източната Римска империя (т.н. Византия *) и Българската империя (Второто Българско Царство) и обособяването и възхода на Османската империя. 

Еврейската дума сефарад като етимология идва от библейските книги, където се говори за изгнанието на Израиля в Сефарад, имайки предвид най-западните еврейски общности по времето на Навуходоносор в Мала Азия.

Сефарадите се свързват още и с Испания през Средновековието, като вече придобива значение на нещо като западна или най-западна еврейска общност (вж. Сефаради).

Терминът сефарад даже е употребен и в Библията, и обозначава Иберийския полуостров (?). Прието е с този термин да се наричат живелите на Иберийския полуостров евреи и техните потомци.

Тъй като след 1492 г. евреите са прогонени от Испания, а няколко години по-късно и от Португалия, сефарадския юдаизъм се разпростира в целия средиземноморски ареал след изгонването им от Иберийския полуостров, а по времето на Великите географски открития и в Новия свят.

Онези от сефарадите които приемат християнството по времето на реконкистата, за да запазят имуществото си, общественото си положение или някакви привилегии стават известни още като марани (маранос). Под страх от аутодафе след инквизиционен процес, те нямат правото да се конвертират обратно, т.е. да се връщат към старата си религия - юдаизма.
Маранос е произхода и на кубинския диктатор Фидел Кастро Рус.

Но нека видим кратка Хронология:

§        1299 – Селджукският султанат се разпада  и Осман става самостоятелен владетел като султан Осман І Гаази. Създаване на Османската империя;

§        1326-1327 – Селджуците от Османското емирство, вече султанат, последователно завладяват в Мала Азия Бурса, Никея и Никодимия. С това почти цялата част на Източната Римска империя в Мала Азия попада в ръцете им;

§        1342 – В Източната Римска империя станали вътрешни размирици, подстрекател за които основно е била еврейската диаспора и Синедриона (доказано в исторически летописи и документи), и избухнала гражданска война, в която с войски се намесил и цар Иван Александър. От тази война спечелили турците и техните подстрекатели и зли гении -юдеите (Георги Войнов - "Геноцидът и Холокостът над българите" -  София - 2007);

§        1330-1350 – Започва разделянето на Българската империя на 5 отделни царства и деспотства. Българската империя тогава, при издъхващата Източната Римска империя, е вече раздробена на пет царства, посечени на следната карта:

image 

България при цар Иван Шишман (забележете тенденциозността на западните историографи - Източната Римска империя е представена в границите на несъществуващата тогава Отоманска империя)

1.      Видинско царство,

2.      Търновско царство,

3.      Карвунско царство,

4.      Влашко царство и

5.      Западна част (Македония);

§        1345 – На 7 юли деспотът на Родопите Момчил пада убит под стените на Перитерион (около дн. гр. Ксанти) от османските пълчища;

§        1352 – Османските турци превземат крепостите Цимпе на полуостров Галиполи (европейския бряг на Дарданелите) и започва голямото османското завоевание на балканските и българските земи, своевременно подготвено и финансирано от венецианските еврейски банкери;

§         1352-1354 – Разширяване на османските владения в Тракия. В битка с османците загива Михаил Асен, най-големият син на Иван Александър;

§         1360-1372 – Мурад I завладява по-голямата част от Тракия с главните ѝ градове (Адрианопол (1362), Димотика, Филипопол (1364), Боруй (1372) и др.). Мурад I премества османската столица от Бурса в Адрианопол;

§         1371 – от 17 февруари до 4 декемри – вече има три царства и няколко деспотства в българските земи, отразено хералдически на Констанцкия събор. Сътворяване на Панславизма**;

§         1371 –  26 септември. Деспотите Вълкашин и Углеша са разбити от османците в битка при Черномен. Беломорието и Македония стават османски владения;

§         1373 – цар Иван Шишман става васал на турския султан Мурад I и му дава за жена сестра си Кера Тамара;

§         1382 – Обсадена и превзета от османците е важната стратегическа крепост Средец по Виа Милитарис;

§         1387 – Пада Солун, но през 1402 г. е освободен от византийската армия и върнат в пределите на православната Византийска империя. Али Паша превзема Шумен, Мадара, Свищов и Овеч (Провадия). Добруджанският деспот Иванко се признава за васал на султана.

§         1388 – Османците овладяват Силистра и областта, както и някои земи на добружданския деспот Иванко. Иван Срацимир и влашкият войвода Мирчо стават османски васали;

§         1389 – Варна е завладяна от османските турци;

§         1389 – На Видовден се разиграва битката на Косово поле в която са убити султан Мурад I и княз Лазар, а по съвет на княгиня Милица Стефан Лазаревич се признава за османски васал;

§         1393 – На 17 юли пада Търновград, столицата на главното българско царство - Търновското. Част от търновските първенци са избити, други са преселени в Мала Азия, патриарх Евтимий е заточен в Бачковския манастир. Никополската крепост, където се намира Иван Шишман е превзета, той е пленен, лишен от царската титла, но е оставен да управлява Никополско. Годината традиционно се приема за край на Търновското царство;

§         1395 – Османците ликвидират Добруджанското деспотство;

§        1395 – След битката при Ровине Иван Шишман е съсечен по заповед на султана Баязид І като предател. (летописецът при султан Баязид I Мехмед Нешри *** го нарича "това куче Сусман" – "Това куче Сусман – предател и неверник бе заклан ...");

§         1396 – - пада Видин, столицата на по-малкото българско царство, Иван Страцимир е отведен в плен и удушен в затвора в Бурса. Годината традиционно се приема за падане на Видинското царство;

§         1408 –  Видинският владетел Константин II Асен подпомага Фружин Шишман в битките за отвоюване на Търновско от османците - т.н. въстание на Константин и Фружин;

§         1411 – Османците отхвърлят влашкия войвода Мирчо Стари и покоряват цяла Добруджа;

§         1413 – Поход на Муса Кеседжи срещу Видин, Константин II Асен е прогонен в Кралство Унгария. Султан Мехмед I побеждава Муса Кеседжи и сключва мирен договор с Константин II и останалите християнски балкански владетели;

§         1417 – Потушаване въстанието на шейх Бедреддин Симави в североизточна България и поход във Влашко на султан Мехмед I. Възможно начало на ликвидирането на Видинското царство;

§         1422 – Поход на Фируз бей към Влашко през пролетта. Константин II Асен е прогонен окончателно и умира на 17.IX. в Белград. Край на Видинското царство;

§         1430 – Образуван е османски санджак на земите на Видинското царство. Византийската Империя окончателно загубва Солун на 29 март;

§         1443 - Кръстоносен поход срещу турците на крал Владислав III Ягело и Янош Хуняди. Фружин Шишман участва в битките. Войските успешно достигат южна България, но тежката зима прави войната невъзможна и те се оттеглят;

§         1444 – Втори кръстоносен поход срещу османците на крал Владислав III Ягело и Ян Хуняди. Фружин Шишман отново участва в битките. Войските освобождоват цяла северна България и победоносно достигат Варна, но не печелят битката. В нея вероятно загива и Фружин Шишман;

§        1453 – Константинопол пада под ударите на османските турки. След два неуспешни щурма на 18 април и на 7 май, чак при третият щурм на 28 май, 160 000-ната османска войска побеждава 9 000-те защитници на Константинопол. С помоща на венециански търговци-евреи сефаради се доставят медни топове за разрушение на крепостните стени. Такава топовна тактика за разбиване с гюйлета на крепостни стени се използва за първи път във военната история на света или едно, в съвременен смисъл, еврейско ноу-хау през 15 век. Тъй като Константинопол, изграден през 323 г. сл.Хр. при император Константин І (306-337), е непревземаема крепост повече от 1100 г., сега това става вече реален факт. Градът-крепост е превзет и разорен от османските орди. Последният император на ИЗТОЧНАТА Римска империя Константин XI Драгаш е убит в сражението, в защита на една от пробойните в кулите на крепостта, и то в ръкопашен бой. След двудневно клане на 30 май турският султан Мехмед ІІ влиза в християнския храм"Света София" и заповядва базиликата да бъде обърната в джамия; 

Това е Краят на ИЗТОЧНАТА Римска империя!;

§        1453 – Несебър пада в ръцете на османците като последен български град по Черноморието.

 

Предпоставки

1. България като империя тогава и българите като цяло са в ядрото на европейската цивилизация в тези времена. А нации ли са били съвременните западноевропейци?

Проф. Норман Дейвис **** в неговия труд "Европа. История", изд. на англ. 1996 и 1998 и на бълг. 2005, пише:

"Европа е ходела права под масата", когато България е била империя (царство) още през X век.

...

Около 1265-та година понятия като Англия, Франция, Германия, Испания и много други са доста далеч от днешния им смисъл."

(Двете оригинални издания са "Europe: A History", Oxford: Oxford University Press, 1996 и "Europe: A History", New York: HarperCollins, 1998)

2. Започвайки от 2-рия султан Орхан I (1326-1359), 3-тия. султан Мурад I (1359-1389) и вкл. 4-тия султан Баязид I (1389-1403) всички са финанисирани от венециански евреи-банкери (сефаради по етногенезис) за техните походи срещу двете най-силни империи в Европа по това време – Източната Римска империя (т.н. Византия*) и Българската империя (Второто Българско Царство).

 

Вижте откъде тръгва Осман Гаази (1281-1326), основателя на Османската империя.

Как, защо и подпомаган от кого?

В съвременен аспект, Световният паричен център на света през този период е била Венеция, или днешния Уолстрийт тогава, център с огромни авоари на златни венециански дукати, управлявани от мощни банкерски еврейско-сефарадтски фамилии. Еврейка Сара, бъдещата царица Теодора е племенница на венециански банкер, приела християнството седмица преди брака й с цар Иван Александър, като приема християнското име Теодора, името на първата му съпруга, царица Теодора.

image 

Владенията на Осман в началото и края на неговото управление

В периода непосредствено преди падането на столицата Търновград под османския ятаган се случва едно събитие от решаващо значение за престолонаследието и определянето на държавен глава – 54 годишния цар Иван Александър сключва втори брак с 19 тодишната еврейка Сара – племенница на венециански банкер, приела християнството седмица преди брака и християнското име Теодора, името на първата му съпруга царица Теодора.

Това историческо събитие е най-коментираното и разисквано в историята на евреите по българските земи, понеже Сара-Теодора е майка на престолонаследника и последен Търновски цар - Иван Шишман, който според юдейския Талмуд е 100% евреин.

Случаят е своеобразен прецедент за християнска Европа през средновековието, като е явно неодобряван в царското семейство и сред останалите роднини на царя, понеже сестра му царица Елена Българска, заедно с първата съпруга на Иван Александър — влахинята Теодора Басараб, женят синовете си и царе Стефан Урош V и Иван Срацимир за сестрите с майка католичка - Анна Анка Басараб и Анка Басараб.

Българският средновековен правен корпус забранява бракове на християни с еретици, езичници, мюсюлмани и евреи. Изключения се допускат само след покръстване на иновереца. Такъв е случая и с втората съпруга и царица на Иван Александър — Сара, приела името на първата му съпруга-християнка от Влашко с името Теодора.

Вж. още: Проф. М. Варшавски: "Какво са направили евреите за България"

 

Бележки:

*  понятието „Византия” в съвременния му смисъл е измислено и въведено в историографията, като се среща за първи път при еврейския историк Йеронимус Волф през 1557 г. и става традиционен за историческата литература след издаването на Парижкия корпус - Corpus Byzantinae historiae - в 17-ти век. Иначе в традиционната историческа литература за вододел между историята на античната Римска империя и историята на нейната средновековна метаморфоза “Византия”, често се избира 330 г. (обявяването на Константинопол за новата столица на Римската империя), а по-рядко 395 г. (разделянето на Империята между синовете на Теодосий), най-често 476 г. (абдикацията на Ромул Августул от престола на Западната Римска империя), и още по-рядко 565 г. (края на управлението на Юстиниан) или дори още по-късна дата - 641 г. (смъртта на Ираклий). Къде е 641 г., къде е 1557 г., за да третираме ИЗТОЧНАТА Римска империя като „Византия”? И НА КОМУ Е БИЛО НУЖНО ТОВА? Един типичен случай на преиначаване на Световната история от “световните” евреи!

**  Панславизмът не е измислен от Русия, а от венецианците. Те първи се сещат, че, за да владееш Балканите (пък и да са мирни) трябва да има нещо общо между народите.

*** Летописецът Мехмед Нешри е съвременник на походите на султаните Мурад І и неговия син Баязид І. Вж. още: Мехмед Нешри - "Огледалата на света", София, изд. "Просвета", 1983 г.

**** Проф. Д-р Норман Дейвис е роден през 1939 г. в Болтън, Великобритания. Следва в Оксфорд, Гренобъл, Перуджа, Съсекс и Краков, където защитава докторска степен. Професор е в Лондонския университет и е член на Английската академия на науките, автор на множество значими монографии, посветени на историята на Европа, Полша и Великобритания.

 

д-р инж. Никола Тодоров, доцент





Гласувай:
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: nikikm
Категория: Политика
Прочетен: 19705853
Постинги: 44667
Коментари: 6160
Гласове: 7174
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031