Една история с днешна дата - по-добре е да сме от малцинството     Все пак ще опиша накратко случая
Дъщеря ни се разболя. Докато считахме, че е летен вирус и ще се оправи с подръчни средства, изведнаж състоянието и рязко се влоши, до такава степен, че не можеше да стане и да я преместим.
Обърнахме се към 112 за бърза помощ-отначало жена ми и след несполуката й и аз.
Подложени бяхме на кръстосан разпит до такава степен, че аз сериозно си помислих да не са ни свързали с полицейски следовател и попитах директно госпожата отсреща медицинско лице ли е или инспектор.
Потвърди,че е медик и отсече, че след като дъщерята не е инвалид, може сама да се предвижи!
И затвори телефона
Докато обмисляхме как да я настаним в кола, след като тя не можеше да седне, звънна телефонът. Обади се човекът ,който ни свърза първоначално, каза да останем на линията, защото жената ,която ни е затворила телефона, ще ни потърси.
БЕЗКРАЙНО  съм благодарен на този ЧОВЕК!
След 25 минути колата наистина дойде, въпреки че обмисляхме вече вариант да не ги чакаме.
Бяхме загубили много време, а в болницата ,докато се оправим, щяхме да загубим още.
Няма да досаждам повече, нямам забележки към лекарката, която дойде, нито към лекарите, които поеха дъщерята.
Благодарен съм им!
Същият ден в градинката до пощата, на 50 метра от нас, която е сборище на роми, занимаващи се основно с проституция и кражби на една, да я наречем ромка и прилошава, вероятно от лепилото което дишат постоянно.
Но да допуснем, че има друга сериозна причина.
Обадили са се на бърза помощ.
Колата според свидетели, без никакви проблеми, дошла за малко повече от пет минути!
Добре , хуманно е, но на мен ми се струва, че този хуманизъм при нас, в началото поне отсъстваше
Въпреки, че сме потърпевши, дано да е само инцидент!