„А Иисус, като ги повика, рече: знаете, че князете на народите господаруват над тях,
и велможите властвуват върху им, между вас обаче няма да бъде тъй;
но който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга;
и който иска между вас да бъде пръв, нека ви бъде раб,
както Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но
да послужи и даде душата Си откуп за мнозина.”
(Мат. 20:20-28)

Преди около две години група съмишленици от Варна преустроихме едно помещение в двора на православен храм „Св. Архангел Михаил“ в професионална кухня – тя осигурява ежеседмична топла храна на около 250 човека. Повечето хора са клошари, болни, с малки социални пенсии, самотници или просто трудно препитаващи се без чужда помощ. Всеки от участниците помогна с каквото може. Едни – със средства, други – с труд, трети – с инвентар. Така се сложи началото на една социална дейност, която продължава и днес, събират се на доброволен принцип хора, които даряват продукти, средства, а трети участват в готвенето или раздаването на храната.

Тази година, водени от идеята за безплатния хляб, който следва в България да се раздава на хората, имащи нужда и желаещи да го получат, предприехме инициатива за събиране на жито и брашно, въобще – каквото е необходимо, за да стигнем и до раздаването на хляба. Ходихме от врата на врата, по житари, брашнари, пекари, искахме всеки от тях да участва с каквото може и му е на сърце в приготвянето на хляба. Един ще даде жито, от сърце и с Любов, друг ще го смели от сърце и с Любов, трети ще го замеси и опече с Любов. Трети ще участва с труд, четвърти – със средства, всеки с каквото може от сърце и с Любов.

Слава на Бога, намериха се достатъчно хора, които се съгласиха да подпомогнат тази инициатива. Намерихме хора, които дариха от собственото си жито, други пък дариха средства за закупуване на брашно, трети участваха в меленето на житото, четвърти се съгласиха да опекат хляба за хората. Накрая се получиха хубави хлебчета по 200 гр. за всеки, дошъл в съботния ден да получи своята топла порция храна. Така с дружни усилия само за няколко месеца осигурихме количество хляб за една година за тези наши сънародници и събратя, идващи да получат своята порция храна, макар и засега да е само в събота.

Идеята и желанието ни е тази инициатива да се запази и разрасне – не само един ден в седмицата, а всеки ден да раздаваме хляб на нуждаещите се. Ако имате желание и можете, посетете мястото или помогнете с каквото можете тази инициатива да продължи и да се развива. Ако пък можете да я приложите във вашите градове или села, би било още по-добре.

Нека да покажем, че напук на такива, като мизантропа Дейвид Атънбъро, световното човечество има и човеколюбива половина, която иска и може да помага на събратята си в неравностойно положение. На всеки подобен призив за мъчително избиване на „безполезните лапачи“ ние можем да отговорим с обратното – да нахраним още един човек, в когото живее братска душа. Задължително от сърце и с Любов!