Съветски евреин от Академията на науките на СССР и професор на МГУ е идеологът на македонския език 
 

През последното десетилетие се появи богата документация, която доказва, че евреи от Русия, после СССР, Австро-Унгария, Англия и дори от Италия "разработват идеята" за самостоятелен "македонски" език.

Ционисткият заговор срещу православна и славянска България има конкретни имена.

Едно от тях е на евреина Самуил Бернщейн:

 още по време на войната той пише статията:

"Няколко бележки за македонския литературен език

Коренното славянско население на Македония в миналото е било в близко родство със славяните от Мизия, Тракия и Родопите. Това е определило най-важните етнографски и езикови признаци на македонските славяни.

В последствие обаче, в резултат на редица важни обстоятелства, Македония тръгва по свой собствен път и сега ние наблюдаваме формирането на нов славянски народ, македонци, които се отличават от останалите южнославянски народи.

Във връзка с това, лозунгът "Македония за македонците" придобива напълно реален смисъл. Неговото въплъщение в реалния живот изисква решаването на цяла поредица от важни задачи, сред които една от най важните е създаването на македонския литературен език.

Огромната част от македонците са полазвали българския език, по-малката - сръбския.

Пред строителите на новата национална култура на Балканите стои задачата за създаване на нов литературен език, близък до народните маси на Македония.

Такива опити вече са били правени.

Още в самото начало на XIX век един от македонските книжовници Кирил Пейчинов, родом от Положкото село (Т)*еарце, което е близо до гр. Тетово е писал книги за своя народ на "най-прост език некнижен" на своя роден говор.

Силна македонска стихия има и в езика на Р. К. Жинзифов и на много други писатели и поети от македонски произход. Но всички опити за създаване на македонски литературен език не са дали положителни резултати.

За решаването на подобни задачи времето е настъпило едва сега, когато свободната Македония влиза в състава на народната, демократична Югославия.

Най-важната задача при създаването на литературен език е изборът на говор, който да лежи в основата на този език. Това се отнася и за Македония т.е. нейните говори се отличават с изключителна раздробеност. Някои са склонни да дадат предпочитание на скопския народен говор /гр. Скопье, Скопле/. Против това трябва да се възрази по най-решителен начин поради следните причини:

Скопският говор е краен говор, който е изпитал дълбокото и продължително влияние на сръбския език.

Това обстоятелство е довело до проникването на много сръбски думи в този говор, които са неизвестни на македонските славяни.

Това също е довело и до смесването на разнообразни фонетични системи, често отразени в една и съща дума. Така, в този говор на мястото на старите носовки намираме а, у /гусеница, гасеница, г с-г с и нос не знаат ес/ Могат да бъдат дадени много примери за много такива смесвания.

Приемането на този говор за основа на новия литературен език би довело до създаването на език, който е близък до сръбския и е отдалечен от основната маса македонски славяни и също е лишен от стройност на фонетичната система. Много близък до скопския говор е велешкия (гр. Велес). Велеско-скопските говори не могат да бъдат използвани при създаването на новия литературен език.

Новият литературен език не трябва да бъде създаван въз основа на източните говори.

Такъв език би бил много близък до българския.

При избор на говора е необходимо непременно да се отчете това, че новият език трябва да притежава такива особености, които му дават право на самостоятелно съществуване.

Такъв може да бъде само централния говор, заемащ значителна част от територията на Македония /Битоля, Поречье, Прилеп/.

Много близки до този говор са говорите от Охридската група; те също трябва да бъдат отчетени при създаването на новия литературен език. Тези говори имат стара книжна традиция, произлизаща още от дейността на Климент.

Един специалист по македонска диалектология разполага с достатъчен брой диалектологически факти, които в този спор дават възможност да се отхвърли скопско-велеската група и да бъдат използвани централните говори.

Образец на текст от централния говор:
Наоколо магла пагят,
Покрито ет месечина,
Не се видат звездни траги,
Майко мила, майко драга,
Ти да видиш своя сина!
Ке те примев яс со радост,
Али видиш оти спият,
Тува сина три и керки,
-чо майчино сето срце,
сета кукя изполиуват!

/от П.Прерадович/

Не по-малко важен въпрос е и въпроса за графиката. Мисля, че тука трябва да бъдат следвани българската и руската традиции, а не сръбската /т.е. трябва да бъдат въведени буквите Я ,Ю и да се махне /меко Ч - няма го в кирилицата/* /.

Естествено, не е необходимо да се приемат всички архаични букви на българската азбука голяма носовка,*, - ятова гласна*, малка носовка*/.

Ортографията трябва да се създава въз основа на фонетико-морфологичен фундамент.

Пред създателите на новата славянска култура в Македония стоят отговорни задачи.

В областта на езика те се състоят не толкова в това, че трябва да изберат говор, но и в създаването на нова лексика, в написването на граматика, в създаване на речници и т.н.

Само с общите усилия тези задачи могат да бъдат речени в най-кратки срокове.

Моята гледна точка по македонския въпрос печатно съм изказал още през 1938 година в статия специално посветена на македонския език.

В нея съм писал "Независимо от значителното диаметрално разнообразие, македонските говори сами по себе си представят едно единство и видимо се отличават от говорите в Тракия, Родопите, Мизия и Балкана. - "Македонски език", Б. С. Е, п.37, стр. 743.

Москва, 1944, 12 септември
Подпис: Проф. Бернщейн
Москва, ул. Герцена 5, кв. 24

Професор Бернщейн Самуил Борисович"

По материали от: nationalistbg.com

 
Факсимиле от статията

 
Факсимиле от решението за "македонската азбука", взето от македонските власти през м. май 1945 г.

 
Факсимиле  - продължение

Нашите експерти откриха фашисткия замисъл на евреина конкретно в абсурдния от научна гледна точка израз "фонетико-морфологичен фундамент". Което си означава на прост човешки език - фалшификация!

В Плевен онлайн портал четем:

МакедонскиОТ ЙеЯзик

(от началото - 153 г. сл.Хр.  до настоящем - 2013 г. сл.Хр.)

На 16 януари 2008г. председателят на БАН академик Иван Юхновски връчи на професор д-р Дина Станишева (майката на Сергей Станишев). Почетния знак на БАН "Марин Дринов" с лента за приноса й в развитието на българската славистика. Припомняме, че проф. Станишева беше уволнена от Института по български език през 1979г, като учен, който застъпва коминтерновската антинаучна теза за съществуването на "македонски език, нация и култура".

 проф. Дина Станишева 

 и учителя й проф. Самуил Борисович Бернщейн - идеологът на "МакедонскиОТ ЙеЯзик"   

Признаването на "заслугите" на проф. Станишева означава ли, че БАН ревизира собственото си становище по маке донския въпрос и се връща към времето, когато Сталин нареди на Георги Димитров да изпълни решението на Коминтерна за македонизирането на Пиринска Македония?

Това означава ли, че БАН под диктовка "свише" отново приема за ръководни научните фантасмагории на професор Бернщайн (учител на г-жа Станишева) на Блаже Конески, на Белич и други корифеи, пръкнали се от лабораториите по етноинженерство на Сталин и Тито?

Това признание означава ли, че отново ще бъдат подложени на обругаване трудовете на българската класическа лингвистика и историография като тези на професорите Любомир Милетич, Беньо Цонев, Владимир Георгиев, Иван Георгов, Петър Мутафчиев, на чуждестранните слависти Ягич, Луи Леже, Григорович, Веркович и т.н, които в изследванията си наричат този език български и населението - българско?

Това означава ли, че днешното ръководство на БАН оспорва твърденията и на съвременните руски слависти академиците Генадий Литаврин и Игор Калиганов, както и на техния сънародник, работещ в Оксфорд, професор Димитрий Оболенски?

Предлагам по един откъс от научните твърдения на тези авторитети.

Акад. ГЕНАДИЙ ЛИТАВРИН:

"Славянското население на Македония в средните векове се чувствало и именувало себе си като "българи", което е отразено и в царските титули, дори и тогава, когато столици на българската държава били македонските градове Охрид и Преспа. Това най-добре се разбира от познатия Битолски надпис на владетеля Иван Владислав, в който той нарича себе си "цар на българите"... Затова са без всякакви основания твърденията за съществуването на етнокултурни специфики на славянското население в географската област Македония и в епохата на Първото българско царство.

Подобни твърдения нямат ни най-малката подкрепа в запазените писмени и исторически паметници..."

Акад. ИГОР КАЛИГАНОВ:

"В днешната македонска преса и в някои публикации на македонските слависти се натрапват дефиниции като "Македония", "древен македонски писател", "древна македонска литература", "древна македонска култура". Според мен спрямо историческите и историко-културните паметници, отнасящи се за времето от IX до XVII век., подобни дефиниции могат да се употребяват изключително в географски смисъл... Литературата на Първото българско царство не трябва да се разделя на литература на Източна България и на Македония. Тя е била една и е образувала единно културно-енергийно "поле", в което едното не е могло да съществува без другото. От края на IX и през целият X век. Всичко създадено в областта на литературата и книжнината в Преслав е ставало веднага достояние и на Охрид, и на македонските културни центрове и обратно - създадените в тези области на българската държава оригинални и преводни литературни паметници веднага са се препращали към Преслав и Източна България..."

(И двата текста са взети от сборника на Руската академия на науките и Института по славяноведение, озаглавен "Македония: проблеми на историята и културата", Москва, 1999г.)

Проф. от Оксфорд ДИМИТРИЙ ОБОЛЕНСКИ:

"Именно в България мисията на Св. св.Кирил и Методий получи най-голяма подкрепа и бе спасена за Европа и славянството..."

("Византийското наследство в Източна Европа", Лондон, 1982г.)

бeл. - акад. Иван Юхновски, проф. Дина Сергеевна Мухина-Станишева и проф. Самуил Борисович Бернщейн са съответно

1. български евреин - Crypto Jew, ръководил 4 мандата БАН - до 2008 г.; 
2. украинска еврейка - далечна родственица с евреина Лейба Бронщайн = Лев Троцки, върховен комисар на Червената армия при Ленин (евреина  Бланк) и унищожител на Руската Империя, убит от Сталин през 1941 г. в Мексико;
3. съветски евреин от Академията на науките на СССР и професор на МГУ, идеологът на македонския език, учителят на майката на Сергей Станишев, умрял през 1997 г. с почести в сегашна Русия.

/

за Плевен онлайн портал:
Д-р инж. Никола Тодоров, доцент