Българското Възраждане през 17 и 18 век, както и наричания от енциклопедистите и историците18 век - Век на Просвещението, е накарало Германската, Австро-унгарската и Руската исторически школи да започнат подбрано "енциклопедично" изопачаване на история на Европа, и в частност и нашата, като за НАЧАЛО да създадат митът за тюркския произход на българите. 

През 1759 г. Волтер, евреин, масон и член на елитният парижки таен кръг "Темпъл" публикува новелата "Кандид", където пише, че някога е съществувал силен и военнолюбив народ от българи, който е водил битки с аварите и келти, и пред когото франки, германци и тевтонци са скланяли глава.

А малко преди това, през 1745 г., Волтер е възбудил научна завист сред енциклопедистите на Европа, съобщавайки, че ползва сведения от някакъв неизвестен средновековен книжовник Бабук, който не е арабин или персиец, а е от "Горна Азия". В типичният си полулегален стил Волтер подхвърля, че Бабук се е ползвал в дарбите си от един "добър дух", който отговарял за тази част на света...   

Но:
Родоначалник на митовете, които в последствие се превръщат в наша официална история, водят началото си от Август Людвиг Шльоцер, който в своята история от 1771 г. пише, че българите сме турци, дошли на Балканите от поречието на Волга. Това е един от най-старите известни автори, защитаващи такава теза.

"Днешните българи СА БЕЗ СЪМНЕНИЕ "СЛАВЯНИ", но старите, които дойдоха от Волга, без съмнение НЕ СА СЛАВЯНИ, а твърде вероятно турски народ...",

буквално пише той, малко по-късно - през 1798 г. като професор в университета Гьоттинген.

Идиотско, но факт " турски народ "!

Германски евреин с хазарски корени, той учи в университетите във Виттенберг и Гьоттинген.
В 1761 г. идва в Россия. В 1761-67 г. работи в Императорската Академия на науките, като става:

• Почетен член на Петербурската Академия (1765)
• Член на Обществото по история на древните руси (1804).
  

Той постави началото, но е необходимо да видим последователите му преди и след Освобождението, както и днешните шльоцерианци...

Следва

/

за Плевен онлайн портал:

Д-р инж. Никола Тодоров, доцент