В “Демокрация за зрителите” Ноам Чомски констатира, че съвременната псевдо-демокрация и тоталитарния комунизъм имат обща същност, но похватите им се различават. “Това, което е за тоталитаризма пръчката, е пропагандата за демокрацията”, казва Чомски. Именно – пропагандата. “Демократично” ли е да се вадят творбите на Ботев и Вапцаров от учебниците, в които те описват своите възгледи, било то анархически или леви?

Разбирате какъв е проблемът, нали? От 23г. насам пребоядисани манафи, много от които с картончета от ДС или бивши-членове или апаратчици на БКП ни пробутват своята версия и разбирания за “демокрация”. Според тяхната “демокрация” не е позволено да имаш леви възгледи, ако ще да си националния-герой Ботев, или велик поет като Вапцаров, който също е дал живота си за своите идеи. Ако някой младеж цитира публицистиката на Ботев, без да спомене кой цитира, днес ще го охулят, че е “червен боклук”. Инфантилността започна още с лозунга “Кой не скача е червен”, което забранява каквато и да е форма на несъгласие с тогавашните месии като Петър Стоянов и Иван Костов. Тоест, ако например, не си съгласен с престъпната приватизация си “червен боклук”, ако не си съгласен държавата ти да участва във войните в Ирак и Афганистан си “червен боклук”. 

Точно публицистиката на Ботев и произведения на автори като Вапцаров и Смирненски, известни със своите леви възгледи бяха махнати. Явно това разбират под “по-качествено образование” нашите пребоядисани демократи – да цензурират, било то и велики автори и българи, защото възгледите, изречени в техните творби “не са качествени” за изучаване от днешното, учащо се, поколение! Та Ботев е написал “Символ верую на българската комуна”, в публицистиката му защитава комунистите и осмива монархията и тиранията на правителствата, говори за потисничеството над бедните. За демократите да допуснат тези негови творби в учебниците и да бъдат изучавани от младежи, които оформят своите възгледи за живота и политиката е просто недопустимо. Тук става дума за “ценностна подмяна” – финната методика на демократичната тирания, за да се справи с политическите опоненти и течения, които не й изнасят. 

Неграмотниците обаче не осъзнават, че Ботев не е предречил тоталитаризма в СССР или лагера Белене у нас. По това време левите идеи са били много актуални и са набирали голяма сила. Той говори за Парижката комуна. В неговото творчество по-скоро става дума за анархизъм, а не за марксизъм. Да забраняваш изучаването на “неудобни творби” си е чист тоталитаризъм. 

Програмите по различните предмети бяха качени тихомълком на сайта на МОН между 29 май и 16 юни 2013 г., но са дълбоко скрити. От началната страница на МОН трябва да се отиде в “Програми и проекти”, оттам – в ОП “Развитие на човешките ресурси 2007-2013″, след което да намери проект “За по-качествено образование”, където са качени предложенията. 

Ако се вслушаме в извадените от килерите “демократични” лозунги на българските пребоядисани “демократи” бихме заключили, че Ботев и Вапцаров са “червени боклуци”.

 Освен цялата публицистика на Ботев отпаднаха едни от най-великите му стихове: ”Майце си” и “Моята молитва”, „Към брата си“, „Делба“, „Елегия“, „Борба“,  „Хайдути“.

Всеки, който е чел публицистиката на Ботев е осъзнал неговите политически възгледи, като революционер и ляво-мислещ политически активист и патриот. Трябва ли да се “забрани” на Ботев и това омаловажава ли фактът, че е дал живота си за България? Ето какво пише, например, в “Смешен плач” във вестник “Дума на българските емигранти” от 1871г. :

Очевидно тези твърдения на великия поет не могат да бъдат “допуснати” в днешния нов демократичен ред. Още по-недопустимо би било да се запознаят учениците със “Символ верую на Българската комуна”:

Орязоха и други творби на велики български поети като Вапцаров. Махнаха най-известното стихотворение на Никола Вапцаров – “Вяра”. Махнаха и стихотворението “Борба”…

Махнаха също и велики произведения на Смирненски, които отново “застрашават” от погрешни идеологически “подхлъзвания” на младежта (според “демократите”):

Във великото стихотворение “Братчетата на Гаврош” Смирненски говори за бедните дечица, които се редят пред бляскавите витрини на големия град. Каква “мръсна социалистическа” тематика, а?

Да махаш творбите на световнопризнати поети като Ботев от българския учебник говори само за комплексарщината и страха да не рухнат устоите на псевдо-демокрацията, която ни построиха днес. Прощавайте, може да ме наречете “червен боклук”, но да “забраниш” на Ботев да има леви възгледи никак не е демократично и толерантно, а как само обичате да говорите за “толерантност”, когато става дума за цигани или педерасти…

Остава отговорност на съвестните родители да извадят от семейната библиотека творбите на тези автори и да запознаят своите деца с тях, защото българските власти и “образователната” система очевидно вижда заплаха в тях. А щом виждат заплаха в Ботев, то значи, за Бога, възпитавайте децата си с Ботев!