Министърът на външните работи Кристиян Вигенин смята, че резервите на Франция за влизането ни в Шенген са по-скоро вътрешнополитически.

Пред журналисти в Брюксел той заяви, че не би драматизирал, ако шенгенското членство се отложи, и че можем да чакаме, докато съображенията „против" отпаднат.

Българският външен министър каза, че му е трудно да разбере логиката в изявленията на редица френски политици, които в последните дни отхвърлиха възможността страната им да допусне България и Румъния в шенгенското пространство.

Въвели сме всички форми на контрол, разполагаме с по-добре обезпечени външни граници от някои държави, които вече са в Шенген, техническата ни готовност е призната от всички европейски институции, подчерта министърът. По думите му, обаче щом се стига до такава ситуация, трябва да направим и своя анализ на плюсовете и минусите от Шенгенското членство.

Вигенин каза още, че той лично не би драматизирал, ако то се отложи за неопределено време. Държавата според него функционира нормално и без да е част от Шенген, ние сме една сигурна външна граница на ЕС.

Фактите от последните седмици обаче говорят друго, защото доказахме противното - не сме способни да бъдем ефективна външна граница на Шенгенското пространство!

Разбира се, горното по ред причини, най-вече географски, засега се отнася повече за нас, отколкото за Румъния. Но, колкото и успешно днес да отбиват напъните на малки групи от нелегално проникнали в България чужденци да продължат на запад, скоро и румънските полицаи ще усетят силата им.

Защото с нарастване на провала на българската държава да се справи с бежанската вълна, ще нарастват не само бежанските бунтове като този в кв. „Овча купел", но и напора на неканените ни гости на север от Дунава. А, както показва гръцкият опит, водните прегради (в случая на Гърция - р. Марица) не са кой знае колко голямо препятствие за нахлуващите на талази мургави емигранти!

Ако горното не бе така, то югозападните ни съседи едва ли щяха да хвърлят милиони за строежа на инженерни съоръжения от типа на телени огради, 61-километрова защитна стена и др., каквито нямаше по нашата граница с Гърция дори по време на „Студената война". Да не говорим за опитите на „търсачите на по-добър живот" да достигнат до заветната територия по море.

Така или иначе, тъжната истина се разкрива с нарастването всеки следващ ден на броят на чуждестранните граждани, които незаконно пресичат държавната ни граница с Турция. Приемането и третирането от българските власти на тези хора, половината от които са сирийци, като бежанци, а не като закононарушители, каквито де факто и де юре са те, е корена на „бежанския проблем"!

Защото този „подход" товари българската държава с еднакви отговорности към всички, които са пресекли нейната югоизточна граница, каквито тя няма. А срокът за отсяването на бежанците от имигрантите - 6 месеца - още повече задълбочава кризата, която се стоварва върху главите на всички нас...

Не е ясно на какво се дължи това уеднаквяване на пришълците, но то се превръща в реална заплаха за националната ни сигурност, която е продукт на... самата българска държава. И друго, което е не по-малко обяснимо, това е, че досега - забележете - няма върнат в Турция нито един чужденец, който е пресякъл незаконно границата ни, въпреки наличието на действаща двустранна спогодба.

Впрочем, тук е мястото да отбележим, че без съдействието на турската държава, и по-специално на нейните тайни служби, заливащият ни „бежански поток" просто няма как да се състои. Независимо от това, че 2 000 км от сирийско-турската до турско-българската граница се взимат с кола за 1 ден.

За всеки познаващ механизма на действие на турската държава и нейните служби, горното не подлежи на никакво съмнение. Без височайша благословия и поддръжка каналджиите, които ни доставят до границата „бежанците" на увеличаващи се порции, не биха посмели дори да си помислят да го правят.

По всичко личи, следователно, че България е подложена на една всеобхватно планирана и систематично водена от Турция политика на дестабилизация на българската държавност. И това, че за тази добре прикрита инвазия спрямо страната ни почти не се говори, изобщо не променя същността на ставащото!

Впрочем, официална Анкара не от вчера провежда с всякакви средства неоосманистката си политика на Балканите, в т.ч. и спрямо България, и ще продължава да го прави. Но онова, което е невъзприемчиво за нас - като държава, нация и общество - е позицията, заемана от нашите европейски съюзници. Която е оставянето ни в положение: спасението на давещия се е дело на самият давещ се...

Макар и не така пряко, тази позиция бе изразена неотдавна и на два важни за страната ни форума. Единият се състоя в София и това бе срещата на премиера Пламен Орешарски с еврокомисаря Йоханес Хаан. Попитан за възможността страната ни да получи финансова помощ от Евросъюза за сирийските бежанци, Хаан отговори, че на този етап механизмът на структурните фондове не го позволява.

Комисар Хаан обясни още, че евентуалното използване на структурните фондове при решаването на сирийската бежанска криза вече се обсъжда на европейско ниво. Гърция и Италия, които поемат европейското председателство от догодина, пък са се ангажирали да поставят този въпрос пред институциите на ЕС. Но засега структурните фондове остават затворени за финансова помощ за бежанци.

"Разбира се, има други възможности, които могат да се използват за целите на бежанците. И тук стигам до идеята, която посочи и министър-председателят - за интегрирането на сирийски бежанци може да се потърси финансиране по линия на други европейски фондове. Но що се отнася до временни мерки, като тяхното настаняване, от структурните фондове, за съжаление, не може да се осигури подобно финансиране" - заяви Йоханес Хаан, еврокомисар по регионалната политика.

С други думи, дръжте си тук бежанците и може да получите пари. Не го ли направите обаче, не разчитайте да вземете дори евроцент. Но освен отказ от подкрепа в критичен за държавата ни час, това означава и нещо повече. Ние сме «осъдени» да се превърнем в клоаката на Европа, прибирайки, ако не всички, то повечето от дошлите у нас сирийски бежанци, осигурявайки спокойствието на ЕС.

А че Стара Европа не желае да плати цената на кризата в Сирия, а и в други арабски страни, в предизвикването на която самата тя активно участва, личи и от бройката на бежанците, които са готови да приемат най-големите държави в Общността. Франция и Великобритания са готови да отворят вратите си едва за по 2 000 сирийски бежанци, а моторът на ЕС - Германия - е склонна на... 5 000.

Направо стопроцентова «съюзническа» позиция!

Идентична на позицията на еврокомисарят по регионалното развитие заеха на среща с нашия външен министър Кристиян Вигенин неговите колеги от ЕС, участващи в 68-та сесия на Общото събрание на ООН в Ню Йорк.

Министърът запозна първите дипломати от Общността с мерките, които предприема кабинетът за решаване на въпроса с нарастващия брой бежанци, които пресичат нелегално българската граница. По думите му, страната ни до момента не се е сблъсквала с подобен проблем и затова й е необходима експертна и финансова подкрепа от страна на нейните европейски партньори за неговото решаване.

Ясно е, че изправени пред поредния отказ за членство в Шенген, след два пъти „Не!" за помощ от ЕС и нарастващата бежанска вълна, единственото рационално решение, което ни остава, е да затворим границата си с Турция. Колкото и скъпо да ни струва, алтернативата е превръщането ни в клоака на Европа!!!...