БЪРЗА ПОМОЩ СЛЕПИ ГИ РАЖДА

 13ч.. 30мин. Внезапна режеща болка в областта на корема на една от дъщерите ми. Обаждам се на бърза помощ, защото тя се е свила на кравай и плаче от болка. Обаждам се на 112. Оттам ме свързват с диспечер. Жена. Не се представя. Обяснявам за болката. Тя ме кара да заведа дъщеря си със собствената си кола. Обяснявам, че нямам кола. Мълчание. Затваря ми.

Обаждам се втори път. Друга жена-диспечер. Отново не се представя. Взима адреса. Слизам долу, за да чакам колата. И вратата и асансьора ни са с чипове.

Минават 40 минути. Пак се обаждам. Пак жена. Пак не се представя. Правия и забележка. Затваря ми. Звъня отново. Отново анонимна жена. Казва да чакаме,защото имали само един детски лекар. Обяснявам и, че не е задължително да е детски лекар, защото тя е на 15 години. Имало катастрофи и те пращали линейките там. Да чакам. Обаждам се пак.Този път е мъж. Обяснявам му, че вече повече от час няма никой. Междувременно се обадих на няколко мои приятели с коли. Всички са извън София. Един е наблизо до София. Казва, че ще дойде.

Пристига в 14 ч. 45 мин. Качва се жена ми с детето и отиват в т. нар. „Бърза помощ”. Линейката още я няма.

В момента е 14 ч. 55 мин. Ни линейка, ни дявол.

За каква държава говорим!

Такава просто няма.