Нещата около продажбата на земя на чужденци не са никак прости и еднозначни. Те са направо страшни и това се отнася и за държави, които отдавна са в състава на ЕС. Земята се концентрира у все по-малко собственици,  най-вече чужденци. Така е по целия свят. В Европа в ръцете на 3% от собствениците на земя вече са концентрирани 50% от цялата земеделска земя.

А това означава, че скоро ще ни диктуват кога, какво и срещу колко много пари да ядем.

Земята постепенно се превръща в новата скъпоценна световна конвертируема валута, тоест – тръгна да достига истинската си цена. Едни непознати доскоро процеси вече текат в Европейския съюз и явно набират скорост . И точно както вече стана в другите най-доходоносни сфери на човешката дейност – все повече богатства се концентрират в ръцете на все по-малко хора. А от това автоматично следва, че броят на безимотните и обедняващите расте лавинообразно. В най-скоро време – и на гладните.

Не ви се вярва? Прочетете този текст и ще видите колко стряскаща е статистиката за завладяването на огромни територии с плодородна земя от чужденци в Западна Европа – струва си труда да погледнете за подробности ТУК. В текста въобще не става дума за България.

Очевидно опасни процеси вече текат в Европа. А колкото до Брюксел, че щял да ни дърпа ушите заради мораториума за продажба на земя – няма да ни е за първи път да сме плашилото на Европа ( да благодарим за това на тъпите ни родни политици), и второ -  нека не забравяме, че лобисти защитават интересите на мощни (разбирайте – богати)  кръгове, като им осигуряват закони в тяхна полза в Европейския парламент.

Да не би всичко, което се гласува в Брюксел да е божествено справедливо?…

Повечето от нас имат доста абстрактно отношение към произхода на храната. Възприемаме я като най-естествената даденост на масата. И забравяме, че животът ни зависи от земята. И от напуканите, подценяваните и често – подигравани ръце, които ни я осигуряват.

Но това, че сега у нас една пълна с цялата Менделеева таблица газирана напитка струва повече от литър мляко, няма да трае вечно…

Автор: Елена Емануилова