Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.10.2013 20:01 - Във войската мъжете отиваха като на сватба! В.дЕСАНТ
Автор: nikikm Категория: Политика   
Прочетен: 1695 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 23.10.2013 20:08

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Във войската мъжете отиваха като на сватба Добавена на: 23.10.2013 12:37 Брой 230Дарин Канавров Исторически музей-Балчик image   Стара литография, илюстрация от „Военна история на България“, том V   Атаките На нож” са най-висшият израз на българския боен дух  През 2012 г. бе отбелязана 100-годишнината от обявяването на Балканската война - едно от най-забележителните събития в нашия национален исторически календар. Година по-късно се навърши един век от създаването на най-забележителната художествена творба в изобразителното ни изкуство – картината „На нож”,  пресъздаваща неотразимия настъпателен устрем на българския войник.
Вече няколко поколения българи я отъждествяват с победоносната Балканска война. В обществените представи в продължение на  един век тя олицетворява по неподражаем начин смелостта, храбростта, героизма и жертвоготовността, които българският войник проявява по време на войните за национално обединение. Сто години в стотици   публикации единодушно се изтъква, че победите на нашата армия през Балканската война са извоювани благодарение на изключително високия боен дух на българския войник, на забележителното му бойно майсторство, проявено в ръкопашните схватки, в които той налага волята си за победа  над противника.
Всички автори се обединяват около мнението, че в основата на впечатляващите успехи на нашата армия са именно атаките „На нож”, в които българите категорично надделяват. Доколкото Балканската война предизвиква истински взрив на несравнима с нищо преди и след това общонационална еуфория, на небивал и нечуван никога и нийде възторг и ентусиазъм, обединил в едно всички българи, от царя до пъдаря и от редника до генерала, в името на отечествената кауза, имаме всички основания да й отредим централно място между войните за национално обединение, които България води след Освобождението.

Към началото на Балканската война са формирани три армии за настъпление в Тракия. Успехите, постигнати от тях, са заложени още в оперативния план, изработен под ръководството на началника на Щаба на Действащата армия, генерал-лейтенант Иван Фичев. Според него Първа армия (с командващ генерал-лейтенант Васил Кутинчев), настъпва източно от р. Тунджа, а Втора армия (с командващ генерал-лейтенант Никола Иванов) по долините на реките Марица и Тунджа за блокиране на Одринската крепост.
Гениалното в този план е, че под прикритието на кавалерийската дивизия (с командир ген. Атанас Назлъмов) Трета армия настъпва в отстъп от два прехода зад левия фланг на Първа армия. Това оперативно построение е издържано напълно в духа на блестящите теоретични разработки на Клаузевиц, които очевидно решително са повлияли при изготвянето на оперативния проект за водене на бойните действия.
С незабелязаното от противника скрито съсредоточаване на Трета българска армия, още в началото на Балканската война българското командване постига нещо, което според класическата военна теория  е много трудно осъществимо и на практика е почти изключено. Това постижение на нашето военно командване има още по-голяма стойност поради факта, че по това време, близо сто години по-късно, след като  Клаузевиц разработва трудовете си, вече се осъществява преходът към машинния период на войната, когато в армиите навлизат модерни средства за комуникация и разузнаване. Те позволяват далеч по-рано да бъде открито маневрирането, концентрирането и придвижването на значителни военни съединения, като улесняват противника в тяхното разкриване и идентифициране. 
Прикриването на мобилизацията и развръщането се извършва от специална временно създадена прикриваща армия в състав три пехотни (според други данни-две), една кавалерийска дивизия и кавалерийска бригада. В нейно подчинение са и граничните дружини. Прикриващите войски се разполагат на един преход от държавната граница, за да могат при изпреварващ удар на противника да останат със запазени сили и същевременно бързо да излязат на граничната линия за преминаване в настъпление. Прикритието се извършва от части, които най-бързо се мобилизират и от готовата част на кавалерията. Формирането на прикриваща армия, което няма аналог дотогава в световната военна практика, е свидетелство за големия творчески потенциал на българското командване.
Балканската война предизвиква огромно морално въодушевление сред всички българи. „Зовът за мобилизацията, пише очевидец, бе посрещнат не с радост, не с одобрение, а с буен, неудържим, луд ентусиазъм. Във войската мъжете отиваха като на сватба.” Твърде показателно за обществените настроения през онова съдбовно време са свидетелствата на съвременници за това как варненци посрещат указа за обща мобилизация от 17 септември 1912 г.: „Дни на буйна радост и веселие бе мобилизацията на 8-и и 44-ти пеши полкове.
Свиканите войници в помещенията на варненските гимназии и други училищни и обществени сгради бяха просто в прехлас от играене на народни хора и пеене на патриотични и войнствени песни. Из града непрекъснато гърмеше само викът „Ура”. По такъв начин протича мобилизацията навсякъде в България. 
Чуждестранните журналисти с изненада отбелязват в кореспонденциите си от София тази всеобща национална еуфория. Описанието на този небивал, нечуван и невиждан никъде дотогава национален подем излиза от рамките на общоприетите стандартни журналистически щампи и пропагандни клишета.
Нищо преди и след това не сплотявало, обединявало и въодушевявало българите така,  както тази истинска народна война. Твърде показателно свидетелство са спомените на един български офицер, очевидец на паметното събитие: „Целият ни народ бе завладян до фанатизъм от идеята да бие турците като отмъщение за вековното робство, да освободи Македония и да обедини в свободни български граници целия наш народ. Войната бе заличила всички противоречия между селяни и граждани…Всички бяха само българи, с една обща масова душа, всички се чувстваха братя от едно голямо българско семейство”.

Този пример на изключително, всеобщо национално единение очевидно добре се схваща и от чуждестранни военни специалисти. Ето какво пише в заключението на книгата си „Балканската война 1912-1913 г.” шведският военен аташе, капитан Фредерик Линденкрона: „Първата причина за победата на българите трябва да се търси в моралния фактор. Войната беше за българите в пълния смисъл на думата национална война. Докато българите се бореха за национални идеали, на турската армия й липсваше вътрешна убеденост. Турският войник не знаеше за какво се бие, а турските военачалници в ред критични случаи…бягаха от фронта и изоставяха войниците си.”
На 8 октомври 1912 г. командващият Източната турска армия Абдулах паша заповядва на войските си да преминат в настъпление. Четири неприятелски корпуса трябва да нанесат поражение на българските войски на линията Одрин - Лозенград. С основните си сили Първа и Трета армия настъпват в посока Лозенград и на 9 октомври влизат в бой с Източната турска армия. Лозенградската операция се разгръща на пространство 50-55 км ширина и около 20 км дълбочина. В районите на Муратчалъ-Кайпа, Гечкенли, Селиолу, Ескиполос-Петра и Ериклер се завързват решителни сражения, в които неприятелят  търпи поражение. 
Твърде показателни за бойния дух на българската ударна групировка са действията на 1 пехотен полк. Край с. Гечкенли той се разгръща за настъпление и под звуците на духовата музика се хвърля срещу противника. Някои неприятелски командири се опитват да вдигнат войниците си в атака. Близостта с турците предизвиква огромен подем сред нашите части, които желаят час по-скоро да ги ударят. Командирите едва удържат войниците, за да не изпуснат управлението на боя. Дружините с бесен устрем се хвърлят напред. Те вече не се подчиняват на своите командири, а на желанието си час по-скоро да ударят врага, да го унищожат.
На 11 октомври 1912 г. е овладян Лозенград. Разгромени са 1-и и 3-и турски корпус. Разгромена и принудена да отстъпва в бягство е не само значителна част от Източнотракийската турска армия,  но е провален и замисълът на турското командване за удар във фланг и тил на Първа армия. Това е първият голям военен успех през войните за национално обединение, които българите водят през ХХ век.
След отстъплението си от Лозенград противникът привлича нови сили, в състав от една армия, опитвайки се да спре българското настъпление, като организира отбраната на линията Люлебургас-Бунархисар. Тук се разгръща една от най-грандиозните военни операции, които някога са се разигравали в Тракия. Кореспондентът на в. „Дейли телеграф” пише: „Никога не съм чувал такъв гръм от артилерия. Махмуд е концентрирал всичките си сили и той по численост надвишава българите. Нищо не помага. С една ловкост, която учудва всички, българската артилерия взема надмощие. Геройските усилия на Махмуд паша се разбиват в решението на противника да отиде напред „На нож”, и то с кураж, който остава паметен”.
Неприятелят е разгромен отново. Според световните телеграфни агенции Високата порта е поискала намесата на Великите сили за прекратяване на бойните действия. Светкавичните  военни успехи на българската армия в Източна Тракия имат силен международен отзвук. Към тях проявяват интерес страни от другия край на света. На 29 октомври японският военен аташе в Берлин е командирован в българската Главна квартира, за да следи от близо бойните действия на нашата армия. Заедно с него заминава и военният аташе на Аржентина. В началото на ноември 1912 г. британското военно министерство командирова генерал Бурке в София. Наредено му е веднага да замине за българската Главна квартира, за да добие непосредствена представа  за случващото се на военния театър.
След поражението при Люлебургас-Бунархисар в Цариград настъпва паника. На 31 октомври 1912 г. великият везир Кямил паша се обръща към цар Фердинанд с молба за сключване на примирие, както и на прелиминарен мир. Продължава в следващия брой  
  Емблематичната картина „На нож“ на Ярослав Вешин
  Български войски в окопите пред Одрин    Избиране на позиция при Папаз тепе по време на Балканската война през 1912 г.    http://www.desant.net/show-news/28670/




Гласувай:
4


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: nikikm
Категория: Политика
Прочетен: 19700782
Постинги: 44667
Коментари: 6160
Гласове: 7174
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031