По данни на Международната поземлена коалиция, за десетте години между 2001 и 2010 г. по света са продадени или дадени под дългосрочна аренда 203 млн. хектара, тоест над 2 млн. кв.км., което съответства на площта на Мексико. Около 60% от сделките са осъществени в развиващите се страни, които изпитват трудности с изхранването на населението. От тази площ биха могли да се препитават около 1 млрд. души – приблизително колкото хората на Земята, които днес си лягат гладни.

Огромните инвестиции в селскостопанска земя, които се правят в момента, не си поставят целта да изкоренят глада от света. Те са насочени към производство на продукция от монокултури, която да се изнася. Това става за сметка на местните общности – през последните години стотици хиляди хора са обезземлявани и прогонвани от родната земя, за да се отвори място за големите ниви и за бизнес плановете на инвеститорите.

Правителството на Етиопия към 2011 г. е предоставило на чуждестранни инвеститори поне 3.6 млн. ха. аграрна земя, около половината от тях са в провинция Гамбела. Заради противоречивия си характер огромните инвестиции на няколко индийски корпорации в югозападната част на страната привличат все повече медиен интерес. Известно е, че индийската компания Karaturi Global е сключила с правителството 99-годишен договор за 350 хил. ха. с годишна аренда от 1 долар за хектар. Ще се произвеждат палмово масло, царевица, евентуално рози, както и различни култури за производството на биогорива. Земята е плодородна, климатът топъл, има достатъчно вода благодарение на стичащите се от високите етиопски плата реки. Тоест за индийците сделката е добра. (В самата Индия през последните 30 години от земите им са изместени 60 млн. души – за да дадат път на големи индустриални проекти).

По-сложно е да се каже какво печели правителството на Етиопия. Ехо на западната идеология, то изтъква, че страната се нуждае от валутни приходи и напредък. 85% от обработваемата земя в Етиопия пустеела. Чуждестранните компании, които наемат земята, ще осигурят работни места. Те ще осигурят и пренос на технологии и умения. От началото на 2008 г. се работи по програма за „оселяване”, тоест преместване на разпръснатото в малки селища население в по-големи села за 400 – 500 семейства, където на теория трябва да бъдат предоставени ключовите услуги на цивилизацията – течаща вода, болница, училище. С отделните инвеститори правителството води директни преговори, съществува и централна арендна банка.

В същото време местните хора са поставени в положението на странници в собствената си страна. Документирано е как етиопски военни заплашват и принуждават нежелаещите да се махнат от родното село. Местните не са били компенсирани, те не са били дори попитани дали искат да отстъпят земята си на корпорациите. В Гамбела правителството е преотстъпило наследствената земя на народа ануак, който наброява около 350 хил. души и живее по тези земи от столетия. Неговата земя не пустее, а осигурява на местните жители всичко. Ануак са фермери, за разлика от околните племена: живеят по бреговете на реките и сеят по речните наслаги; правят ниви и в по-високите терени, така че в случай на голямо наводнение или пък суша едната реколта да компенсира загубата на другата. Ловят риба, отглеждат животни и обработват земята. Преместени в нови села, те не знаят как да адаптират поминъка си към новите екологични условия и стават зависими от помощи за храна. Няма нужда да се казва, че в селищата, където са настанявани, липсва всичко, което им е било обещавано, преди да се преместят.

„Нечути гласове” се нарича доклад на американския Институт Оукланд, който разглежда как човешките права на местното население в провинция Гамбела са накърнени от инвестициите в земеделска земя и „оселяването”. Гамбела се превръща в „емблема за борбата на останалите общности в Етиопия, които са насилствено измествани, за да дадат място на големите инвеститори”.

Според това изследване има още една засегната страна (освен инвеститори, правителство и местни жители) от масовото заграбване на земята – и това е Световната банка. Тази институция активно насърчава преотстъпването на земя в развиващия се свят на чужди инвеститори. Поддала се на неолибералната идеология, дори Организацията за храни и селско стопанство на ООН твърди, че да се отдава на богатите земята на бедните е изгодно за всички: win-win ситуация.

Нещата далеч не стоят така: разрушава се поминък на стотици хиляди, които стават зависими от подаяния, за да могат да се нахранят. Екологичните щети са големи, тъй като традиционното земеделие е екстензивно – една нива се обработва няколко години, след което се оставя необработвана между 7 и 10 години – а интензивните монокултури ще увредят качеството на ландшафта, биоразнообразието, включително лекарствените растения, почвите, водите. Хората губят културното си наследство: гробища и свещени места се разорават без никакви задръжки.

Към Световната банка тези дни сочи с пръст и Oxfam – голяма международна организация със седалище във Великобритания, която се бори с бедността и неправдата в света. Банката е увеличила многократно инвестициите си в аграрния сектор: от 2 млрд. долара през 2002 г. до 6 – 8 млрд. долара през 2012 г., посочва се в нов доклад. В същото време от 2008 г. насам местни общности са подали 21 оплаквания срещу инвестиции на СБ, засегнали поземлените им права. Световната банка е нещо повече от голям играч на пазара – тя действа като политически съветник на правителствата в развиващия се свят, а и директно финансира проекти в земя. Oxfam призовава: нека бъде въведен шестмесечен мораториум върху аграрните инвестиции на Световната банка, за да може тя „да приведе в ред своя дом” и след това да се намеси адекватно в явно изкривения пазар. Сходни мораториуми правителствата на Мозамбик и Камбоджа вече наложиха.

Противоречията в Световната банка са особено явни в казуса с палмовото масло. За последните осем години площта, заета с тази култура, се увеличи 8 пъти до 7.8 млн. ха. СБ активно финансира, дори инвестира в плантации с палмово масло, без да отчете, че този вид използване на земята влиза в противоречие със собствените принципи на банката. През 2007 г. жителите на Западен Калимантан се оплакаха на Световната банка, че компания за палмово масло, която СБ подкрепя, е изсякла гората им и ги е изгонила от земите им. Омбудсманът на банката установи, че има сериозни системни проблеми, в резултат на които банковите стандарти са били прекрачени и персоналът е дал невярно заключение, че инвестициите в палмово масло нанасят минимални социални и екологични вреди. Бившият банков директор Робърт Зелик наложи 18 – месечен мораториум, но преди това бяха отпуснати 30 млн. долара на компанията за палмово масло Dinant в Хондурас, където конфликтите за земя дотук са отнели над 60 човешки живота.

„Поземлените ресурси, които вече са под натиск заради промяната в климата, оскъдността на водата и нуждата от консервация на околната среда, ще се търсят все повече за множество икономически предназначения: за улавяне на въглерод, производство на биогорива, дървесина и недървесни горски продукти – и спекулативни инвестиции”, пише Oxfam. От инвестициите в земи в последните 10 години, над 60% са насочени изцяло към производство на продукция за експорт. Вижда се, че най-големите аграрни инвестиции се правят в страни със слабо държавно управление (според World Governance Indicators) – впрочем това някой трябва да го каже на българските медии, когато венцеславят интереса на чуждестранни инвестиционни фондове към българските „пустеещи” земи.

През последните пет години правителството на Либерия е дало под аренда над 30% от територията на страната. В Камбоджа около 60% от обработваемата земя е предоставена на частни компании. Не само Етиопия погазва правата и интересите на традиционно живеещите народи – но от това на ануак, които в страната от край време са обект на дискриминация и дори геноцид, няма да им олекне. Плъзналата по света зараза не би била възможна, ако с правителствата не се работеше на най-високо равнище. За успокоение на масите се пуска в оборот историята за универсалната полза от чуждестранните инвестиции и неизбежността на „развитието”. Макар че каква е ползата за Етиопия от това, че индийски корпорации влагат в страната 5 млрд. долара, за да произведат по механизиран път земеделска продукция за износ? Може би в „творческото” разрушение на традиционния начин на живот на стотици хиляди, които биват насилствено превръщани в бедняци – любимото гориво на индустриалната революция.