nreporter.info

Лагерът в Харманли е полуразрушен от множеството сирийски бежанци, които го препълниха през уикенда. Към наличните над 400 души /при капацитет 450/ , в събота и неделя били стоварени още 299 души, с което общата бройка нелегални към понеделник сутрин стана 735 души. Всички са сирийци, има само една ливанка.

Вместо да използват всяко налично място за подслон, бежанците сринали палатковия лагер, опънат точно за такива ситуации. Коловете на повечето от 50-те армейски палатки за по 10 души, бяха измъкнати и изпочупени, брезентът изпокъсан, а леглата изкарани и разглобени по неясни причини. Част от скелетите им бяха превърнати в нещо като сушилници, други необяснимо защо бяха просто бяха изкривени. Вместо да спят хора на тях, върху все още здравите легла се готвеха манджи или бяха натрупани всевъзможни вехтории. Същевременно дървени легла от 80-те фургона бяха надлежно нацепени и използвани за подпалки. Просто сирийците предпочитали да спят на земята. В което се убеди и репортерският ни обектив – подовете във фургоните бяха застлани с одеяла, чаршафи и възглавници, но без нищо под тях.
В тези условия се отглеждат близо 200 деца, някои от които пеленачета.

Между фургоните се виждаха части от изпочупени порцеланови тоалетни гърнета и казанчета. Друго обзавеждане бе разхвърляно навсякъде. Външната част на много фургони пък бяха обгорени от палените в непосредствена близост огньове.

Истинската цигания обаче настъпи при раздаването на пакетите със суха храна. Юрнало се множество срина телената ограда между фургоните и пункта. Върху изпокъсаната телена ограда бяха метнати дюшеци върху които малки и големи си направиха…люлки. Кратки разпри белязаха раздаването на храната. Наложи се двама полицаи да седят неотлъчно до опашката за да не се стигне до сбивания.

Такива има , свидетелства шефът на лагера Жельо Желев. По думите му, понякога побоищата били брутални, налагали се с колани или по-точно с металната тока накрая.

Охраната на лагера и служителите прави каквото може, но не е предвидена за толкова много хора. „Наличните ми служители са разчетени за 270 души. Сега в лагерите в Харманли и Пъстрогор има над хиляда. Има открити нови щатове за служители, но никой не иска да работи в такава атмосфера“, каза Жельо Желев, който е директор на домовете в Харманли и Пъстрогор. Заплатите за новите щатове били поне 500-600 лв, може и повече, в зависимост от длъжността. Плаща се и извънредния труд. И въпреки това никой не ще.

За да намалят миграционният натиск, днес от Харманли изведоха 80 бежанци, които с автобуси се отвеждат за София. Там ще бъдат настанявани в държавни почивни бази.

Оставащите 650 души вече ще имат ток във всеки фургон. След като миналата седмица имотът бе прехвърлен от министерството на отбраната към Държавната агенция за бежанците, днес бе пуснато трасе от трансформатора в поделението към две разпределителни касети, откъдето ще се подава захранване за всеки фургон.

От хаоса в Харманли пострада и областният управител Кадир Исов. Човекът е там нон-стоп през последните дни и буквално не може да тръгне, защото …го използват като преводач. Мнозинството от сирийците знаят турски. От тях разбрахме, че напливът към България бил защото в Турция им обяснявали, че условията за бежанци в България са много добри, като член на ЕС. Може и да е вярно, като се има предвид, че в Турция всички нелегални са в палатки. Които едва ли събарят на земята.

Тези бежанци, които не знаеха турски, пък драскаха бележки, които лично връчваха на директора на лагера Жельо Желев. В бележките например пишело:“ Искам да ме заведете до жена ми в болницата за да и занеса лимони и портокали“. Други искали прилично жилище, трети искали бежански статут с предимство. Предоставяните обяснения за исканията са редки – просто се иска и това е.

Г. Христов

Източник: haskovo.net