Докато европейските лидери са заети да изразяват публично възмущението от докладите, свързани с операциите на американския шпионаж в Европейския съюз, Европейският парламент спокойно разглежда предложението, което призовава за пряко наблюдение на всеки гражданин на ЕС, за който се предполага, че е "нетолерантен", отбелязва в коментар Real clear world.

Критиците твърдят, че мярката, която има за цел да накара националните правителства на 28-те страни членки на ЕС да установят "специални административни единици" за наблюдение на лица или групи, е като „самозвани пазители на европейската мултикултура".

Те смятат, че определението " нетолерантна" представлява несравнима заплаха за свободата на словото в Европа, в която гражданите вече редовно се наказват за изразяване на „неправилни" мнения, особено за Исляма.

Предложената европейска рамка за насърчаване на толерантността наскоро беше представена на членовете на Комисията за граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи към Европейския парламент, която е единственият пряко избран орган на Европейския съюз.

Предложението бе изготвено от Европейския съвет за толерантност и помирение.
(ECTR) е неправителствена организация, създадена в Париж през 2008 г. от бившия президент на Полша Александър Квашневски и президента на Европейския еврейски конгрес Моше Кантор.

Тя описва себе си като "пазител на толерантността" и "подготвя практически препоръки към правителствата и международните организации за подобряване на междурелигиозни и междуетнически отношения на континента" и включва в борда си повече от една дузина видни европейски политици, включително бившия испански министър-председател Хосе Мария Аснар.

Съветът представя за първи път своето предложение за общоевропейски Закон за толерантност към Европейския парламент през ноември 2008 г. като част от Европейската седмица на толерантността, отбелязвайки 70-ата годишнина от Кристалната нощ, с която започва Холокоста в Германия.

След пет години на лобиране в залите на властта на Европа предложението е на път да бъде прието, както се вижда от неотдавнашното решение на Европейския парламент.

Предложението беше представено като част от текущата работа на ЕС към новата „Директива за равно третиране ", която значително разширява обхвата на проблемите на дискриминацията във всички сфери на живота както в публичната, така и в частната сфера.

Критиците казват, че директивата има за цел да създаде зле замислена концепция за "равно третиране" като принцип, който урежда отношенията между всичко и всички, като по този начин пречи на правото на самоопределение на всички граждани.

Принципите на свободата на договаряне и свободата да се живее според личните и морални възгледи са в опасност да бъдат заменени от нова концепция за "равенство".
Това би засегнало свободата и самоопределението за всички европейци и подлага частния живот на гражданите на правна несигурност и контрол.

Става дума за правителствен контрол на социалното поведение на гражданите. Тези тенденции започват да създават впечатление за отдавна отминалите тоталитарни идеи и представляват безпрецедентна атака срещу правата на гражданите.

Документът е толкова дързък по обхват и в същото време неясен при определянето на терминологията. Според критиците, ако бъде приложен, ще отвори кутията на Пандора за злоупотреби, като по този начин ефективно се изключва правото на свобода на словото в Европа.

Съгласно раздел 1 (г), например, понятието "толерантност" се определя най-общо като "уважение и приемане на изразяване, запазване и развитие на собствена идентичност на групата". Раздел 2 (г) посочва, че целта на устава е "да се осъдят всички прояви на нетърпимост, основани на предразсъдъци, фанатизъм и предразсъдъци".

Обяснителна бележка към раздел 2 гласи: "Религиозната нетърпимост се разбира за покриване на ислямофобия", но това не дава определение на "ислямофобията" като термин, измислен от Мюсюлманското братство през 1990-те. Логичният извод е, че раздел 2 вероятно ще забрани всякакъв критичен контрол на исляма и ислямските закони на шериата, което е основна цел на мюсюлманските групи и активисти вече повече от две десетилетия.В документа се заявява, че "толерантността трябва да се практикува не само от държавни органи, но също толкова и от физически лица. Раздел 5 (а) гласи: "От само себе си се разбира, че обнародването на закон за насърчаване на толерантността не е достатъчно само по себе си трябва да има механизъм, за да гарантира, че уставът няма да остане само на хартия и ще се прилага на практика".

Документът, ако бъде приет от Европейския парламент в сегашния си вид, наред с други проблеми, ще установи правото на свобода от наранените чувства за сметка на свободата на словото и изразяването. От практическа гледна точка, казват критиците, силно субективните определения на термини и понятия като "толерантност", "дискриминация", "уязвими", а и "в неравностойно положение", се равнява на правна усмирителна риза, която би насърчила несериозни съдебни дела, насочени към „обезшумяване" на лица и групи.

Основани на вярата групи и школи, привърженици на определени религии или дори само родители, които искат да учат децата си на определени морални ценности биха могли да бъдат поставен под съмнение, че са нетолерантни, според организацията Dignity Watch.

Дори по-лошо, ако бъде заложено като политика на ЕС като език, също може да доведе до възможност за неясни и безправно основани обвинения. Обезсърчителният резултат на това ще бъде драматично намаляване (и възможно изчезване) на основната свободата на изразяване на индивиди и групи, които ще бъдат принудени да се самоцензурират, под въздействието на страха, че могат да бъдат преследвани за изразяване на собствените си морални възгледи.

Критиците изразяват тревога, че приемането на този закон на национално равнище в европейските държави може да бъде значителна крачка назад. Националният надзор ще означава със сигурност един тъмен ден за европейската демокрация.