Честита нова партия ПОМАК!

Насред цялата ни разтерзаност като държава и народ, остатъкът от природонаселението ни бе зарадван в предаването „Тази неделя" по БиТиВи, че до две седмици ще бъде учредена политическа партия ПОМАК.

По думите на председателят на Европейския институт ПОМАК Ефрем Моллов, който е главен инициатор за нейното учредяване, партията ще търси национално обединение и извинение за възродителния процес от управляващите.

Да речем, че първата цел звучи приемливо! На сегашна България, която според всички социологически агенции (О, чудо!), е разпокъсана от противоречия, една „национално-обединителна" партия й е нужна.

По силите ли е обаче на Ефрем Моллов да свърши тази архитежка задача?! Все пак „помаците", които бъдещата политическа формация претендира да представлява, са само 650 хиляди, а не 6,5 милиона.

Ефрем обаче е непоправим оптимист. „Досега политическите модели се изчерпиха, експериментирахме с всякакви неща и в този нов политически модел всички ще се обединим", заяви Моллов. По думите му, в момента никой не дава алтернатива на управлението на държавата.

Втората „цел" на бъдещите партийни строители - „извинение за възродителния процес от управляващите", обаче мен изключително ме притеснява.

Защото, само преди десетина дни не кой да е, а лидерът на БСП Сергей Станишев се извини публично на българските мюсюлмани за „процеса" и едва ли човек изкушен от политиката като Ефрем Моллов е пропуснал това събитие.

И тук възниква въпросът: „Кой има полза от подобно ровене в стари рани в Родопите?" Отговорът на този въпрос се крие в генезиса на бъдещата партия, за който определено се поназнайва кое-що сред познавачите на предисторията й.

Още по времето, когато се готвеше учредяването на т. нар. Европейски институт ПОМАК стана ясно, че инициативата за появата на „института" идва от югоизточната ни съседка, която бе посетена от неговите учредители само две седмици преди появата му. С Турция е свързана пъпната връв и на партия ПОМАК!

Досега опитите за създаване на партия тип "ДПС", която да събере гласовете на българите мюсюлмани, са били неуспешни. Първи се пробва кметът на село Жълтуша в началните години след падането на комунизма у нас. Той бе и първият политик, който открито заговори за "помашко малцинство" у нас.

Опасявайки се, че партията му няма да бъде регистрирана, тъй като има забрана за създаване на партии на етнически или религиозен признак в Конституцията, Буров я нарече Демократична партия на труда. И обяви, че тя представлява "дискриминирана етническа група" от 400 хиляди помаци. Но партията му така и не получи очакваната подкрепа и угасна.

В началото на 2009 г. проф. Адриан Палов създаде партия "Прогрес и благоденствие". Но и тази партия не можа да спечели привърженици. В края на 2009 г. в село Триград бе направен опит от петдесетина души да създадат партия ПОМАК, но след намесата на ДАНС, по думи на учредители, начинанието се провалило. В основата бяха бивши кадри на движението.

Според преподавателя по история в Софийския университет доц. Михаил Груев, същата участ очаква и партия ПОМАК. „Тази партия, по думите му, няма перспектива и не е проблемът, че ще е поредната етническа партия. Въпросът е дали може да се преодолее миналото."

Тази преценка обаче съдържа три неточности.

Първата е, че партията няма перспектива. С подкрепата на Анкара обаче, ако тя бъде регистрирана от съда, ПОМАК спокойно би могла да се закрепи на повърхността на политическия ни живот.

Показателен пример в това отношение е съдбата на Народната партия „Свобода и достойнство" на Корман Исмаилов и Касим Дал. Въпреки че не успя да се превърне в парламентарна сила, и днес тя участва активно в партийния ажиотаж като част от „Реформаторския блок".

Впрочем, и партията на Исмаилов, и бъдещата на Моллов са планирани от турските политтехнолози с една единствена цел - да оберат отлялите се гласове от Движението за права и свободи. И ако „Свобода и достойнство" се прицели главно в турския електорат, то на ПОМАК е отредено да пусне корени сред българите-мюсюлмани и за това няма да бъдат жалени средства. Става дума за 200 хиляди гласа, загубени от ДПС на последните избори!

Другата неточност (приемам, че е такава, а не осъзнато твърдение!) е, че ПОМАК е „поредната етническа партия". Непонятно е как точно такъв изтъкнат специалист по проблемите на българите, изповядващи исляма говори за „етническа партия". Това, че те изповядват различна религия от българите християни по никакъв начин не ги прави някакъв отделен етнос.

От друга страна, независимо, че Моллов твърди, че партията нямало да е етническа, той широко прокламира, че „помаците" са най-древният етнос на Балканите. Шизофренията, която лъха от тези две негови взаимно отричащи се позиции е повече от очевадна и не се нуждае от коментар!

Навярно фактът, че доц. Груев е историк обяснява и твърдението му, че: „Въпросът е дали може да се преодолее миналото." Въпросът е съвсем друг и то много по-сериозен. А именно: „Докъде ще стигне това подклаждане?"

Най-крайните песимисти предричат „етническа гражданска война". Лично аз смятам, че засега няма достатъчно предпоставки Родопите да се превърнат в българското Косово. Пък и защо й е на Турция да разпалва етнически въоръжен конфликт, когато нейната пета колона ДПС де факто управлява България?!...

Разбира се, има все още „нерешени проблеми", но за тяхното „решаване" се работи. И то усърдно! Прокламирайки създаването на бъдещата си партия, Ефрем Молллов не пропусна да лансира в ТВ ефир и любимата си теза за "Фашистката Дружба "Родина". Което автоматично повдига, например, въпроса: „Акад. Георги Марков, който е съпредседател на Дружба "Родина", фашист" ли е?"

Впрочем, много интересно е, ще заведе ли акад. Марков дело за наклеветяване? Както и останалите ръководни дейци и редови членове на сдружението. Защото това е, като че ли единственият начин да бъде спрян Ефрем Моллов.

Апропо, един от най-често задаваните въпроси, след като новината за „предстоящото събитие" разбуни нажеженото българско общество, е: „Кой упълномощи Пчеларя-Пророк Ефрем Моллов да представлява "помаците"?

Да е имало наскоро избори за „президент на Помакистан", като тези, на каквито през 80-те години на миналия век бе избран за „президент на Косово" Ибрахим Ругова? Не е имало. Да е получил мандат от някоя международна организация? Не е. Остава само за такъв да са го провъзгласили турските му „аркадаши"!

Ние обаче все още живеем и държавата ни се управлява по българските закони. Засега! Защото по всичко личи, че идват още по-тежки времена...