Дяволът пак ще командва обществени поръчки за 6 милиарда лева Поредният ремонт на закона привидно затваря вратичките за корупция, но големите порти за нагласения победител остават отворени Евгений Кънев*

Снимка: БГНЕС Вицепремиерът Даниела Бобева обяви, че "Правим революция при Закона за обществените поръчки, а не просто козметични промени". Но ако се съди по проекта за промени на ЗОП, революцията се отлага. За съжаление.

Приетият на първо четене проект за промени на Закона за обществените поръчки (ЗИДЗОП) е с претенциите да отговори на обществените очаквания за по-голяма прозрачност, публичност и ефективност при изразходването на около 6 милиарда лева бюджетни средства. Тези претенции са заявени към мотивите на закона. Там се твърди, че в голяма степен са отразени предложенията на 26 правителствени и неправителствени организации, депутати и граждани.

На пръв поглед проектът наистина адресира огромни проблеми в три области. Първо, цели намаляване на административната тежест за бизнеса по отношение на изискванията за подготовка на документацията за участие в обществените поръчки. Второ, дава шанс на малки и средни фирми да се включат в усвояването на бюджетни средства чрез статута на "подизпълнител". И трето, увеличава се експертният капацитет при формулиране на заданията по обществените поръчки при критерия най-изгодни икономически условия ("качество-цена").

За съжаление, почти нищо не се предлага за борбата с придобилата размерите на пандемия корупция в обществените поръчки. А оттам произтичат и всички други слабости. Причината за корупцията е в съществуването на многобрoйни и разнообразни механизми за избор на "правилния изпълнител". И днешните кръпки в закона няма да подобрят изразходването на тези 6 милиарда лева - огромна сума, която сигурно щеше да е по-скромна, ако не съществуваше явният стимул за пускане на излишни поръчки при висока сигурност в избора на желания изпълнител.

Процесът на избор има три етапа: формулиране на заданието, провеждане на процедура и оценка на подадените оферти (в случаите, когато няма пряко договаряне). Сегашният закон, включително след новите поправки, на практика



позволява на възложителя да извършва манипулации



във всеки един от тези етапи, за да спечели определен кандидат.

В първия етап класиката е да се формулира такова задание, че на него да отговарят минимален брой кандидати. Не са виц, а печална реалност случаите, когато възложителят просто копира параметри на предмета на поръчката направо от сайта на предпочитаната компания доставчик. А ако случайно се появи някой "излишен" кандидат, преодолял изискванията за безумен обем документация със срок "вчера", на него или му се намират "кусури" в документацията още на този етап, или му се "взима мярката" на следваща фаза.

Вторият етап - провеждане на процедурата за избор - обикновено приключва в уречен ден и час като краен срок с приемане на офертите. Тук особено опасно е за нефаворитите наивно да подадат оферта преди този срок - с това максимално ще улеснят фаворита, който, знаейки условията им, може да си поправи предложението и да спести някой лев.

Излишно е да споменавам, че откритите търгове, когато критерият за избор е единствено цената, са дълбоко нежелани и избягвани от нашата администрация. В последните години обаче на бюрократите и политиците зад тях се наложи да бъдат "по-креативни", тъй като вече е рядкост подаването на оферти преди последния възможен час,



всички чакат до "12 без пет".



С изключение на определени случаи, за "фасадата" на поръчката са необходими поне три оферти. Много често другите две оферти са част от тази "фасада". Ако не е така, "неприятните" изненади се тушират в третия етап.

В този етап, ако критерият е само цената (най-ниски разходи) и по него фаворитът не печели, задължително следва "подобряване на офертите", понякога няколко пъти, докато спечели "нашият" кандидат. Тук ключът е, че подобряването отново не става открито и прозрачно, има само краен срок. Но никой реално не знае кога е подал оферта фаворитът. Правил съм експерименти в моята практика, като съм смъквал цената двойно, и веднага в отговор получавам покана за ново "подобряване"! Е, накъде повече?!

Разбира се, има достатъчно вратички след това в движение да се увеличи обхватът работа или да се случат "извънредни" обстоятелства, които да наложат подписването на анекси. А когато последните бяха забранени, просто се намира начин за допълнителна работа, така че все пак да бъде възнаграден "трудът" на възложителя.

Още по-интересно е, когато критерият е "най-изгодни условия", т.е. цена-качество, и изпълнителят се избира чрез конкурс в две части - техническа и финансова оферта. Почти винаги



"натрапниците" се отстраняват с оценката



на техническата оферта - било с измислен проблем с методологията на изпълнение, с биографиите на кандидатите, пропуснат подпис и т.н. Когато се появи някой с безупречни документи и безукорна репутация, конкурсът просто се проваля, а в следващия рунд се сменят критериите за избор или самата процедура.

Описаните хватки далеч не изчерпват арсенала. Те обаче ясно показват, че основният проблем, който политиците до ден днешен отказват да решат, е във фигурата на предизвестения победител. Този гордиев възел може да бъде разплетен само с меч - като се пресече връзката между възложител и изпълнител на всеки от описаните три етапа. Само така ще бъде осуетено нагласяването на търговете и ще секне апетитът да се правят максимален брой поръчки с минимален брой изпълнители.



Как да стане това?



В развитите държави на първия етап се използват стандартни договори. Това "затапва" склонността на чиновниците да си измислят специфични изисквания, на които отговарят малцина кандидати. Там, където изборът е за много специфична работа, независими експерти от тази област участват във формулирането на заданието. Но не както гласи сега внесената поправка - като допълнителна помощ към експертите на възложителя, а заданието трябва да бъде изготвено само от външни специалисти по писмени указания на възложителя. Нещо повече - тези експерти не трябва да имат нищо общо с възложителя, което да може да попадне в рубриката "конфликт на интереси". За целта може да бъде създаден регистър с тези експерти, какъвто имаше по-рано, и те да се избират на случаен принцип. Има основателни съмнения, че корупцията ще обхване и "външните", но съществуват доста технически възможности за управление на тяхното участие, така че наистина да си останат независими.

Вторият етап -



самото състезание, трябва да се провежда изцяло електронно,



примерно чрез портала на Агенцията за обществени поръчки. Тази агенция трябва да излезе от скромната си превантивна роля, както предлагат поправките, и да се заеме с контрола по изпълнение на поръчките. Тя трябва да бъде на подчинение на Министерския съвет, а нейният директор се назначава от парламента с ясен мандат. Агенцията може да бъде независим арбитър при избора на изпълнител на обществени поръчки, като следи дали се изпълнява правилно процедурата и изборът се извършва в реално време. Когато критерият е само цена, манипулациите ще бъдат почти невъзможни при електронен избор, тъй като възложителят не може да влияе на броя на участниците и на техните оферти. По този начин ще отпадне и необходимостта от трети етап на процедурата. Когато критерият е "най-изгодни условия", тогава в третия етап могат да бъдат избрани - пак електронно и на случаен принцип - експерти от регистъра, които не са участвали във формулирането на заданието, за да оценят техническите параметри. Условията както за вписване, така и за отписване на експерти в този регистър трябва да бъдат достатъчно категорични, за да е убедено обществото в тяхната експертиза и морал.

Друга порта за корупция, която сегашните поправки отварят, е задължителното включване в поръчките на подизпълнители, без изисквания за техния капацитет и експертиза. Предвиждам бум на подизпълнители, тясно обвързани с управляващите - които и да са те. Затова е необходим и електронен регистър на изпълнителите на обществени поръчки, в който кандидатите сами да се регистрират, но само ако доказват своята експертиза в конкретната област с успешно изпълнени проекти и референции. А онези, които системно се провалят в изпълнението на обществени поръчки, да отпадат. Всяко действие на фирмите изпълнители ще се отразява в електронно досие. Така обществеността ще знае кой и защо печели поръчките, а на изпълнителя ще му бъде спестено да доказва всеки път своите качества.

Има и много други идеи, чието внедряване може да намали драстично бедственото положение с обществените поръчки. Необходима е само политическа воля. Тогава обществените поръчки ще спрат да са източник за възвращаемост на политически инвестиции.

--------------------------------------------------------------------------

*Евгений Кънев е доктор по икономика, управляващ съдружник на инвестиционно-финансова консултантска компания "Mаконис"

Project Media . . .

Евгений Кънев