"Колкото повече, толкова повече” и “Законът е врата в полето”. Това са двата основни принципа на държавната политика за формиране на всевъзможните такси, които граждани и бизнес плащат за публични “услуги”. Последното доказателство за безусловното спазване на тези принципи е повече от възмутително.

Основният пазител на законите - Министерството на вътрешните работи, показа как може да заобиколи поне три закона, за да събере 43 лв. повече от всеки собственик на кола в България. Парите са за регистрационни табели на автомобилите. Както “Труд” разкри, услугата струва по договор 32 лв. (пазарна цена никога не е определяна). Граждани и фирми обаче броят по 75 лв. за удоволствието да чакат с часове на опашка, за да може човек с бормашина за 5 минути да монтира две табели със специално болтче, което също струва пари. (Тези, които не искат да си губят времето, си доплащат нерегламентирано за “експресно обслужване”.) Надценката от 134% отива в бюджета в МВР.

Врата в полето

Схемата за този трети данък на шофьорите, които плащат на общината, че имат кола, и на държавата, че ползват пътищата , си е минаване покрай вратата в полето. Първо, заобикаля се Законът за обществените поръчки - дейността по слагане на табели е дадена без конкурс на фирма на МВР. Второ, същата тази фирма връща надценката в бюджета на силовото ведомство под различни форми - например като дари коли за полицията, които е купила без търг, и така отново се заобикаля Закона за обществените поръчки. Трето, чрез даренията се източва печалбата на държавното дружество, 80% от която би трябвало да отиде в националния бюджет под формата на дивидент. Четвърто, от две години има закон, според който таксите на държавните ведомства трябва да са съобразени с разходите за услугите им.

В случая с регистрационните табели принципът за определяне на цените не се прилага пряко, тъй като държавната фирма не се подчинява на разпоредбата. И това е част от схемата. А дори и да не е, има много примери, че текстът за таксите е само на хартия.
Законовите промени за цените на услугите бяха приети през 2011 г. от кабинета “Борисов”. Целта - прозрачност и намаление на 90% от таксите.

А дано,
ама надали

Заради отпора на повечето министри принципът влезе в сила година по-късно. В това време се написа методика как да се смятат цените. Но междувременно всички забравиха, че законът трябва да се спазва. Министерства и агенции масово използваха методиката, за да вдигнат сумите в ценоразписа си. Други не преизчислиха таксите, за да не се налага да ги редуцират.

Имаше и министерства, които открито заявиха, че няма да се съобразят със закона. Като МВР. Ведомството, тогава оглавявано от Цветан Цветанов, отказа да намали някои цени, за да не се лиши от приходи (въпреки че е сред първенците по финансиране от бюджета). Поиска и да е изключение от правилото. Е, промяна нямаше, но и МВР не се съобрази със закона. Санкции също нямаше и няма нито за силовото ведомство, нито за останалите закононарушители. Държавата е готова да преследва и наказва граждани и бизнес, когато не спазват правилата, но не е склонна да прави същото със себе си. Освен ако не става въпрос за вадене на скелети от гардероба на бившите управляващи.

Вместо наказание

Държавните закононарушители могат да бъдат наказани и без това да е записано в закона. След като министерствата не желаят да се съобразят с разпоредбите, гласувани от депутатите, същите тези депутати могат да намалят годишните им бюджети с толкова, с колкото те трябва да редуцират таксите. А спестените пари да насочат към недофинансирано перо.

Управляващи и законодатели обаче предпочитат да си измият ръцете с кризата и намалелите приходи в бюджета. Но кризата, поне икономическата, идва от бизнеса и домакинствата. Фирмите продават малко, а гражданите купуват още по-малко, защото нямат свежи пари. А държавата, освен че не им помага, като работи по-ефективно и евтино, ги товари със скрити данъци.

Вместо управляващите да се борят само с частния монопол, да се изправят ефективно срещу не по-малко опасния ведомствен монопол. Защото основният инструмент за държавните политики - бюджетът, е пряко свързан с икономическото благосъстояние на същите онези граждани и фирми, на които министерства и агенции гледат като на дойни крави.