Този филм вече сме го гледали преди десетина години по време на оранжевата революция в Украйна. Тогава тази революция бе директно подкрепяна от Запаза. Сега пък става дума за асоциирането с ЕС, като стъпка към пълноправно членство в Евросъюза. Но ЕС никога не е предлагал и едва ли в обозримото бъдеще би предложил на Украйна пълноправно членство. Защото Украйна е дълбоко разделена между западна проевропейска част и източната половина, която е проруска. Към източната половина ще добавя и полуостров Крим, населен предимно от руско-говорящи.

Но от съобщенията на медиите за нищо на света няма да узнаем, че в центъра на протестите и нападенията върху сградите на държавните институции стоят крайно десни националистически и фашистки организации. Една от тях е партията Свобода на Олег Тягнибок – крайно дясна антисемитска партия.

Миналият месец американският сенатор и бивш кандидат-президент Джон Маккейн зарадван излезе заедно с Тягнибок на сцената в Киев. Нищо, че Тягнибок гръмко заявява: Украйна е контролирана и управлявана от “московско-еврейската мафия”.

В Лвов пък в началото на този месец партията на Тягнибок възглави факелно шествие от 15 хиляди души в памет на лидера на украинските фашисти Стефан Бандера, чийто отряди по време на Втората световна война воюваха на страната на нацистите и взеха пряко участие в унищожението на евреите.

Какво се получава? В деня, когато се отбелязва паметта за Холокоста, учреден в чест на освобождаването на концлагера Освиенцим от Червената армия, западни политици приветстват в Киев привържениците на тези, които извършиха геноцид. Но партията Свобода по време на протестите в Киев бе поизместена от още по-дясно ектремистката групировка “Десен сектор”, която плаши с продължителна партизанска война в Украйна.
Странно, но ЕС сякаш не обръща внимание на тези разобличаващи факти, и просто не намира време за това. Евросъюзът подтиква Украйна към подписване на споразумение за асоцииране и обещава кредити в замяна на въвеждането от Киев на режим на строги икономии в рамките на предложената от Берлин инициатива за отваряне на Украйна за западните компании. Протестите бяха провокирани от отказа на президента Янукович да подпише предложението на ЕС , т.е. на Германия. Вече след това дойде обещанието на Путин за помощ от 15 милиарда долара и намаляването на цените на руския природен газ за Украйна.
Украинците  се отнасят крайно нееднозначно както към евроинтеграцията, така и към протестите на Майдана. По тези въпроси между украинските граждани съществува дълбок разкол. Линията на този разкол е по протежението между руско-говорящата източна Украйна и нейния Юг – Одеса и Севастопол, от една страна и националистически настроената западна част на страната.
Още от 90-те години на миналия век Зпадът се старае да използва тази разделителна линия като замисля включването на Украйна в НАТО и изпращането на украински военни части в Ирак и Афганистан. На придвижването на Изток попречи избирането на про-руския Янукович за президент, както и войната в Грузия през 2008г. Очевидно, опитите на ЕС “да съблазни” Украйна са тясно свързани с военната стратегия на Запада.