Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.02.2014 00:03 - УНГАРИЯ ОТХВЪРЛИ КОЛОНИАЛНОТО РОБСТВО. НАШ РЕД Е! Автор: rrosso
Автор: nikikm Категория: Политика   
Прочетен: 1172 Коментари: 0 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
УНГАРИЯ ОТХВЪРЛИ КОЛОНИАЛНОТО РОБСТВО. НАШ РЕД Е!

 Защо Виктор Орбан може да забрани продажбата на земя на чужденци, а ние – не?

            Много често сме принудени да слушаме излиянията на безброй разбирачи, умници, анализатори и прочее доброжелатели от разни тинк-танкове, тръстове и центрове за еди-какво си как предложенията на националистите, законопроектите им, проектите им за решения и въобще целият План „Сидеров“ били неосъществими, били хвърляне на прах в очите на избирателите, евтин пиар и див популизъм без капка основание.  Обвиняват ни, че сме казвали това, което народът искал да чуе, ерго сме популисти. Всичко това щеше да звучи наистина прелестно и много правдоподобно от устите на въпросните „експерти на прехода” – журналисти, социолози и политолози, ако ги нямаше редицата примери от европейски контекст, които да опровергаят „неосъществимостта“ на програмата ни за национално възстановяване. Най-пресният пример: на 28 януари Конституционният съд единодушно обяви за „противоконституционен“ удължения по предложение на АТАКА мораториум върху продажба на земя на чужденци. Не можело, казват. Противоречало на членството ни в Европейския съюз, на „евроатлантическите ценности“ и т.н. Оказва се обаче, че май не е съвсем така, щом в Унгария – страна-членка на ЕС, сходна с нас по площ, население и историческа обремененост, се подготвя нов закон, който тотално да забрани на чужди граждани да купуват земеделска земя. Напук на чичковците от Брюксел. Значи в Унгария можело, а в България – не? Дали пък не е защото премиерът там не се казва нито Борисов, нито Орешарски? Казва се Виктор Орбан, и макар партията му ФИДЕС да е член на ЕНП, правителството му се самоопределя като гражданско, национално и християнско. През 2010 г. с подкрепата на 53 на сто от избирателите то пое кормилото в Будапеща след 8-годишния либерален разгул на „социалистите“ във властта, които доведоха страната до ръба на пропастта с рецесия от -6,4 %, огромен бюджетен дефицит и прехвърлящ 80-те % публичен дълг, заради което последните бяха постигнали договорка с МВФ и ЕС за отпускането на 25 млрд. $ кредит в замяна на строга и рестриктивна фискална политика. С други думи, Гърция 2.0. Да, ама не. Оказа се, че опитният Виктор Орбан (вече управлявал веднъж през 1998-2002) не е особено пламенен привърженик на яростно налаганата от инквизиторите в Брюксел и Берлин неолиберална догма за „свободния пазар“, постигнат през оттегляне на държавата от икономиката, свиване на държавния сектор под 20 % от БВП, деиндустриализация, колонизиране от чужди „инвеститори“, затягане на коланите и прочее. По тази спирала на смъртта ние вече сме се спускали. Вместо това, след като тримата предходни премиери бяха изправени пред съд, новото унгарското ръководство пое по добре отъпкания път, извел Щатите от Голямата депресия, и очертан от икономиста Джон Мейнард Кейнс. Път, който преминава през намеса на държавата в икономическите отношения, одържавяване, индустриализация и развързване на кесията, за да се стимулира растежът.  Неокейнсиански подход, който е залегнал и във финансово-икономическата платформа на АТАКА. За да налее пари в бюджета, Виктор Орбан национализира активи на частните пенсионни фондове (приватизирани от „социалистите“) в размер на 13 млрд. долара. Въведе специален данък върху огромните печалби на банките и големите корпорации. С думите „Колонизацията свърши!“ принуди частните ЕРП-та на два пъти през 2013 г. да намалят цените за електроенергия с общо 20 % – като прелюдия към пълната ренационализация на електроразпределението. Мярка, заради която у нас падат правителства, само и само да бъде избегната. Преговорите за обратно изкупуване от държавата вече текат за няколко големи енергийни компании. И докато в България АЕЦ „Белене” е замразен, приоритет за Орбан е изграждането с руска технология на 2 нови енергоблока в унгарската АЕЦ „Пакш” с цел делът на мирния атом да достигне до 70 % от произвежданата електроенергия, а страната да се превърне в регионална енергийна сила.

За разлика от България, Унгария не се бои да развива отношения с Русия, Китай и въобще със света отвъд ЕС, само защото някой чичко зад бюрце в Брюксел или Вашингтон можел да се разсърди. Верен на своите принципи, Орбан възстанови контрола и върху унгарската централна банка, където оряза нереално раздутите заплати – мярка, разчетена от международните финансови институции като „недопустима намеса“ в независимостта на банката! Самозвани кредитни агенцийки от типа на Fitch и Standard&Poor’s пък взеха да се надпреварват в понижаването на рейтинга на Унгария. Вместо да се стресне от воя на световното банкерство обаче, правителството в Будапеща отиде още по-далеч, като в средата на 2013 г. изплати предсрочно дължимия кредит към МВФ и елегантно призова директорката на Фонда Кристин Лагард да закрие мисията си в страната, защото тя е вече безпредметна. В резултат Унгария излезе от дълбоката криза с растеж на икономиката, намаляващ публичен дълг, рекордно ниски нива на инфлация от 1-2 % и бюджетен дефицит от само 3 пункта.

„Унгарското чудо” напук на Брюксел, борбата за силна държава и за икономическа независимост се превърнаха в заплаха за неолибералния модел и реакциите не закъсняха. Евросъюзът опита да наложи санкции, като в началото на 2012 г. замрази 495 млн. евро, защото Унгария уж била в свръхдефицит, възлизащ на… 3 %, т.е. в рамките на Маастрихските критерии, за разлика от една Гърция напр. Опозицията, отговорна за колонизацията на Унгария, опита да дестабилизира страната с някакви протести, но се провали жалко, след като над 200 хиляди унгарци демонстрираха в подкрепа на Орбан и срещу диктата на ЕС. Стигна се до парадокс фондацията на немските социалдемократи „Фридрих Еберт”, т.е. на европейската „левица”, бащински да съветва унгарските „социалисти” да съсредоточат критиките си срещу национализациите на Орбан, против държавната намеса в свободния пазар и скъсването с МВФ! Чудовищен абсурд, който за пореден път доказва несъстоятелността на политическото противопоставяне по оста „ляво-дясно”.  Защото атаките срещу Орбан не са понеже той е „десен”, също както атаките срещу Чавес не бяха, понеже лидерът на Венецуела беше „ляв”. Германските социалдемократи неслучайно са се събрали с Меркел в широка коалиция, която пък е проекция на доброто сътрудничество между ЕНП и ПЕС на европейско ниво. В днешните условия няма и не може да има леви и десни. Има глобалисти и антиглобалисти. Има гигантски сблъсък между националните демокрации, държавите и легитимните и избрани от хората правителства, парламенти и партии от едната страна, и могъщия транснационален капитал с неговите корпорации, банки и неправителствени „граждански” организации от друга. Сблъсък, очертан още през 1972 г. в речта на чилийския президент Салвадор Алиенде пред ООН.

По вече стародавна традиция най-настървени срещу национално отговорните и социално ориентирани държавници са медиите, като в унгарския случай особено злостни са немските. Заглавия като „Унгария – една затъваща страна” („Дойче Веле”), „Унгария рискува да стигне до фалит” („Цайт”) и „Хиляди бранят демокрацията от Виктор Орбан”заляха медийното пространство, но и това не спря кръстоносния поход на „европейския Чавес”. Последва нов медиен закон, насочен срещу пропагандата на безнравствен живот и предвиждащ солени глоби и санкции за лъжите и клеветите, тиражирани от продажни журналисти. Още по-голяма истерия настана около новата унгарска конституция, влязла в сила през 2012 г. след ратификация от парламента, в който Орбан има мнозинство от 2/3. Либералните кръгове нямаше как да преглътнат фразата в преамбюла „Боже, благослови унгарците”, както и текстовете, криминализиращи абортите и утвърждаващи брака като съюз между мъж и жена. Увенчани от девиза „Soli Deo Gloria” (Само на Бог слава) на правителството на протестанта-калвинист Орбан, тези виждания се оказаха в тежък разрез с транслибералните „евроатлантически ценности”, базиращи се на мултикултурализма и политическата коректност, чиято крайна цел е едно извратено неомарксистко общество, в което привилегирован да бъде не пролетариатът и угнетеното мнозинство,  а всевъзможните сексуални, етнически и религиозни малцинства. И въпреки многостранния натиск, Унгария на Орбан устоя като по чудо. Народът, въстанал пръв срещу съветската империя през 1956 г., заяви чрез своя премиер: „Не искаме да живеем в Европейска империя, която си има свой център в Брюксел и в която казват на нас в периферията какво трябва да правим”. През 2013 г. евроинституциите, обявени от Виктор Орбан за недемократични и нелегитимни, в крайна сметка се примириха и размразиха 2 млрд. евросредства за страната. През април тази година управляващата партия ФИДЕС се готви за пореден изборен триумф и пълно мнозинство, както и за третото поред намаление с 10 % на цената на електроенергията, в резултат на което Унгария ще се превърне в европейската държава с най-евтин ток и най-високи данъци за банките.

А извличаме ли си поука ние от всичко това? С решението си за мораториума (анти)българският Конституционен съд за пореден път се доказа като закостеняла и неефективна институция, която, благодарение на огромните си правомощия, можеше и трябваше отдавна да е пресякла редица наистина противоконституционни закони и решения в ущърб на българския народ.

 Като обществена реакция освен гнева обаче долавям и един отчетлив фатализъм и униние как България „загивала”. Усеща се една безнадеждност. Огромна грешка, защото нито Куба преди Кастро, нито Венецуела преди Чавес или Унгария преди Орбан са били в по-цветущо положение от нашето. Даже напротив. Колониалният модел няма да е вечен и нито КС, нито някоя друга олигархична структура може да попречи на социалните и на националните процеси, които са неизбежни. Както казва Алиенде в последната си реч, „историята е наша и народите пишат историята”. Ето защо атаката продължава. Убеден съм, че е все по-близо часът на нашата победа, когато ще пренесем Будапеща в София!

Георги Сенгалевич

 

http://sengalevich.wordpress.com/2014/01/30/%D1%83%D0%BD%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%BE%D1%82%D1%85%D0%B2%D1%8A%D1%80%D0%BB%D0%B8-%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D1%80%D0%BE%D0%B1%D1%81%D1%82/

 





Гласувай:
6


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: nikikm
Категория: Политика
Прочетен: 19704104
Постинги: 44667
Коментари: 6160
Гласове: 7174
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031