“Новата любов в политиката”, Фотоколаж: Иван Цветков, dnes.bg

Искаме нови лица. Трябват нови лица в политиката. Търсят се нови лица. - Познати фрази.

Все се търсят нови „розови” пухкави личица. Писна ми. Хайде да намерим нов гъз. С тия „новите” лица нещо хич не ни върви вече 24 години. Може пък с някой нов задник да се оправим. Вчера пак ме вбесиха, докато зяпах телевизора. Изскачат надуваемите кукли, набедени за политици и ми обясняват колко били загрижени за народа и как олигарсите щели да видят…

Полудях. Веднага посегнах към химикалката си. Сега ще ви дам да се разберете, ще ви направя на салата, ще ви … както се заканвах, се случи нещо странно. Химикалката ми проговори:

– Моля те, не може ли този път да напиша нещо за любов, за романтика, страст…? Изповръщах си мастилото само като си помисля за тая сган. Хайде днес да си починем и от бандитите в тоги, и от цялата измет. Да напишеш нещо красиво. – Почти не се изненадах на говорещата химикалка. Не й е лесно. Съжалих я.  – Ооо, за любов ли? Давай. – И тя даде:

– Какво всъщност представлява любовта? Чувство, неподвластно на никакви закони. Това е тогава, когато двама или повече младисе слеят, привлечени от неудържими сили. Чувал ли си израза „Любовта е сляпа”? – Е, как да не съм. Даже веднага се сетих за няколко живи примера за надзаконово неистово съешаване, в резултат на което всички влюбени не само ослепяха, но и оглушаха. Дори латиноамериканските сериали бледнеят пред любовната история между Станишев и Доган. Чистата, неподправена и некомерсиална изгаряща страст грабва сърцата на всички от върхушките на БСП и ДПС. И те се втурват едни към други да правят любов. Там някъде, отдолу се чуват къркорещите стомаси на редовите членове на двете партии, но любовта е сляпа, глуха и много заета със себе си. Светлината, която се излъчва от красивата, романтична и многомандатна история привлича неудържимо пеперудите от върховете на АТАКА. Волен и компания пърхат, кръжат и се отъркват в любовния епицентър. И пак там, отдолу се носи звукът на стържещи стомаси, но кой да ги чуе… Напълно естествено ревността удря в ребрата Бойко, Цецо и герберската шайка. Добре помнят ласките на Волен. И те жадуват за любов. Прелъстени и изоставени, но с надеждата, че старата любов ръжда не хваща продължават да се въртят наоколо, чакайки реда си. Редовите поклонници на обещавача на справедливост скърцат със зъби и преглъщат на сухо мелодраматичната сага. Никой не го е грижа за тях. Любовта е сляпа. Водовъртежът от бушуващи страсти придърпва към себе си и групи недолюбени. „Наглост без граници”, „Деформаторски блок”, „Фронт за обогатяване на Валери” правят чудеса от храброст само и само да се докопат и те до голямото легло. Гладко епилирани и напарфюмирани до откат, раздават щедри обещания: „Ние сме по-секси! По-любвеобилни. Кама Сутра пред нас е като детско букварче. Надървени сме до небивалост. Ще ви оправим, ще ви оправим, ще ви…”

– Чакай! Чакай малко – прекъсна ме химикалката. Ти пак се увлече. Нямах предвид да пишем за набедените за политици и тяхната любов към парите на българските данъкоплатци. Не, че в историята липсват страст и романтика. Има ги, и то в изобилие. Но така ми се искаше поне за миг да ги забравя, нали те помолих.

– Извинявай, не ми се сърди. Просто не се сдържах. Дори не успях да разкажа за чорбаджиите и бандитите в тоги – и те са големи любовчии. Но нищо. Няма да те мъча повече. – Пак ми дожаля за нея. Изтощи се милата. Тооолкова много любов!

Ивайло Зартов, 16 декември 2013 г.