Ленин – син на български евреин?
Автор : Борис Цветанов   Фани Каплан Мумията на „Червения площад” е на двойник на вожда на революцията   На 21 януари 1924 г. умира Ленин. За четвърт век свободно съчинителство реки от мастило се изписаха по въпроса кой е бил той, кой е истинският му баща и за какво ли още не…
За абсолютното несходство и на външен вид, и по характер с брат му пише в спомените си познаващият и двамата Александър Керенски. Още по-големи са глупостите, засягащи честта на Мария Александрова, майката на Ленин – шафрантия някаква, лягала както й падне я с император Александър ІІ Освободител, я с князчета някакви, я с доктора в Симбирск, я с комшията...

И когато и това беше изчерпано, се яви дядото на Вожда, насилил внучката си, та така майка му се явила не само майка, но и негова леля...
А ние, тъй като ще търсим българската връзка, нищо че към Мария Александрова ще заемем друго отношение, не можем да не споменем, че тя е от Казан – най-българския град в някогашна Велика България, а за Иля Улянов се е смятало, че е татарин, пък татарите открай време се свързват с българския етнос.

Сега да хвърлим едно око на добре позната история от двадесетте години на миналия век. Цитираме Николай Иванов, автор на книгата „Евреи, масони, революции": „През 1880 г. през Симбирск минава отряд каторжници. В числото им бил и евреинът Хаим Голдман, придружен от малко, слабичко еврейче – негов син. Това еврейче не можело да понесе повече трудностите на етапното пътуване. В Симбирск то направо паднало на улицата. Това болно и недъгаво еврейче било прибрано от милостивата съпруга на Иля Улянов, водител на местното дворянство. Тя го кръстила и осиновила". Това е Владимир Илич Улянов. Нищо особено.

Николай Иванов не се спира до наученото от чуждестранните източници. Той търси от къде идва този Хаим Голдман. Според един стар русенец – Атанас Робев, живеещ преди четиридесетина години във Велико Търново, авторът попаднал на следа към Голдман в богатия архив на еврейската общност в някогашен Русчук.

Там в средата на ХІХ в. живеели над две хиляди евреи. Имало огромен архив, който преди години стана обект на едно академично издание. Бил толкова богат, че макар част от него да била отнесена из архиви в Петербург, Лондон и Истанбул и в Русе останало достатъчно. Името на бащата на недъгавото еврейче се среща и в един историко-политически авантюристичен роман в три тома „Кримската война" на немския писател Херман Гьодие. Известно е, че писателят е работил дълго време в архиви в Петербург.

Николай Иванов, според Робев, стигнал до извода, че Хаим Голдман бил русенски евреин, доставчик на муниции за турската войска през Кримската война. Бил разпознат от заминаващи си от страната ни за Русия офицери освободители. Уверен, че всичко е пари, че в Русия ще оправи нещата, Голдман взема със себе си и деветгодишния си син, който отглеждал сам, тъй като майка му починала. Явно сбъркал – каторгата не му се разминала.
Доказателствата ни са повече интерпретации и въображение, но нека видим какво пише лорд Ектън, основател на Кембриджската историческа школа: „Документалната история има особен вреден ефект, тя трупа факти и не се интересува от интерпретацията на историка".

Нека помислим: през целия си съзнателен живот и в чужбина, и в Русия Ленин е бил заобиколен от българи, има безспорна любов необяснима към българите, известно време има български паспорт, учи български или си го припомня, пътят на неговата „Искра" минава през България, макар това да не е най-краткият път към Русия. За да доосмислим всичко, нека си припомним една мъдрост на Михаил Булгаков: „Гласът на кръвта е най-голямата световна загадка".

На 30 август 1918 г. 27-годишната полусляпа Дора (известна повечето като Фани) Каплан праща от упор два куршума тип „дум-дум" – за по-сигурно намазани с отрова кураре, в белия дроб и гърлото на Вожда на революцията. Сергей Батулин, комисар на Пета московска пехотна дивизия, безпогрешно различаващ тежко раняване от мигновена смърт и стоейки в близост до вожда, хуква след Каплан, крещейки: „Дръжте убийцата на другаря Ленин".

От този миг започва най-голямата мистификация на двадесети век. Убийството обезсмисля цялата Световна революция на фанатиците от Кремъл. Но мозъчният тръст на истинския организатор на ВОСР - Световната конспирация, има разработен сценарий и за подобен проблем.

Изгрява звездата на готвения години за най-важната роля в живота, роденият артист двойник на Ленин – един евреин на име Цедерблюм. Докато колата с височайшия мъртвец пътува към Кремъл, двойникът е настанен на мястото на трупа, изхвърлен в Москва река, а за по-достоверно е ранен на две места...

И това не е нещо ново. В свое време политикът историк Пуришкевич е смятал, че Ленин е умрял през 1912 г. и е подменен с двойник. Николай Иванов пише: „Най-вероятно Дора Каплан е убила Ленин, но понеже популярността им е била крайно необходима за делото, революционерите умишлено заменят убития с двойника му – евреина Цедерблюм.

Показателно е, че от този момент Ленин не се явява по митинги и събрания, а само сред свои: във ВЦИК и на конгреси. Понякога кокетничи пред чужденци". Друго доказателство дава най-прочутият сръбски дисидент Милован Джилас, според който Ленин още преди 1918 г. не е Ленин след покушението. Липсва логиката на мисълта и последователността на мисленето му...

И още: известен е любовният роман на Ленин с Инеса Арманд. Тя умира през 1922 г. и изследователи са на мнение, че инфаркт или инсулт Ленин получава от мъка по нея. Но по-вероятно е, загубила Ленин, самата Инеса Арманд да умре от мъка по него. На гроба й Надежда Крупская се заклева да гледа децата й...

Да открехнем още една завеса към загадъчната Дора Каплан. През 1922 г. българското партийно разузнаване (на БКП, разбира се) изпраща за обучение в школите на ОГПУ деветнадесетгодишния Борис Манолов Атанасов (него читателят знае като чекиста Борис Афанасиев) под прикритие на Врангелов войник с кораб за Одеса. Задачата му е да се сближи с полковника от Врангеловата армия Пьотр Каплан, брат на есерката Дора. По време на пътуването полковникът споделя със симпатичния войник, че сестричката му е застреляла Ленин, че сегашният Вожд е двойник, че знае това от чекист (след години Афанасиев ще научи и името му - Василий Гайч, с когото Дора Каплан се сближила в Сибир).

В годините след разпадането на СССР дори се появи документ от архива на КГБ, в който Дора Каплан написала собственоръчно през 1934 г.: „Убийството извърших поради една единствена причина – получих безпорно доказателство, че името на човека, жестоко насилил майка ми в партийна квартира и на когото съм задължена за появата ми на този свят, се казва Владимир Илич Ленин”.

„Сестра ми беше осмо дете в семейството – разказва Пьотр Каплан – и не приличаше нито в лице, нито по характер на останалите". Той смятал обаче, че било възможно и организаторите на атентата, опитните агенти на „Сикрет сървис” (Сидней Рейли, Борис Савинков, Съмърсет Моам, който имал задача да убие Ленин и укривателката им в Москва Вера Петровна) да са използвали силната емоционалност на сестричката му и да са й внушили съчинена история.

Ортодоксалните читатели биха се усъмнили в „жестокото насилване". Социалистическият реализъм ни беше изваял един Вожд – аскет и верен съпруг. Всъщност още в свое време се е знаело, че бракът му с Надежда Крупская е бил фиктивен. Преди него Ленин имал мимолетни увлечения с Илена Стасова и Аполинария Якубова. Историята с изнасилването в нелегалната квартира през 1891 г. може да се окаже и действителна. В такъв случай внучката на евреина от Русчук Хаим Голдман наистина е стреляла в омразния си баща.