Авторитетният анализатор от Вашингтон и старши съветник на Атлантическия съвет Харлан Улман предупреждава, че „Новият световен ред“ е застрашен от действията на недържавни субекти, като например Едуард Сноудън, и че за неговото опазване е необходима „ексктраординарна криза“.

В статия, озаглавена „Войната срещу терора – не е единствената заплаха“,  Улман твърди, че „международната геостратегическа система е подложена на  глобални промени“.

Според анализатора, най-голямата заплаха за “365 -годишната Вестфалска система на международните отношения“ идва не толкова от военни суперсили като Китай, колкото от такива „недържавни субекти“, като Eдуард Сноудън, Брадли Манинг, и множеството  анонимни хакери.

Тези хора се интересуват от това как да получат контрол над държавата, като не се подчиняват на никого и не преследват конкретни цели.

“Много малко се обръща  внимание на това и  още по-малко се предприемат някакви действия“, казва Улман, оплаквайки се , че „информационната революция и възможността за незабавна глобална комуникация“ унищожават „новия световен ред“, обявен от президента Джордж Буш-старши преди повече от две десетилетия .

„Без екстраординарни кризи може да се направи твърде малко за поправяне или поне ограничаване на вредите, които са причинени от недостатъците на  управлението“, казва Улман.

Той е убеден, че само такава катастрофа, сравнима по мащаби с трагедията от 9/11, може да даде възможност на държавата да си възвърне господството, както и да „обуздае и намали опасностите, породени от новите недържавни играчи“.

Улман заключава, че за запазването на новия световен ред  е необходимо да се изключи възможността за контрол от страна на недържавни участници и получилите власт  индивиди.

Той смята, че за Атлантическия съвет терминът „нов световен ред“ трябва да се определя като глобална технокрация, управлявана от съвместните усилия на правителството и големия бизнес, а индивидуалността да се замени  с трансхуманна сингулярност.

Реториката на Улма напомня тази на члена на управителния съвет на Центъра за стратегически и международни изследвания и член на Билдербергския клуб Збигнев Бжежински, който през 2010 г. заяви, че  „глобалното политическо пробуждане“, в комбинация с вътрешните борби сред елита, заплашва да анулира всички усилия по създаването на единно световно правителство.

Идеята на Улман за необходимостта от „екстраординарна криза“ много напомня на проекта „New American Century“, в рамките на който през 1997 г. се появава доклад, в който се четат  следните редове: „Без такава мощна катастрофа  като „Пърл Харбър“, процесът на разширяване на американското военно влияние ще бъде невъзможен“.

През 2012 г.  експертът на влиятелния произраелски Вашингтонски Институт за близкоизточна политика Патрик Клоусън обяви идеята, че Съединените щати трябва да устроят многостепенна провокация, която би позволила да се започне война с Иран.

Загрижеността на Улман от срутващите се държавни институции и власт, оказали се в ръцете на индивиди, най-вече благодарение на интернет – това е още един знак за паниката, в която се намира  елитът заради „глобалното политическо пробуждане“, и което отскоро се проявява в действията на хора като Едуард Сноудън, Джулиан Асанж, Брадли Манинг и нарастващата армия от поддръжници. 

http://newswatch.us/think-tank-extraordinary-crisis-needed-to-preserve-new-world-order/